изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2019-11-17 @ 12:05 EET
РАЗЛИЧИЕ ЛИ Е ДА ОСТАНЕШ ДУХОВНО БОГАТ?    
Интервюта Дияна Илиева и аз – Николета Ненова. Тя е на 47 години, а аз съм на 15. Моята крехка възраст измерва времето, откогато тя е заместник-кмет на община Тервел. Познавам я отдавна: от първите ни срещи – аз като малко момиче, което често посещава сградата на общинската управа, защото там работят мои близки, а тя мен познава като малка и вече пораснала танцьорка от балет „Каприз“ и Мажоретен състав към ОДК „Малкият принц“ в Тервел.

И макар да я знам като лъчезарна и усмихната жена, съм респектирана от строгостта на атмосферата в кабинета, където пристъпих за интервю. Подготвила съм въпросите си, но съм притеснена. Пред мен стои жена с дългогодишен опит като заместник кмет на общината, завършила Ветеринарна медицина, Английска филология и Банково дело. Затова започвам интервюто си с простички въпроси, които са разбираеми за мен и моето поколение:

  -    Госпожо Илиева, патриот ли е българинът и учи ли младото поколение на родолюбие?
-    Определено българинът е патриот. Но често различава само видимата страна на патриотизма. А да си патриот означава да учиш децата си да пазят и тачат построеното от хората преди тях, да ги възпитаваш в толерантност към всяко живо същество, да имаш ясна гражданска позиция, която да ръководи мислите ти към дела, чрез които да промениш облика на родното си място към по-добро. Защото патриотизмът тръгва от дома, от близките и родния край! Младите хора ценят българския фолклор и това им отношение е чудесна основа за надграждане на патриотичното им чувство. В града ни функционират Клуб за автентичен фолклор и краезнание и Детски фолклорен танцов ансамбъл, където участват деца от три етноса. Изучаването на различни култури и традиции прави младите хора по-богати духовно, по-толерантни, по-добри!

-    Бихте ли споделили за грижите, които общинската управа полага за младото поколение, за да расте родолюбиво, толерантно и богато на ценности?
-    Имаме прекрасни учители и те се грижат за младите и работят съвместно с фондациите „Българска памет“, „Приятели на България“, „Ценности“. Ние обаче правим следното: опитваме се, пренареждайки приоритетите на общината, да имаме винаги на разположение средства, за да можем да финансираме изявите на децата и педагозите. Понякога общината и училището могат да дадат на едно дете повече възможности, отколкото семейството му. А най-добре е, когато усилията на община, училище и семейство се обединят. Тогава никое жури не може да устои пред таланта на младите тервелчани и те получават високи отличия на национално и европейско равнище.
При тези думи се усмихвам доволно. Мажоретният състав, когото представлявам, е двукратен европейски шампион /2012 г. в Шилфок, Унгария и 2013 г. в Белград, Сърбия/. 

-    Промени ли се през годините усещането за родова принадлежност на тервелчани?
-    Аз малко завиждам на тервелчани за това, че са израсли в малък град. В нито един от двата големи града, в които живях , преди да се омъжа в Тервел (Стара Загора и Добрич) няма такава атмосфера. Всичко в малкия град е много по-вълнуващо - като се започне от първата стъпка през училищния праг, през концертите в читалището, затрогващите абитуриентски тържества, на които ми е трудно да не плача, родовите срещи... В големите градове всичко е много по-анонимно и няма такава атмосфера на близост и общи спомени. Тервелчани са много здраво свързани с града си.

-    Как бихте коментирали понятието „етническа толерантност“ днес? Толерантни ли сме един към друг?
-    Мисля, че ние, българите, нямаме нужда от такова понятие. Толерантността към всички етноси е наша национална черта. Историческите факти и художествената литература са безспорно доказателство за това. Този дух трябва да бъде запазен, независимо в кое време живеем и как обществото в дадена ситуация, се опитва да гради тезите си на база на различията. Именно различията трябва да ни правят по-богати, по-мъдри, по-добри във всяка ситуация, ако сме истински родолюбци. Според мен ролята на партиите в обществения живот трябва да бъде по-ограничена. Тогава всички ще живеем по-добре. Вероятно е въпрос на разумен прочит на Конституцията и желание за промяна. За това е нужна нашата активност и воля да променим обществения ред в държавата си.

За мен тази част от разговора звучи много сериозно. Млада съм. Още не разбирам от политика. Нито от политическо разделение на хората заради партийни пристрастия. За мен хората са природно добри и мъдри, независимо от религия и етническа принадлежност. Дори на това интервю съм си взела приятелка, за да прави снимки. Това е Семра… Тя е от турския етнос, но е най-добрата ми приятелка. Затова не мога да не попитам: -    Различните етноси правят ли ни по-богати духовно, културно, нравствено?
-    Аз не съм тервелчанка и за мен много от особеностите на другите два етноса в Тервел - турски и цигански - представляваха интерес, когато дойдох да живея тук. Впечатляват ме носиите на различните етноси, кулинарните рецепти, притчите и мъдростта, която се съдържа в тях. Тя звучи общочовешки и обединяващо. Богатството от багри и песни, от обичаи и общи празници е истинският път към съхраняване пъстротата на живота.

-    Правят ли Ви срещите с различни хора по-богата духовно, по-отговорна, по-толерантна?
-    Преживявам за трети път "очи в очи" явлението местни избори. За мен това е особено тежък период. Причините са няколко. Местните избори винаги са през октомври, когато трябва да приключват строителни работи и да се правят отчетите на общинските проекти. През останалата част от мандата мога да разчитам на помощта на кмета. Добре сработен екип сме, разпределяме си задачите и отговорностите. Преди местни избори оставам без тази помощ, тъй като законът повелява, че кмет, който участва в местни избори, няма право да работи в общината.

Явно усетила, че не познавам Избирателния закон и днешната предизборна ситуация, Дияна Илиева прави тези разяснения. Аз я гледам с жадни очи и се опитвам да запиша всяка дума. И си мисля: Ще стана ли и аз някога като нея – умна, знаеща, мъдра?!
А тя продължава да говори:


-    Аз съм от хората, на които не им липсва ентусиазъм, увличам се лесно по начинания, които ми изглеждат полезни и по тази причина не мога да се оплача от липса на хъс за работа. Чувствам всяко ново нещо като предизвикателство и искам да се справя добре с него. При мен има една особеност, която не е много често срещано явление - аз съм човек с ясно изразени "десни" убеждения, а вече 12 години работя с кмет, който е кандидат на лявата партия БСП. Затова изпитвам уважение към всеки отделен човек, ако той работи достойно. Липсата на обвързаност с партии ме прави по-свободна в работата ми. Аз съм просто част от отбора и не се стремя към друго. Според мен екипът зад всеки кмет трябва да е незабележим, но лоялен и работещ. Нищо не може да се сравни с удовлетворението, което изпитваш, когато с труда си осигуряваш реални средства за малкия бизнес. Точно този малък бизнес е живецът на всяка община. Колкото и хубави сгради, паркове и улици да правиш, ако няма работещи фирми - всичко ще е напразно.

-    Говорите вълнуващо за постигнатото и построеното. Казвам  това учудено, защото съм свикнала да чувам спокоен и равен тон от тази жена. А тя продължава:
-    Като жена ще направя едно сравнение: след тежко и мъчително раждане, всяка жена се зарича, че няма да помисли да има второ дете. Само след месеци обаче, болката бива забравена и мечтата да имаш и друго дете излиза на преден план. Така е и с проектите, по които работи екипът ни. Заричаме се, че повече няма да кандидатстваме, но в момента, в който се обяви схема за кандидатстване и се убедим, че можем да направим нещо полезно и ще допадне на много хора, отново се втурваме, забравили неудобства и умора. Построените обекти са много. За мен най-ценните са Медицинският център в Тервел и трите центъра за социални услуги в селата Коларци, Нова Камена и Поп Груево. Със сигурност ще запомня първия ден, в който приготвихме храна за 70 деца в училището в село Коларци. Усещането бе прекрасно. Видях преките ползи от усвоените евросредства и от собствения си труд.

След споделените емоции, не мога да не завърша интервюто с въпроса:  -    Вие, Дияна Илиева, различна ли сте от другите хора и с какво?
-    Не съм добруджанка и за добро или за лошо, продължавам да се усещам различна. Но това са различия, които не водят до конфронтация, а само обогатяват мирогледа. Родителите ми, както и тези на съпруга ми, са учители и аз продължавам да се уча от тях. Радвам се, че живея с разумни хора и се надявам дъщерите ми да станат добри и да намерят щастието си. А аз ще продължавам да се стремя да правя каквото е нужно във всяка ситуация, в която животът ме поставя. И… без да досаждам, ще дам само един съвет на младите: учете се да използвате пълноценно информацията, която е навсякъде около вас. Само така ще можете да мислите и да анализирате, а ако можете това - ще успеете и ще се заобиколите с позитивни и духовно богати хора. Или казано иначе - ще бъдете щастливи и богати - и в работата, и у дома.

Интервюто взе Николета Андреева Ненова, 9 клас, СОУ „Йордан Йовков“, Тервел, клуб за автентичен фолклор и краезнание „Наследници на Орфей“ при ОДК „Малкият принц“, ръководител Росица Стратиева. С това интервю Николета участва в осмия национален конкурс за литературно творчество и журналистика "Стоян Михайловски“, Русе, 2015 година.


 


Сходни връзки

РАЗЛИЧИЕ ЛИ Е ДА ОСТАНЕШ ДУХОВНО БОГАТ? | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2019 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди