Днес православната църквата почита Света Великомъченица Екатерина
2017-11-24 @ 00:00 EET
София. Църквата почита Света Великомъченица Екатерина.
Имен ден празнуват Ката, Кате, Катерина, Катеринка, Кати, Катин, Катина,
Катица, Катка, Катрин, Катуна, Катуша, Катюша, Катя, Кети, Кина, Кинка;
Катинко, Катинчо, Като, Катош, Катул, Катуш, Тина, Тинка (може да са
галени и от Христина, Кристина и др.). Света Екатерина (или св. Катерина) живяла в края на III в. и началото на
IV в. в Александрия. Родът й бил знатен, царски.
Изучила философията,
литературата, медицината - най-модерните науки за времето. Особено силно
било дарованието на Екатерина в медицината. Много знатни князе искали
ръката й, но тя на всички отказвала. Била решила да се омъжи само за
равен й по хубост, ум и знание. Такъв младеж така и не се намерил.
Не знатните и богатите, а един скитник отшелник определил живота й,
разкрил й света на християнството, тайните, чудесата и мъдростта му. А
една нощ в съня й се явила Мария Богородица със своя син, проговорила й
искрено и от душа и точно така, искрено и от душа, и Екатерина се отдала
на вярата. От този ден до смъртта й останали не много дни. При всеки
повод тя показвала на езичниците новата си вяра. Веднъж на едно голямо
езическо жертвоприношение рекла пред всички на царя: „Царю, не те ли е
срам да се молиш пред гнусните идоли? Защо не познаеш истинския Бог,
който е слязъл на земята в човешка форма заради нашето спасение?"
Жестоко било наказанието за такива думи. Но царят оценил красотата на
девойката и вместо мъки й предложил ръката си. Трябвало само да се
откаже от християнството и щяла да царува като истинска царица. Но
предложението било отхвърлено с презрение. Петдесет велики мъдреци
викнал царят да разубедят хубавата девойка и тя накарала да отхвърлят
идолите и да приемат вярата й. Упорството, силата и достойнството на
Екатерина били завладяващи. Вече нищо не можело да я спаси от меча на
палача. Тя била само на 18 години през 305 г. (или 310 г.), когато
присъдата била изпълнена. Преданието разказва, че след смъртта й
долетели ангели и отнесли тялото й на Синайската планина. Ритуали:
Жените месят бяла погача, намазват я с мед или рачел и като дават на
всички вкъщи да хапнат от нея, излизат на пътя и раздават наред. Който
мине, да опита от питата и да почете светицата. А тя да е благодарна и
доволна и да ги предпази от болестта шарка, която често ходела по
домовете и моряла хората и най-вече децата. Като не можел да победи
злините, които го връхлитат, българинът се научил да ги умилостивява с
почит, празници, лакомства и добро отношение. Вярвал, че шарката обича
повече от всичко мед, казвал й „сладка и медена" и раздавал от сърце от
медената погача и за нея самата оставял на прага. Вярвал, че ако го
направи, болестта със сигурност няма да прекрачи в къщата. И вярвал, че
ако сложи медено кравайче над вратата, то ще стои като верен страж за
болести и злини.
Ритуалите, свързани с болестта, съвпадат с пиковото време на епидемията -
ноември (св. Екатерина) и март (Младенци) - и дават знак за здравите
нишки, свързващи жизнения опит и познание с религиозния символ в един
празник. В случая - празникът на св. Екатерина. http://www.focus-news.net