изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2019-11-20 @ 13:44 EET
КОНТРАСТЪТ МЕЖДУ ЖИВИЯ ЖИВОТ И ИЗОСТАВЕНИ ПРОСТРАНСТВА ПОКАЗВА "ИЗГУБЕНИЯТ ГРАД"    
Интервюта Анна-Александра Богдева и Ерджан Бекир са двама млади творци, които работят по проекта "Изгубеният град". В началото на декември фотосесия, реализирана в рамките на проекта, ще бъде представена в Художествената галерия в Добрич. Анна-Александра е културолог, завършила е СУ "Свети Климент Охридски". Занимава се с творчески проекти, живее в Добрич от две години. Ерджан Бекир е на 28 години, от Добрич. Започнал да работи като фотограф във чужбина. От лятото се опитва да се занимава с това и да твори и в България. Ето какво споделиха специално за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна".  


- Бихте ли представили проекта "Изгубеният град"? Как възникна идеята за него?

Ерджан: Основната идея е на Алекс, нейна е концепцията. Малко спонтанно стана.

Анна-Александра: Моята идея възникна във връзка с наблюденията ми върху градската среда. Аз като културолог много се интересувам от антропология, от градска антропология, от съвременно изкуство, от съвременни тенденции. Направи ми впечатление когато дойдох в Добрич, че има нещо доста по-различно в градското пространство и това са изоставените промишлени сгради, които наистина са много големи, впечатляващи са и като архитектура, и като мащаб. Много ми се искаше да направим някаква сесия и с фотографии да покажем контраста между живия живот, това, което функционира, и тези изоставени пространства, които са лишени от живот. Защото пък те са свързани с живота на всеки един от Добрич по някакъв начин - дали родителите са работили в тях, дали самият човек, има истории, свързани с тези места. Те просто са част от паметта на града. И е хубаво тази памет да бъде съхранена и дори, според мен, да бъде по някакъв начин инкорпорирана в съвременното изкуство. Ние всъщност това се опитваме да направим с тази фотосесия.

Ерджан: Освен че ще останат тези снимки като част от историята, ще запаметим какви са тези сгради в момента от вътре. Защото се въртят снимки от соц. време - какво са представлявали, колко хора са работели и т. н., а в момента е тотално различно. Все едно са изостанали във времето тези сгради. Интересното е, че те са здрави вътре и има възможност да се реставрират. Има възможност да се подновят, да им се даде нов живот. Странното е, че тези сгради са вътре в самия град, не са в периферията му, в покрайнини. На самия център имаме такава сграда - ТПК "Мир", в която също снимахме. Абсурдно е просто такива големи здания да бъдат оставени на произвола на съдбата.

- От къде започнахте? И коя сграда Ви шокира най-много?


Анна-Алекасндра: Запознахме от Обувния завод. Там самата сесия беше пробна, защото и ние не знаехме какво ще се получи. Експериментирахме. Там имахме проблем с достъпа, както и с някои от другите сгради. Не веднага откликнаха на идеята ни. Но с постоянство, особено от страна на Ерджан, в крайна сметка получихме достъп и направихме първата сесия. Може би Обувният завод и ТПК "Мир" най-много ме впечатлиха като пространства. Първо, заради мащаба. Обувният завод имаше някакви огромни пространства, невъобразими. Отвън просто няма как да си представиш това нещо и тази разруха. И после хората, гледайки снимките, си казват: "Ама то преди седем години не изглеждаше така отвътре..." Но в момента тази разруха е обхванала цялото пространство, това ще се види на снимките в изложбата.

Ерджан: Тази разруха се подклажда от хората. Защото макар че има охрана, да речем в Обувния завод продължават да влизат хора вътре, намират си начин. Имало е инциденти, но те не обявяват публично, не се говори за това. Вътре е опасно, разбрахме докато снимахме.

- Бихте ли споделили какво представлява самата фотосесия? В смисъл - показвате сградата преди и сега или идеята е друга.

Анна-Александра: Идеята е да се покаже, както обясних и по-рано, контрастът между живия живот, който се въплъщава в личността на едно момиче, в случая съм аз като модел, и разрухата. Този контраст между младостта и старостта, между живото и това, което умира, което се разрушава. Нямаме идея да показваме снимки от моменти, в които сградите са функционирали.

Ерджан: Опитваме се да не наблягаме на носталгията. Хората да видят какво е в момента там.

- А каква е всъщност целта Ви - някой да ги забележи и да се погрижи за тях ли?

Анна-Александра: Целта ни е всъщност да съхраним тази памет. Първо, от една страна чисто архитектурно те са интересни. Има една такава интересна тенденция сред младите хора в Европа - пътуване по разрушени места. Това е вид културен туризъм. Има голям интерес към тези пространства. Особено в страните от социалистическия блок, защото има много такива сгради. И младежи от Европа обикалят, за да заснемат и видят тези пространства. Т. е. това е някакъв начин тази памет да се съхрани. Чрез снимките ние се опитваме да дадем някакъв нов живот на тези сгради. Опитваме се да доближим младите хора, които не са имали никакъв досег с тази промишленост, с тези сгради, когато са функционирали. Те няма как да ги видят. Всъщност, ние от една страна се опитваме да съхраним тази памет, а от друга - да приближим младите хора към нея, в смисъл те да се запознаят с пространствата.

- В предварителния разговор споделихте, че в чужбина сте виждали как такива сгради се използват за правене на изкуство. Бихте ли разказали?

Анна-Александра: Да, разбира се. Това също би могло да е една чудесна идея и не знам доколко би могла да се реализира в условията тук. Пътувайки в Европа съм виждала на много места такива сгради, дори промишлени, които се използват след това за концертни зали, за галерии, за пространства за съвременно изкуство, дори за балет. Включително аз самата съм играла в театрална трупа и сме играли на такова място. И наистина внушението е много различно. Много е хубаво да се използва за съвременно изкуство, защото много кореспондира с него, самото пространство с формата, с пърформанс, със съвременно изкуство, изложби, фотографски изложби дори. Така че може да се използва. Дори в Добрич съм говорила с други приятели и други творци, включително циркулира между нас идеята някое от тези пространства, да го наемем, да го възстановими. Или евентуално ако общината има желание да ни помогне да ни предостави такава сграда. Би било чудесно. Да кажем ТПК "Мир". Ами тя се намира в идеалния център на града. Това е перфектно за пространство за съвременно изкуство и социален център. Дори в момента общината във Варна предостави на мои познати една много хубава стара сграда в центъра, която се възстановява и ще бъде такъв социален център. В него ще има културни събития, четения.

Ерджан: Така и така тези сгради ги има. Има хора, които имат инициативата да правят нещо. Естествено, тук манталитетът е малко по-различен и доста по-трудно се дава възможност да се реализират такива проекти, такива планове. Определено ще е в голяма помощ на културата в града.

Анна-Александра: Много ни се иска. И както споменах и други наши приятели, познати творци имаме идея. Надявам се в някакъв момент да сме способни и да я реализираме и да намерим подкрепа в общината да ни предоставят такова пространство. Защото би било хубава и за младите хора.



Ерджан: Най-вече.

- И може би по-би ги привлякло към културата?

Ерджан: Определено - да. Ако има възможност такава сграда да бъде направена като галерия, като място за културни мероприятия ще има много повече посещаемост. Има жажда определено в нашия град за култура за младите специално.

Анна-Александра: Може би сега паркът донякъде се превърна в такова пространство, скейт паркът, има някакъв интерес и младите хора се приобщават. Но тук говорим за малко по-голям размах.

- Подготвяте изложба. До къде са стигнали нещата?

Ерджан: В момента е ред да се напечатат 35 кадъра. На 9 декември е откриването на изложбата в зала 2 на Художествената галерия в Добрич. Готови сме. Доста сили и време ни отне. Изложбата ще се казва като проекта - "Изгубеният град".

- Имате ли идея да покажете и някъде другаде тези фотоси? Споделихте, че има и такъв вид туризъм. Не мислите ли, че може да ги покажете и в чужбина?

Анна-Александра: Би било чудесно. Вероятно откликът от чужбина ще е по-добър отколкото тук. Защото в България навсякъде искат наем, в Художествената галерия в Добрич - не, тук ни предоставиха залата безвъзмездно, за което сме много благодарни. Работим по въпроса да покажем изложбата и на други места. От София имаме няколко положителни отговора, от Пловдив - там има много такива пространства и се надяваме да можем също да се изложи, и във Варна евентуално.

Ерджан: Имаме в момента пуснати молби към различни галерии, не само държавни, но и частни такива.

- Такова нещо не е правено в България като че ли?

Ерджан: Мисля, че не е правено. Не очаквах да приеме така форма, такава мащабност. Радвам се, че има интерес.

Анна-Александра: Искаме по този начин и за града да направим нещо.

Ерджан: Да се говори за това, да се покаже. Защото хората ги подминават тези сгради. Включително и аз - докато не подхванахме да говорим за това аз ги бях забравил. За това и Алекс постави името "Изгубеният град", защото наистина е като един изгубен град, който ние не виждаме. А е тук всъщност. Буквално се сблъскваме с него на пътя.

Анна-Александра: Ежедневно.

Ерджан: Дано публиката го приеме, да им хареса това, което сме направили. Това е най-важното, за мен лично като фотограф - оценката на публиката.

 Разговаря Мариела БОНЧЕВА  

Снимки: Ерджан Бекир и Елена Христова  

          

 


Сходни връзки

КОНТРАСТЪТ МЕЖДУ ЖИВИЯ ЖИВОТ И ИЗОСТАВЕНИ ПРОСТРАНСТВА ПОКАЗВА "ИЗГУБЕНИЯТ ГРАД" | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2019 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди