изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 14:28 EET
СЕНЗОРНАТА ТЕРАПИЯ – НОВ ШАНС ЗА ДЕЦАТА СЪС СПЕЦИАЛНИ ПОТРЕБНОСТИ В ДОБРИЧ    
Интервюта Станислава Михова работи в Ресурсния център в Добрич от 8 години. Бакалавър е по „Специална педагогика и логопедия“ и магистър по „Диагностика и корекция на комуникативните нарушения“. Наскоро е преминала и обучение по сензорна терапия в София. Тя е единственият сензорен терапевт в нашия град и областта.

-    Г-це Михова, на официалното откриване на сензорната зала към Ресурсния център преди дни стана ясно, че за 13 души от цялата страна е било организирано специално обучение по сензорна терапия, тъй като такова в България не се предлага. Бихте ли разказали за него?
-    През 2014 година разбрах за обучението по сензорна интеграция от интернет пространството. Проявих интерес, тъй като това е нещо ново и е хубаво децата от Добрич да получат едно професионално и специализирано подпомагане с цел тяхното подобряване и развитие. Разбрахме какви са изискванията да се кандидатства и през юни започна. Беше 4 месеца интензивно обучение по 8 часа на ден с теория и практика. Базираше се на неврологичните науки – провеждаха се изпити по неврология, невроанатомия, неврофизиология. Петима от включените в обучението специалисти сме от Ресурсни центрове в София, Велико Търново, Смолян и Добрич.

-    Обучението Ви паралелно ли вървеше с идеята за разкриване на сензорна зала?
-    В периода, в който аз бях в София и се обучавах директорът на Ресурсния центърв Добрич Енеида Ненова работеше в посока разкриване на сензорна зала – да намери подходящо помещение, то да е на центъра, да е светло и просторно. Така че мога да кажа – взаимно се допълвахме по осъществяването на стаята. Нашият Ресурсен център е третият в страната, в който се откри официално сензорна зала. Обучението по сензорна терапия беше в Токуда болница, като практическите ни занятия се провеждаха в център, специализиран за деца от аутистичния спектър”Тацитос”, и в логопедичен център „Съни“, в който работят логопед и монтесори терапевт. Имахме посещение в Мюнхен, където се запознахме с тяхната база, как са разположени нещата в самата стая. Обучението беше водено от Кристиане Кул, завеждащ отделение по ерготерапия в Мюнхен. Много добър специалист, човек, който има възможността и способността да усеща хората, с които разговаря. Интуицията й е много добре развита и когато види даден човек може да добие някакво впечатление за него. Доста сензитивен човек. Радвам се, че имах възможността да контактувам с нея.

-    Какво представлява сензорната терапия?
-    Сензорната терапия е съобразена с индивидуалните възможности на всяко дете, тъй като всяко дете е различно и е само за себе си. Терапията като цяло предизвиква сетивата. Тя е много цветна, много пъстра, получава се зрително стимулиране. Терапията насочва детето, за да изгради добра схема на тялото.Да подобри своите пространствени понятия. Свързана е с много действия, дейности, които се извършват в пространството и позволяват на самото дете да трупа определен сетивен опит – било вестибуларен, проприоцептивен, т. е. усещането, което идва от движението на ставите и мускулите, зрителен. Добива тактилен опит, което се получава с ровенето в различни предмети и материали, например в различни семена – леща, боб, пяна за бръснене. Най-големият ни сетивен орган е кожата. Някои деца имат непоносимост към животни, например, и не искат да ги пипат. Защото, първо, те излъчват някаква топлина, освен това са мекички на пипане. Други деца пък много обичат. В сензорната терапия е важен отговорът, който дава самото дете, дали е приспособено към съответния материал или ще го отбягва. Това е според неговите нужди, според неговите потребности. Терапията включва и стимулиране на обонянието, аромотерапията, в частност етеричните масла имат способността да влияят на здравето, на имунната система. На лимбичнатасистема в мозъка, която се свързва с емоциите и поведението и по този начин се влияе на деца от аутистичен спектър и дефицит на внимание.

-    Каква е целта на сетивната терапия? Как помага на децата с различни дефицити?
-    В пирамидата на нашата нервна система най-отдолу стоят тактилната, вестибуларната,проприоцептивната стимулация. И не само стимулация, а това въздействие, което го има човек. Защото човек трупа най-богат опит – тактилен, вестибуларен, проприоцептивен, движения, докосвания през първите 7 години от живота си. Детето опознава света по един различен начин, много специфичен. Манипулира с различни предмети, учи се да се изправя, да ходи самостоятелно. Учи се да борави с различни предмети – откопчаване, закопчаване на копче, завързване на връзките на обувки. Всеки един такъв предмет и обект му дава възможност да трупа определена сензорна информация. Когато се развият тези наши системи се отива към върха на пирамидата, като най-отгоре са памет, представи, мислене, език, комуникация. Целта на сензорната терапия е да се развие речта, да се подобри комуникацията, да има едно добро взаимодействие между терапевта и детето, да има хубава връзка между майката и детето.

-    Т. е. да се навакса това, което у детето липсва?
-    Да се навакса, като детето само си изследва. Например, ако то се насочи към вестибуларна стимулация, т. е. към люлка, хамак, това означава, че трябва да имаме такава интуиция и подход да го оставим то само да се стимулира. Т. е. щом то го прави и се насочва към люлката има необходимост точно от това. В този момент, в този час, в това годишно време.

-    Така ли работите с децата?
-    Така работя с тях. Те са тези, които водят в самата терапия. Има правила – детето води, специалистът следва, като се следи за безопасността му, следи се за неговия емоционален и адаптивен отговор. Когато то се заглежда, усмихва значи има адаптивен емоционален отговор. Понякога той може да е отблъскващ. В началото, когато детето не познава средата, може да избягва определени стимули. След това започва да се изкачва на шведската стена. Развива се праксисът и билатералната координация на движенията. А развитието на праксиса – движенията, които се извършват с ръцете, фината моторика, спомага и за развитието на експресивната реч и на речта като цяло.

-    При деца с какви заболявания се прилага сензорната терапия?
-    По принцип децата са от аутистичен спектър, схиперактивно дефицитно внимание, с проблеми в комуникацията и социализацията, с поведенчески проблеми.

-    В момента с колко деца работите? Ще се увеличават ли, какви са възможностите на залата и Вашите като специалист?
-    Целта на терапията е да има едно постоянство, да има взаимодействие с емоционален отговор. Терапията продължава определен период - 4-6 месеца в зависимост от самия случай. Групата, която е формирана, е от 10 деца. Терапията е индивидуална, в нея се включват сензорният терапевт, детето и присъства родителят. Имаме добро взаимодействие и по този начин се влияе на детето. Когато е необходимо при невербалните деца, т. е. които нямат разрита реч, понякога се мълчи и се пази тишина. Проявява се търпение, изчаква се. Защото обработката на слуховата информация понякога изисква време. Ако на едно дете в норма два пъти му кажеш да изпълни някаква поръчка или команда, то може да я изпълни, да я извърши. Но при деца със специални образователни потребности за извършването на някаква поръчка може да се наложи повтаряне по 20-30 пъти.

-    Доволна ли сте от обучението по сензорна терапия? Вече го прилагате, виждате ли някакви резултати въпреки че е твърде рано – сензорният кабинет функционира едва от два месеца?
-    С риск да бъда нескромна, усещам се уверена в това, което правя. Защото обучението ни беше до обяд теория, следобед практика. Това, което говорихме ние го прилагахме веднага на практика. Самите родители казват, че съм настоятелна, взискателна. Да се събере детето означава то да бъде концентрирано в това, което изпълнява, 5 минути, 10, колкото е необходимо. Самите родители виждат резултата. Децата запаметяват това, което сме правили предния път.

-    Бихте ли разказали за диска с терапевтични притчи, който издадохте преди няколко месеца?
-    През юни Ресурсният център съвместно с радио „Добруджа“ издадохме диск с терапевтични притчи за малки и големи. Тези притчи са достъпни за децата. По тях работих две години. Учителите в масовите училища учат децата, ограмотяват ги по български, математика и другите предмети и не достига времето да бъдат научени на тези чисто човешки качества – на доброта, отзивчивост, търпение, любов, да цениш семейството, да уважаваш родителите си. Притчите са записани на фона на класическа музика, която подпомага децата – да се отпуснат, да релаксират и да се вслушват. Всяка притча завършва с поука, която те кара да се замислиш за стойностните и истинските неща в живота. „Победи злото с любов“, „Голямото семейство“, „Баща и син“, „Лъвът, мишката и кучето“ са част от притчите. Има и мисли за размисли, които са на релаксираща музика – „Вдъхновение“, „Настроение“, „Позитивни мисли“, „Усмивка“. Всичко е направено с много любов и желание без да очаквам нещо насреща. Не го правя, за да ми каже някой „Благодаря“ или „Браво”, а защото това съм аз. Това е една моя осъществена мечта.



-    Какво Ви дава работата с децата със специални образователни потребности?

-    На път за работа днес ми мина през главата една мисъл – че човек не случайно избира професията си. Т. е. всеки човек има някаква мисия в живота. За мен децата, с които работя, контактът с родителите им, съветите какво могат да направят в къщи, за да продължат самата работа – това е моята мисия. Трудно е да се задържиш на едно място, минава време. Като посееш едно семенце, за да поникне, да пробие почвата, трябва да мине време. Слънце го пече, дъжд го вали, вятър го вее. Когато човек има ясна поставена цел какво иска да постигне, как да го прави то се получава. И когато вложиш любов, желание, търпение и когато видиш резултатите на своя труд и признанието на родителите – това означава много за мен, това е моята награда.

-    С какво се занимавате в свободното си време?
-    В свободното си време практикувам йога, която помага да се отпуснеш, да релаксираш, да не мислиш за нищо. Йога също помага да имаш една свобода на мисли, на действия, това, което си поставяш за цел да можеш да го осъществиш. Защото само исканото и пожеланото не става, трябва да направиш нещо, за да се осъществи. Занимавам се и с народни танци вече 8-9 години. Аз съм от едната крайност в другата – в йога отпускам, релаксирам, а с танците се зареждам с настроение и усмивки.
Разговаря: Мариела БОНЧЕВА


 


Сходни връзки

СЕНЗОРНАТА ТЕРАПИЯ – НОВ ШАНС ЗА ДЕЦАТА СЪС СПЕЦИАЛНИ ПОТРЕБНОСТИ В ДОБРИЧ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди