Първите
официални фотографии на новоназначения точно преди седмица началник на
руското ГРУ (Главно разузнавателно управление) генерал-лейтенант Игор
Коробов веднага привлякоха вниманието на познавачите – за първи път със
сини лампази и пагони е бивш боен пилот.
Даже първият началник на постсъветското ГРУ генерал-полковник Фьодор
Ладигин, завършил Военновъздушната инженерна академия „Н. Жуковски”,
облякъл генералска униформа общоармейски образец. Така че облеклото се
оказало първият прецедент.
В целия свят много се пише само за провалените или загинали разузнавачи.
Затова за Игор Коробов информацията е малко. Спестена е дори годината
на раждане. Пише се само онова, което не може да се скрие. Знае се
обаче, че постъпил в Ставрополското военноавиационно училище за ПВО през
1973 г. и го завършил с отличие през 1977 г. Като курсант пролетял над
300 часа на чехословашкия Л-29 и на МиГ-17. Последните две години летели
денем в облаци и нощем в прости метеорологични условия.
През ноември 1977 г. лейтенант Игор Коробов получил първото си
назначение в Заполярието в противовъздушен полк на летище Талаги в
Архангелска област. Полкът по това време имал на въоръжение далечните
прехващачи Ту-128С, за които казвали, че „Този самолет е генератор на
адреналин, не прощава нищо!”
Двуместните баражиращи прехващачи с далечен радиус на действие Ту-128
(имало ги само в пет полка от изтребителната авиация от ПВО на СССР)
прикривали районите на Нова Земя, Норилск, Якутск. Там единното
радиолокационно поле над страната не било никак „единно”, в него зеели
празнини и само тази „тушка” дори при малкото резервни аеродруми можела
ефективно да прикрие въздушните рубежи на страната.
През 1980 г. в полка пристигнал някакъв кадровик. Той прегледал
внимателно личните дела на пилотите и отделил две - на Коробов и на
неговия съвипускник Виктор Анохин. В поверителен разговор им съобщил, че
им предлага да преминат на работа във военното разузнаване. Коробов
приел, а Анохин отказал, защото му се летяло (впоследствие и той станал
генерал).
През 1981 г. Коробов постъпил във Военнодипломатическата академия, както се наричала академията на ГРУ.
На това място човешкият прочит на служебната биография на Игор Корабов
завършва и започват оскъдни фрагменти от кадровото дело: За изминалите
повече от 35 г. заемал различни длъжности в ГРУ, последно бил първи
заместник на началника генерал Сергун, като в ресора му се намирала
цялата задгранична резидентура на ГРУ.
СДериозният руски вестник „Комерсант” обаче се добрал до кратка оценка
за Коробов, дадена от служител във ведомството: сериозен във всяко
отношение.
Сега генерал Корабов е в лъчите на обществените прожектори и в
определена степен ще стане публична личност: ще пътува в лимузини с
тъмни стъкла; ще ходи на официални приеми, на които не се случва нищо;
макар и рядко ще дава интервюта, в които не казва нещо значимо; на
официални коктейли ще държи чаша, от която не отпива; ще посреща колеги
от Изтока и Запада с най-лъжовната усмивка... Впрочем така е с всички
шефове на могъщи разузнавателни организации.
Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ http://www.blitz.bg