изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-04-24 @ 04:35 EEST
ПРИСТИГА НОВ РЕНЕСАНС НА УЧИТЕЛСКАТА ПРОФЕСИЯ    
Интервюта Директорът на Департамента за модерни обучителни методи към Висшето училище по мениджмънт проф. Димитрина Каменова пред НДТ

- Проф. Каменова, бихте ли се представили за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна"?
- Казвам се Димитрина Каменова. Завършила съм във Великотърновския университет българска филология, втората ми специалност е история. Но животът ми така се стече, че по-голямата част от времето работих като ръководител на учебно заведение и директор на дирекция "Образование" към общината. Някак си този опит в мениджмънта бе много полезен за структурирането в 2000 година на висше учебно заведение тук. В началото започнах на хонорар в сферата на бизнес комуникациите, което е много близко до употребата на родния език, това, което съм завършила като първа любов в живота си. Така се стекоха нещата, че доц. Радев ме покани на постоянна работа в висшето училище, първо със задължения да структурирам научно-изследователската работа на учебното заведение с научни конференции, международни форуми. В началото беше много интересно да се работи върху годишника на колежа, нещо, с което много малко учебни заведения могат да се похвалят. Преподавах в сферата на социалното управление - в началото бизнес комуникации и бизнес етика, по-нататък организационно поведение и управление на човешките ресурси, докато се стигне до върхови дисциплини в мениджмънта, свързани с класически мениджмънт и прерастването му в лидерство и мениджърска компетентност. Втора голяма любов ми станаха конфликтите и тяхното управление, т. е. мениджмънт на конфликти. Доцентурата ми беше свързана с мениджърската компетентност да се управляват конфликти. След това пък се зададе конкурсът за професор. Там се върнах към първоначалната си любов - употребата на езика. Хабилитационният труд да професурата беше свързан с диалогика на мениджмънта, т. е. как правим умен или интелигентен мениджмънт на основата на комуникацията и по-скоро на воденето на диалог така че всеки един разговор да променя другия, да променя емоциите на първо място, да променя мисленето и след това промяната в поведението. Защото в крайна сметка мениджмънтът на промяната е нещото, което изисква съвременният свят ежечасно.

- Какво наложи създаването на Департамента за модерни обучителни методи ? Какви са целите му?
- Департаментът вече е на повече от четири години. Той възникна на основата на това, че заедно с колеги, напредничави в мисленето и в преподаването, разбрахме, че няма смисъл отделно да се работи в сферата на образованието, в сферата на мениджмънта, в сферата на комуникациите, а е добре да строим мост между педагогика и мениджмънт. Определено смятам, а и това се оказа печеливша идея, че съвременният учител и съвременният директор на учебно заведение е добре да осъществява диалог между педагогика и мениджмънт. В началото си казваха - какъв мениджър може да бъде учителят? Има си учебното заведение мениджър и това е неговият директор. В крайна сметка за всеки 45 минути, т. е. за всеки учебен час, учителят предварително планира, след това организира, след това контролира, а най-важното управлява човешкия ресурс, който се намира в неговия клас. Така че определено смятам, че учителят е истински мениджър. И смятам, че това е една от спасителните лодки - да седим заедно в лодката - и педагогика, разбира се, и психология и мениджмънт. Това е една от спасителните лодки, за да се излезе от непрекъснатите промени, къде обмислени, къде необмислени, къде точни, къде неточни или удачни не само за учителя, не само за учебното заведение, но изобщо за образованието в световен мащаб. Колкото повече мениджмънт внедряваме в педагогическата си работа, толкова по-успешна ще става, просто няма друга алтернатива.

- А добри мениджъри ли са българските учители?
- Чрез нашите майсторски класове, които правим, като че ли  започва да се разкрива една картина за необятните ресурси на мениджмънта, които могат да се използват в училището съвсем целенасочено, съвсем съзнателно, т. е. обмислено в учебния час. За това все още ми е трудно да кажа, че учителите са добри мениджъри. Защото това става с процес на осъзнаване - имат ли технология, каква е тяхната технология, какви методи се използват, за какви ситуации се използват. Човек трябва да има пълна представа, пълна визия за това, което той прави, за да каже: да, аз добре управлявам учебния час в учебното заведение, с ученици, каквито и да било те, а защо не и с възрастни. Смятам, че добрият учител би могъл да се справя във всякакви ситуации, с всякакъв вид аудитория, не само с ученици. Ако днес все още не мога да кажа, че българските учители са добри мениджъри, мога да кажа, че имаме прекрасни учители.

- Какво представляват майсторските класове?
- Тези практикуми ги правим в рамките на три дни. Предварително учителите са представили резюме на своя педагогическа идея или успешна практика, която те вече са експериментирали, използвали в своята работа и тук идват и я представят пред колегите си. В началото бяха съвсем плахи, с много тревога - как ще се представят, дали ще приемат техните идеи. Но в рамките на тези форуми стават невероятни иновативни срещи, защото по този начин всички научават от всекиго по нещо. Което означава, че са много ефективни, т. е. пести се време, пести се емоция да се експериментира, след като си го чул от колегата си. Всеки знае, че когато деца обучават деца най-лесно се усвоява. Това става и в тези образователни форуми. Аз днес съм щастлива, че това се случва в Добрич, във Висше училище по мениджмънт. Това са абсолютно иновативни идеи, родени в практиката със стремежа да се решават проблеми на образованието. Мисля, че успяваме. Това се дължи и на добрия екип, с който работя, на старши преподавател Марияна Тодорова, която прави изключително иновативни неща в сферата на методика на преподаване на предмет на чужд език, на подкрепата на ректора на ВУМ доц. Тодор Радев.

- Към майсторските класове на департамента има интерес от учители от цялата страна.
- Да, от цялата страна има интерес. Дори се роди идеята и мисля, че не сгрешихме, за едногодишни специализации. За първа година работим в тази посока - тези тридневни срещи се превърнаха в по-дълготрайни целогодишни контакти. Тази година работим в сферата на две специализации. Едната е свързана със съвременни методи за ефективно училище, а другата е със съвременни методи за ефективно образование. Т. е. едното е свързано повече с технологии в сферата на образователния мениджмънт, а другото - в сферата на педагогическия мениджмънт. Много хора не правят разлика между това, но аз лично държа да се знае, че едното е педагогически мениджмънт - когато си вътре в класната стая, а тогава, когато управляваш институция, тогава се говори за образователен мениджмънт.

- В департамента провеждате курсове за педагогическа правоспособност. Има ли интерес към учителската професия?
- Тези курсове са едногодишни, двусеместриални. Аз съм изненадана, че много хора искат да стават учители. Дори и прависти искат да стават учители. Може би защото в учебните планове понякога има възможности да се преподава, макар че в ограничен брой часове, и право. Тази година и в Добрич отново, и във варненския ни кампус имаме такива курсове, 12 човека са се записали. Имали сме и по 16 и по 18. Определено смятам, че тези хора се записват в курсовете интуитивно - че един ден може това да им потрябва. Или пък научили, че в някои от училищата липсват такива специалисти. Но аз мисля, че пристига нов ренесанс на учителската професия. И това го казвам абсолютно отговорно. От една страна в световен мащаб все повече се налага т. нар. домашно образование. Чета, че в Америка, например, около 15 процента от всички родители, които имат първокласници, предпочитат да ги поверят на домашното образование. Т. е. ще трябват учители, които да обучават ученици в домашни условия. Това означава, че не е страшно да оставяш детето си в къщи, защото, в крайна сметка, една от големите ценности на глобалното общество е свободното време. Т. е. ако добре управляваш себе си, собственото си развитие, то тогава би трябвало да освобождаваш все повече и повече свободно време за това, което обичаш да правиш. Следователно, ако моето за дете в къщи се редуват учители специалисти, които да го обучават, то в никакъв случай няма да усвоява нещото за 45 минути. То ще го усвоява за 10, 15, максимум 20 минути. Т. е. ще се освобождава време. А в това освободено време то ще може а отиде на фехтовка, ще може да отиде на шах, на това, което е свързано с неговите лични интереси. В модерния маркетинг е точно така - поръчка, индивидуална услуга за отделния индивид. Така че нищо различно. Просто отново пренасяме идеи от мениджмънта и маркетинга в образованието. И това е един от пътищата - заедно да правим нещата, а не парцелирано както е все още нашият учебен план - та математика, та български език... И много директори, за жалост, не разрешават на учителите да правят екипно преподаване. А това е една от магиите и висшето удоволствие да работиш с колегата си в екип. А и за децата това също е предизвикателство.

- Проф. Каменова, в края на м. г. департаментът издаде първа детска научна енциклопедия "Децата създават наука". Доколкото разбирам, тя освен че е първа в страната, но и е написана от деца за деца.
- Да. Все още малко в кавички казано, ще Ви кажа защо. Освен тази чисто преподавателска организационна работа на Департамента за модерни образователни методи, ние като учени сме се посветили на това да експериментираме. Хрумна ми идеята, че ако наистина във фокуса на развитието на креативност стои интуицията, нещо, което все още много трудно се приема сред образователните дейци, то тогава би трябвало да може да се направи експеримент как интуицията действа при деца в детска градина и до 7 клас. За това м. г. организирахме първото детско научно изложение с деца от последната година на детската градина, т. е. предучилищната група, до 7 клас включително. Негов ръководител бе магистър Силвия Колева - помощник директор на частната гимназия "Райко Цончев". 
Събраха се 120 ученици от цялата страна. Децата работиха по 6 в екип и ръководени от двама души - или учител и родител, или учител и научен деец, или пък някой, който просто иска да помага в експеримента. Всеки един от този екипи заложи на научен експеримент, които направиха децата, ръководени от своите учители. Невероятни бяха техните проекти. Ние пък се постарахме в 12 центъра така да организираме първия им ден, че от център в център да развиват креативност в различни сфери на живота и науката. Най-добрите 11 проекта обхващат тази първа детска научна енциклопедия. Задавам си въпроса - след като вече енциклопедията е факт, в крайна сметка, каква е истинската печалба от това, което положихме като усилие. Първо, че в този експеримент се доказа, че децата могат да създават наука. Че учителите могат умело да водят учениците да правят наука, към света на науката и в света на науката. Най-важното обаче е това, че зад всяка наука, според мен, стои някаква философия. Като обобщение може да се каже, че детските научни експерименти са свързани с четирите основни елемента, за които философите в древна Гърция започват да поставят основите на философията и науката - проблемите на водата, на земята, на въздуха и на огъня. Мисля, че този експеримент има своята научна, дълбоко философска и науковедска платформа.

- Какво предстои в Департамента за модерни обучителни методи през тази година?
- Продължаваме посоката - да експериментираме с нови форми, с които да подпомагаме училището, учителите и директорите във все повече и повече учебни програми за практикумите. От друга страна ще продължим работата си по специализациите, защото явно има нужда от това. В трети план започнали сме разработката на една специалност, която искаме да акредитираме - "Педагогика да обучението по хотелски мениджмънт". Оказва се, че няма учители, разбрахме, че има ниша и работим върху това, за да създаваме повече добри учители. Аз искам да се върна пак на този диалог между педагогика и мениджмънт и да кажа, че всъщност Питър Дракър, който е бащата на съвременния мениджмънт, още преди 15 години казва, че този, който е добър, той трябва да може да преподава. Т. е. добрият мениджър също трябва да може да преподава и да обучава хората, с които работи. Ако искаме медицинската сестра да става все по-добра тя би трябвало да сподели пред колежките си как бие инжекция венозно без проблем. Ако искаме директорът на болницата да каже как успява да привлече клиенти, при това да стават все по-здрави и по-здрави, тогава той трябва пред своите колеги да дава възможност на всеки от своите талантливи лекари да споделят това, което те ежедневно постигат като успех. Така че мениджмънт и педагогика - това е разковничето за мен на този етап в глобалното общество.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

 


Сходни връзки

ПРИСТИГА НОВ РЕНЕСАНС НА УЧИТЕЛСКАТА ПРОФЕСИЯ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.08 секунди