Местни разказват страшни истории за кандиру, която носи смърт в адски мъки. От всички страховити неща в басейна на Амазонка тя е най-страховитото. Още от XIX в., когато науката я открива, миниатюрната рибка кандиру придобива размера на чудовище в народното въображение. За нея се говори, че прониква в мъжкия пенис при плуване в реката, после се изкачва нагоре по пикочните канали и започва да яде плътта отвътре и предизвиква ужасяващи инфекции и смърт

Но дали всичко, което се твърди за това странно и опасно създание, е истина, пита Би Би Си.

За кандиру се говори в документални филми на “Анимал планет”, в лекарски сериали като “Анатомията на Грей”, в книги. И навсякъде рибата е дадена като пример за най-ужасяваща участ. Интернет форумите са пълни с истории за нея, а коварните ѝ действия в човешкия организъм често пъти са доукрасени с истории как си хвърля хайвера в човешкия пикочен мехур, за да се множи.

“По поречието на Амазонка от векове се носи славата на риба, която се вмъква в пикочните канали на къпещи се мъже и жени, особено в момента, когато те уринират във водата”, пише в статия в Американското списание за хирургия от 1930 г. Тя се е превърнала в истинска библия за кандиру, събирайки и анализирайки данни и разкази още от 1829 г. и давайки начало на истинска истерия и много легенди.

Първото предизвикателство е рибата да бъде идентифицирана. Басейнът на Амазонка е пълен с хиляди сладководни видове и много малки и прозрачни създания през годините са били определяни като кандиру. Смята се, че става дума за дългата 5 см Vandellia cirrhosa, която паразитира в хрилете на по-големи риби и

превръща живота им

в ад, като си отхапва

малки парченца

от плътта им

Независимо от навиците им на вампири тези паразити са доста ограничено разпространени в амазонските дълбини. И ако не беше славата им на човекоядци, вероятно малцина биха им обърнали внимание. Но именно това е точката, която започва да преобръща истината в спекулации. 

Кандиру са с размери на клечки кибрит. СНИМКИ: АРХИВ

Типичните ранни разкази описват кандиру като “много малка, но вършеща огромни злини” рибка. Описанието е характерно за XIX в., когато европейски изследователи се срещат с племената по Амазонка и записват техните разкази за неизвестното до момента речно чудовище. Тези племена живеят в истински ужас от него, защото във всеки момент то може да ги подложи на неописуеми страдания. Страхът от кандиру е дори по-голям от този, предизвикан от хищните пирани, обитаващи същите води.

Германският ботаник Карл Фридрих Филип фон Марциус е първият европеец, който документира кандиру в Амазонка. Той описва как местните мъже овързват стегнато сплетени от треви гащи около слабините си, преди да влязат във водата.

Повечето автори насочват вниманието към уязвимостта на мъжките пениси, може би защото самите са мъже. Но други разкриват, че рибата със същия успех прониква във вагини и ануси. Има разкази и как рибата успява да пробие дупки в плътта, за да достигне до кръвоносната система и да започне да смуче кръв.

Най-ужасяващи от всичко обаче са лековете, препоръчвани за справяне с нашественика. Започва се от горещи бани и отвари от билки, които са способни да умъртвят рибата и да я изхвърлят навън, но единодушно най-сигурният начин е да бъде изрязан засегнатият орган заедно с паразита.

Според Джордж Булънджър, куратор за рибите в Британския музей, племената по Амазонка прибягвали до спешна ампутация на пениса, за да не може кандиру да достигне

пикочния мехур,

където се захваща

здраво с шиповете си

и предизвиква жестоки инфекции, завършващи със смърт.

Оказва се обаче, че нито един от хората, разказали на изследователите тези страшни истории, сам не е бил свидетел на атака на кандиру. “Разказваха ми за много случаи на проникване на кандиру в пикочните канали по долното течение на реката, но когато пристигах там, местните ми разказваха за много случаи по горното течение”, казва британският ихтиолог Уилям Алън. 

Сцена от сериала “Анатомията на Грей”, където лекари умуват пред рентгенова снимка на кандиру в пикочния канал на мъж.

Според малкото съвременни изследвания опасността от кандиру изглежда по-скоро преувеличена. Те посочват, че ако рибките наистина атакуват хората по описания начин, това би било сигурна смърт за самите тях. Извън речната си среда и заклещени в канал, който е широк колкото собственото им тяло, те имат малък шанс да оцелеят.

Според най-разпространената теория кандиру

реагира на амоняка,

отделян от хрилете

на рибите,

и така избират плячката си. Затова се смята, че хората стават жертва при уриниране във водата. През 2001 г. обаче учени от Кънектикът решили да проверят това. Те тествали адапторите на кандиру с живи риби и с химически примамки като амоняк. Паразитите вампири изобщо не обърнали внимание на химическите агенти, но веднага се насочили към апетитните златни рибки.

Оказва се също, че за няколко десетилетия има един-единствен документиран случай на такава атака. Той е от 1997 г. Става дума за операция, извършена в Манау от хирурга Аноар Самад, който успява да извади рибата от пениса на пациента. Докторът публикува информация по темата и това остава единственото свидетелство от първа ръка за подобна медицинска процедура.

Историята обаче не свършва дотук. През 1999 г. Стивън Спот - един от учените от Кънектикът, който по-късно прави експеримента с химическите примамки, се среща с д-р Самад, за да обсъди случая с него. Независимо че му представят снимки, видео от операцията и дори самата извадена риба, Спот остава скептичен.

Атаките стават при къпане в Амазонка.

Причината е, че

запазеното след

операцията кандиру

било твърде голямо

и по него нямало никакви следи от изрязване на шипове, каквото Самад твърдял, че е извършил, за да го извади. Освен това до диагнозата се стигнало, след като пациентът сам видял как рибата влиза в пениса му, което според учените звучи неправдоподобно.

Независимо че поставя много въпросителни пред историята, Спот не я изключва напълно, но определя шансовете ѝ да се случи на “все едно да бъдеш ударен от мълния, докато те яде акула”. Това кара съвременните учени да смятат, че страшната опасност от кандиру е по-скоро мит, роден във времената, когато ранните пътешественици, проникнали в гъстите джунгли, са слушали от местните истории за странни създания, без да могат да отделят истината от въображението.  http://www.hiclub.bg