изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2021-01-18 @ 23:20 EET
Спомени и вълнения около един марш    
ОбществоНай-после мемориалният знак "В памет на таврийските българи" беше готов и предстоеше представянето му на добричлии. Не е голям но предизвиква респект с текстовете, написани върху каменни плочи. Помислих си: "Ето, как някои исторически истини трябва да се издълбават в камък, но за жалост, други, исторически неистини, тябва да се подминават, не заслужават и хартиен носител", (както е модерно сега да се казва).

    Пред барелефа на цар Борис III (там е паметникът), се събраха много хора. Присъстваха новото областно и общинско ръководство, гости от Украйна, бившият дипломат Ив. Станчов, посланикът на Украйна в България, възрастни от нашите села, давали подслон на измъчените бежанци от СССР. Бившите червени ръкиоводители идваха поединично, обикаляха паметника, прочитаха словата от него и си отиваха веднага с озлобени лица. Бяха подредени микрофони и маса с необходимите на поп Иван артикули за специалната литургия.

Изведнъж духовата музика гръмна. Засвири българския марш ''Към победа''. Очите ми мигновенно се насълзиха. От спомени. Този марш ме върна в юношеските години. Като 15-16 годишен се пробвах с творческа дейност. Не много успешно. Даже съм запомнил и шляпането заради това, че не се справям. Но бяха щастливи дни. Опитът за нещоправене за мен беше радост и доволство.

Като деветокласник свирех на флигорна в музиката на Мъжка гимназия. С приятелят ми Петър Иванов водехме основните мелодии на пиесите.

Един ден, след кратко обяснение, учителят ни Йосиф Душек раздаде щимовете на същия прекрасен марш ''Към победа'' от композитора Златарев.

Върнах се в къщи и с ентусиазъм започнах да го уча. Но не успявах. Първите 10 - 15 такта, най-красивите, са като писък. Кратки изтрели от картечница, но във втора октава. Изящен тромпетен сигнал, изискващ технически умения над моите възможности.

На следващата репетиция ядох калай от ''др.'' Душек, а на по-следващата - направо бой! Боят беше атрибут от педагогиката на Йосиф Душек. Този ''бой'' беше по-скоро нежно пляскане придружено с гневни думи по нас. Пляскаше ни по гърбовете и ръцете .С един пръст ни чукаше по главите, означаващо ''можеш, можеш но не си достатъчно упорит.'' Ние не се сърдехме. Уважавахме го до безкрайност заради изумителната му музикалност.

В моя случай: След като ме ''удари'' с флигорната по главата, г-н Душек каза '' Тази няма да стане така. Петьо, ти поемаш мелодията!"

Другият Петър- Петър Стойчев, също наш съученик, беше най-изявеният музикант в гимназията. Свиреше прекрасно на цигулка, на гъдулка и на тромпет.

Взря се в нотите и "хвана" с тромпета си мелидията от раз. Който го може, го може!

Този марш, предизвикал в момчешката ми душа големи вълнения през 1954 год. овлажни очите ми през 2015 год.

Вече бях учител когато Йосеф Душек почина. Скръбта ни завладя. Исках да отида на погребението му. Бях длъжен! Но имах часове в училище.

Още същия ден разпитах познати, присъствали на тъжния ритуал. "Имаше ли много хора? Свири ли градската духова музика?"

Не, не, не!

Как? Защо? Нали чехът беше учител на почти всички добрички музиканти?!  Нали 9 от всеки 10 професионални духачи бяха преминали през състав на Й.Душек?!

Наско, кларинетист от състава, ме открехна: "ж.п. не разреши!"

ж.п. беше секретар на ГК на БКП-по културата. Намерих начин, чрез други, да го попитам: "Защо!" Отговорил нещо такова: "С духова музика се погребват само изявени ръководни кадри, а Душек беше изявен фашист."

Не го знаехме. Не си го и помисляхме. Й.Душек беше наш кумир

След 1990 год. ж.п. отиде в Съветския съюз на работа в някакво външнотърговско дружество. Той беше от така наречените дялани камъни.

Всички ние, които живяхме през "най-хуманния" обществен строй, спомняйки си за някакъв епизод от него, винаги се питаме "Защо" И по-лошото "Докога?"

Ето как се събрахме в памет на жалките събития в Добруджа от 1943-1944г. Обещахме си никога да не ги забравяме. Смесихме добричка с таврийска почва с надеждата, че ще бъде благодатна.

Темата беше "Таврийските българи", а ни завладяха спомени за Учителя Йосиф Душек. Ние - неговите ученици сме убедени, че той никога не е използвал фразата "Карай да върви!" . Убедени сме, че никога не е влизал в час само за да отбие номера...

 Вечна му памет!

                                                                                     Коста Коларов

                                                                                     Добрич


 


Сходни връзки

Спомени и вълнения около един марш | 1 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.
Спомени и вълнения около един марш
Автор: Anonymous да 2016-01-21 @ 07:55 EET
Те , таврийските българи (да са живи и здрави) май ви станаха мнооого по-скъпи и мили , отколкото родените и израслите на българска земя?...

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2021 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди