ПОМНИ БЪЛГАРИНО: NEPSZVADA,1915 г.: Руски ултиматум към България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 13:21 EEST

ПОМНИ БЪЛГАРИНО: NEPSZVADA,1915 г.: Руски ултиматум към България

2015-10-05 @ 15:54 EEST

Будапеща. На 5 октомври 1915 г., точно преди сто години България, влиза в Първата световна война на страната на Централните сили. Унгарският вестник Népszava е публикувал на своята страница в интернет своя архивна публикация от онези времена, показваща събитията непосредствено преди това историческо събитие.

"Вчерашният руски ултиматум е посрещнат студено в София и оценен единодушно: това е намеса във вътрешните работи на България и отговорът ще покаже дали страната е свободна или не. Вчера Русия (4 октомври 1915 г.) постави ултиматум от свое име, както и от името на цялата Антанта, до 24 часа България да се присъедини в борбата срещу Османската империя", пише в статията от 1915 година.
"По време на Световната война дипломатическите събития се разиграват пред очите на обществеността и опитът ни е научил, че толкова силни, мощно звучащи ултиматуми в края на краищата често предизвикват обратната реакция. Ако иска да има дори и най-малка надежда за изглаждане на конфликтите, руският представител не трябва да отправя исканията си с такъв писклив и груб глас. Тонът на ултиматума показва, че Русия е взела решение за война, че преговорите са се провалили и ултиматумът е чисто и просто формалност, с която се слага край на дипломатическите отношения и вероятно ще последва война.
Ултиматумът трезво и единодушно бе оценен в София: той е намеса във вътрешните дела на България. България не ще приеме това и е сигурно, че в най-скоро време ще участва заедно във войната с Централните сили и Турция срещу Съглашението.
Без съмнение обединението между българската и турската армия ще има значение. Антантата няма да може да проникна в Европа през Дарданелите, особено след като българската армия е толкова близо до брега. За Антантата вече ще е невъзможно да предприеме офанзива, която да пречупи турците, нежели ако те имат и българска помощ.
След като френската армия е заета на Запад, руснаците все още не са изпратили армията си срещу турците, а офанзивата на британците на Дарданелите е безнадеждна и частите им под прикритието на корабните оръдия се пренасочва към Солун, Антантата няма как да изпрати помощ на Сърбия срещу предстоящото нападение на българите.
Сега с това развитие на нещата и с предстоящото влизане на България във войната, Гърция и Румъния няма да се присъединят към Антантата. Но дори ако останат неутрални, с помощта на България Турция ще удържи Дарданелите и въпреки големите и ужасни жертви ще спечели. Във всеки случай, ние трябва да приемем новината за българския отказ към руския ултиматум като знак, предполагащ, че Антантата е загубила дипломатическата война на Балканите", пише още в архивната статия. http://www.focus-news.net

БЪЛГАРИЯ В ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Участието на България в Първата световна война включва бойните действия на Царство България в Първата световна война. То обхваща периода от 14 октомври 1915 година, когато Царство България обявява война на Кралство Сърбия, до 29 септември 1918 година, когато със Солунското примирие страната капитулира.

Дълго време страната е убеждавана и от двете главни сили (Антантата и Тройният съюз) да се включи във войната. В крайна сметка България застава на страната на Тройния съюз, с което Съюзът си осигурява изключително силен и важен партньор на Балканите. За разлика от България, всички други балкански страни с изключение на Османската империя са част от Антантата. След поредица от успешни сражения, на 1 септември 1916 г., Царство България обявява война на Румъния. Българските и турските войски разгромяват подкрепяната от руски и сръбски сили румънска армия в Добруджа. Впоследствие български и турски части преминават Дунав и съвместно с войските на останалите съюзници превземат румънската столица Букурещ.

През септември 1918 г. съюзническите сили допускат пробив при Добро поле, което става и повод за Владайското въстание. Български войници отказват да воюват, вдигат бунт и се оттеглят, като в своя протест достигат до столицата. Причината за този бунт е изнемощялата икономика на страната. Войската е принудена да живее от изключително мизерни дажби храна. Когато войниците се връщат от фронта, изпокъсани, осакатени, изтормозени и паднали духом, точно тогава се ражда идеята за надигането с цел София. Бунтът е потушен, което всъщност е и началото на края на войната за България. Цар Фердинанд I абдикира.

България е първата държава, която подписва примирие на 29 септември 1918 г. Войната е изгубена, а в резултат на подписаните впоследствие договори страната е принудена да изплаща милиони франкове репарации на страните-победителки. България преживява нова национална катастрофа. Веднага след България, на 3 октомври, Германия и Австро-Унгария се обръщат към президента на САЩ за примирие. Австрия и Унгария решават да подпишат две отделни примирия и така слагат край на Империята и Първата световна война.

След края на войната страната преживява т.нар. втора национална катастрофа. Периодът от възстановяване на българската държава (1878) до края на Първата световна война (1919) е белязан в българската история от стремежа към национално обединение. В името на националното обединение в етническите български граници, България участва в три последователни войни (Балканска, Междусъюзническа, Първа световна). Загубата в последната слага трагичен край на националния идеал. От началото на Българското възраждане, белязано от История Славянобългарская, до Ньойския договор, нацията има три последователни и етапни цели: борба за българска църква, борба за национална независимост и борба за национално обединение. Осъществяването на заключителната (последна) цел пред българската нация завършва с приключване участието на България в Първата световна война.

Освен убитите и изчезнали през Първата световна война над 115 000 войници и офицери, плюс ранените, пленените, загубите сред цивилното български население и разрухата, това е крахът, поне до Втората световна война, на националния идеал. България губи и половината от землището си – българската етническа територия е разпокъсана между всички съседи на България. Най-критично е положението с новообразуваната държава Кралство Югославия, към която окончателно са придадени Поморавието, Тимошко, Вардарска Македония и Призренско. Не по-добро е положението на българите и българските земи (Егейска Македония и Западна Тракия), влезли в състава на Гърция, особено след загубата ѝ в Малоазийската авантюра (1923). В състава на нововъзникналата Турция (като приемник на падналата Османска империя) остава Източна Тракия (анексирана още от османлиите през 1913 г.), а пък Румъния заема цяла Добруджа.

Вътрешното състояние на страната е ужасяващо. Инфлацията расте непрекъснато. Стопанството, вследствие на войната и наложените репарации и реквизиции, е в упадък. На власт разбираемо идват опозиционните леви, земеделски партии. България е окупирана от Антантата. На 27 ноември 1919 е подписан Ньойският договор, който е с изключително тежки последици за българската нация и държава. По силата на този договор, наричан още и Ньойски диктат, е отнето и суверенното право на България да поддържа свои въоръжени сили.

В тази следвоенна обстановка, правителството на БЗНС обвинява управлявалите страната по време на Първата световна война за безпрецедентната национална катастрофа, завършила с крушение на така желаното национално обединение. Започва приемане на извънредно наказателно законодателство от управляващото БЗНС, чиято цел е дирене на отговорност от бившите управници.
https://bg.wikipedia.org

Сходни връзки
Още от История

ПОМНИ БЪЛГАРИНО: NEPSZVADA,1915 г.: Руски ултиматум към България | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats