ДОБРИЧ ЧЕСТВА 138 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО СИ ОТ ТУРСКО РОБСТВО
2016-01-27 @ 08:34 EET
Град
Добрич добива своята свобода по време на третия етап на руско-турската
война от 1877-1878 г., който започва след падането на Плевен и се
характеризира с всеобщо настъпление на руската армия. По това време
Долнодунавският отряд на ген. Аполон Ернестович Цимерман получава
заповед да прекъсне връзката между Варна, Шумен и Разград и да се
присъедини към войските на ген. Делингсхаузен, които настъпват към
Бургас. Настъплението на отряда започва на 17 януари 1878 г.
Разпределени в три колони, частите на ген. Цимерман се насочват към
тогавашния Хаджиоглу Пазарджик, чиято отбрана е засилена през последните
месеци.
Според
източниците, в града са разположени 15-хилядна редовна турска армия, 42
оръдия и 2-хилядна нередовна башибозушка войска, а Добрич и селищата в
близост до него са обиколени с двойни траншеи и батареи. Руският отряд
наброява 23 000 човека. Разполагайки с тези данни, ген. Цимерман решава
да прекъсне телеграфните връзки с Варна и Шумен и да подложи града на
обсада. На 26 януари към варненския път е изпратена обходна колона
начело с генералите Манзей и Жуков. За да възстановят позициите си,
около 10 часа преди обед турските части излизат извън укрепленията си и
се насочват към днешните села Паскалево и Царевец, като нападат десния
фланг на руските войски, командван от ген. Нилсон. Чувайки канонадата на
започналия вече бой, колоната на ген. Манзей се връща обратно и при с.
Победа атакува неприятелските позиции. Това решава изхода от битката и
принуждава турците отново да отстъпят. През нощта, за да заблудят своя
противник, турско-египетските войски наклаждат множество огньове,
подпалват двете български църкви и изоставяйки тежко ранените си бойци и
всички свои боеприпаси, напускат града. На 27 януари руските войски
влизат в Добрич. В дневника на 16-ти Донски казашки полк четем: „Цялото
население на града с радост посрещна руската войска… Ако градът не беше
се предал доброволно, вероятно за нас би станал друг Плевен…”. Година
след Освобождението на Добрич от турско робство в града ни е издигнат
Паметник на победата. Инициативата е на руския император. Тя предвижда,
военното министерство да постави такива паметни знаци на всички места в
България, където са станали най-кръвопролитните сражения. Автор на
проекта е арх. Вокар, а монументите са издържани в стила на тогавашните
руски военни паметници. До 1891 г. в България са издигнати общо 12
еднотипни паметника в градовете Добрич, Свищов, Никопол, Русе, Плевен и
Пловдив. Паметният знак в Добрич увековечава подвига на воините от
Долнодунавския отряд на ген. Цимерман, който включва Московски,
Бутирски, Тарутински и Тилски пехотни полкове, Кинбурски, Хусарски и
Белоруски конни полкове, 15-ти, 16-ти, 17-ти и 18-ти казашки полкове,
17-ти и 18-ти артилерийски бригади, 4-ти, 11-ти, 16-ти и 17-ти Донски
казашки конно-артилерийски батареи и рота от 5-ти сапьорски батальон.
НДТ