Църквата почита св. свмчк Власий, Празнува се за здравето на впрегатния
добитък, главно воловете. Според традиционните представи болестта, която
мори воловете, се нарича влас, в нейна чест е и празникът. На този ден
във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба.
Единият се нарича св. Влас, другия - св. Петка. В същото време мъжете
почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Хлябовете
се прекаждат в обора. От хляба св. Влас слагат в храната на животните;
от хляба св. Петка раздават по съседите.
Преди да тръгнат, всяка домакиня излиза с опечените хлябове и ги набожда на рогата им. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, след това ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя обратно към дома. Всичко това се прави за здравето на воловете, да не ги лови болестта влас (особена болест в червата и стомаха им). На този ден воловете не се впрягат, за да не се пресилят. В Северозападна България “секат влас” на говедата, като замахването със секирата е придружено от мучене. От воловете и козите се взима малко вълна за лек. На Власовден се спазват някои забрани. Жените не предат, за да не става “влас” в очите им; не месят, за да не “власява” брашното. Мъжете не впрягат волове, защото се вярва, че дори “опасан в девет колана”, волът този ден се разпасва. Празникът се спазва и от овчарите, за да не се раждат “власати”, с груба вълна овце. В Централна България Власовден се празнува и за нивите да не ловят “влас”, т.е. да няма празни класове. Власовден е тясно свързан с предхождащият го Чуминден. НДТ