Акад. Петър Иванов: Седемте чудесии в становището на БАН за турското робство
2016-02-01 @ 17:14 EET
Драги ми учени,
Повод да ви пиша е вашето запорожско Отворено
писмо до МОН и до НС относно термина за обозначаване на периода на
петвековното турско робство. Писмото ви е подписано от учени в три
института на БАН, че и от един... историк на свободна практика, каквото и
да означава това. В тези три института работят над стотици служители.
Само в Института за исторически изследвания има 7 секции и 6 помощни
звена с огромен персонал. Би трябвало от такъв гигантски научен
потенциал да се очаква да бъдат сътворени истински чудеса на науката. И
чудеса има. Само във вашето Отворено писмо те са седем. Ето ги:
1.
Вие се самоидентифицирате като „хора, които професионално изследват
периода XV - XIX век от националната и балканска история”. Би трябвало
да знаете, че ХІХ-тият век от историята на България, на българската
нация, още не е настъпил, за да го изследвате. Сега сме 1 300 години
България, значи в ХІІІ си век?
2. Още в
преамбюла на писмото си определяте официално периода на петвековното
турско робство на България като „период, в който българите са били
поданици на Османската империя”, нищо повече. Такъв евфемизъм,
оскверняващ идеята за Национално-освободителното движение и Възраждането
у нас по онова време, никой досега не си е позволявал да ползва.
Излиза, че Ботев, Левски, Раковски и Бенковски са се борили срещу един
„период на поданство”. „Поданик” е термин, който внушава смиреност и
благочестива почит, и даже обич, към господаря-владетел, внушава, освен
подчинение, още и приемане на собствения статут с гордост и достойнство.
Казваме „поданик на Нейно Величество Кралицата” или „поданик на
Османската империя”, и това само по себе си звучи гордо и достолепно.
Нима
не знаете, какъв е бил статутът на всички българи по онова време? Те са
„рая”. И като християни, неверници, са длъжни, по Корана, където в
Деветата сура се заповядва буквално: „Сражавайте се с онези от дарените с
Писанието, които не вярват в Аллах… и не изповядват правата вяра –
докато не дадат налога (джизя) безусловно и с покорство” (9:29). Ако
българите са поданици, те трябва да са равноправни на всички поданици на
султана. А те не са, те са рая, гяури, неверници. Тях ги държат в
покорство, с тях се сражават, насилват ги, убиват ги. Българите дължат
десетки данъци, които другите не дължат, насила работят ангария, вземат
им децата за еничари, вземат Хубава Яна и т.н. Ако се замислите малко,
може би ще съобразите, че след като не са равноправни, например с
турците, поданици, българите тогава са нещо друго, имат друг статут,
нали така? Какъв? Какви са били българите? Може би свободни? Очевидно не
са. Тогава какви са?
Ами според Тълковния речник на академици и
професори (Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев и др.), роб е „човек
или народ под чужда политическа власт” (стр. 882). Българите през този
период не са били „поданици”, били са рая, били са роби на турците.
България е била поробена страна, това е. И този период е период на
робство. Значи вие определяте понятието „робство” така: „Живот под чужда
политическа власт, иго. Но сълзи кървави пролива във робство милий наш
народ. Д. Чинт.” (пак там, стр. 882). Защо един път, казвате „робство”, а
сега „владичество, присъствие, съжителство”?
3.
В т. 1 на вашето отворено писмо пишете черно на бяло за историята, че
тя „култивира способности за аналитично мислене”. Боже Господи! Нима не
ви е известно с какво се занимава историята, какъв е нейният обект на
изследване като наука, какъв е нейният предмет, методи и т.н.? Нима не
сте чували, че с аналитичното мислене и въобще с мисленето при хората се
занимават други науки – логика, когнитивните науки, психология на
мисленето и т.н.?
4. Доста цинично стигате до
извод, че „съжителството” ни с поробилите ни турци имало „позитивни
страни”. Какви са те? Може би кючекът или имам баялдъто? Излиза тогава,
че Априлското въстание е било срещу позитивни неща и е било голяма
грешка, а тези, които са участвали, са били тъпанари. Говорите, че
турското робство било „неразривна част от нашата обща история” с
турците. Каква обща история с турците, те нали са наши поробители, клали
са ни под път и над път (Велико Търново, Батак, Стара Загора и т.н.)?
Ние, българите си имаме наша история, наша национална българска история.
5. Петата чудесия в писмото ви е твърдението,
че „българите били данъкоплатци и се ползвали от право на собственост,
наследяване, придвижване и пр.” Внушавате, че сме били напълно свободни,
с много права, почти Швейцария, можели сме да имаме собственост и,
представете си, да се придвижваме и т.н. После казвате, че ние,
българите, не всичките сме били еничари, имало и нееничари сред нас,
тоест повечето сме били свободни, понеже само еничарите били роби на
султана. Другите били поданици и свободно са се придвижвали насам-натам.
Тук, спомняйки си Дякона Левски, поданик на султана, само се
прекръствам с очи към Небето.
6. Най-обидното
във вашето Отворено писмо е за израза „турско робство”. Той бил, казвате
вие, измислен от „идеолозите на българското национално движение”. Защо
ползвате термина „идеолози”, нали ви е известно, че този термин е
натоварен заради комунизма с отрицателна конотация? Нима не става дума
за националните ни икони Отец Паисий, Раковски, Ботев? Защо по такъв
гаден начин пропускате да кажете цялото понятие
„Национално-освободително движение”, а казвате „национално движение”? За
какво е било това движение, за имам баялдъ ли? Защо премълчавате
истини?
Категорично, като върховен авторитет и съдник, вие
гръмко се произнасяте, че „изразът турско робство е терминологично
непригоден”. Разбирате ли какво означава това? Да ви кажа ли? Означава,
че всички възрожденски песни – „Стани, стани, юнак балкански”, „Боят
настана, тупкат сърца ни”, Ботевите пламенни стихове, националната
епопея „Под игото”, тефтерчето на Васил Левски, „Записките” на Захария
Стоянов и др. са всъщност, според вас, негодна работа, тъй като са пълни
с терминологични непригодности. Срамота!
7.
Произнасяте се, че трябвало всички ние, българите, да ползваме оттук
нататък неуместния термин „владичество”, синоним на „владеене”. Думата
„владичество” е натруфена и чужда за съвременния български език, особено
за младежкия (ученическия) говор. Нейният произход е от
църковно-славянския език (митрополитът на една епархия е владика) от
времето на глаголицата, далеч е от ХХІ век. Вашия тълковен речник
определя „владичество” като „върховна политическа власт, управление”.
Терминът произхожда от глагола „владея” и от „владение”, означаващи
съответно „имам нещо, притежавам” и „притежание на нещо с право да се
използва и да се разполага с него”.
Какво представлява един
човек или един народ, който е притежание, владение на султана и на
турците, които са завоювали това свое притежание с огън и меч, с насилие
и кръв? Този човек и този народ са поробени от турците, те са роби. А
периодът, преди да се освободят, периодът, когато са поробени от
турците, се нарича, безспорно, турско робство. И не е османско, а е
точно турско. Осман е първият султан на турската империя (1299-1324). Не
е логично да казваме „османско робство”. Турците и Ердоган могат да си
се наричат както си искат, но за нас тези хора са турци, империята,
която ни е поробител е „турска империя”И робството ни е „турско
робство”.
И още нещо да ви кажа, терминът „владичество” е
свързан с „обладать” (Фасмер. М. Этимологический словарь. Т. І., Москва,
1986 г., стр. 327). Звучи ми като фройдистки термин. Намирам, че е
много обидно, в нашите родни учебници да пише за обладаване на майка
България и да караме младите българи да учат за този период на
обладаване, владичество. Та, с една дума, повече без никакви чудесии,
никакво съжителстване, присъствие, поданство, никакво владичество,
никакво обладаване! Въпросният период се нарича „турско робство”.
Толкоз! „
Както го е наричал народния поет Иван Вазов! Мен
народния поет Иван Вазов („Обичах те, когато бе робиня и влачеше
позорния хомот!”) ме вълнува повече и го смятам за доста по-голям
авторитет от вас.
*Сигурни сме, че това писмо ще предизвика полемика. Редакцията на „Епицентър.бг“ е готова да публикува и други мнения. http://epicenter.bg/