изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-07-04 @ 18:06 EEST
ДОЦ. ТАШО ТАШЕВ: ПРОФЕСИЯТА Е МОЕТО ХОБИ    
Интервюта80-годишен юбилей чества на 22 февруари известният добрички лекар доц. Ташо Ташев. По този повод той бе любезен да даде интервю специално за НДТ

- Доц. Ташев, Вие сте достатъчно известен, не все пак нека да Ви представим за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна".
- За младите не съм.

- Тогава нека Ви представим за младите хора в Добрич.
- Роден съм в лекарско семейство. Баща ми е кореняк добруджанец. Дядо ми от 1899 до 1902 година е бил кмет на Добрич. След като завършва баща ми се връща, тук е румънската власт и през 1932 година се установява в София, където 4 години специализира "Уши-нос-гърло" при световно известния български ушолог проф. Белинов. Жени се за майка ми в София, раждам се през 1936 година - на 22 февруари. Преместваме се в Хасково. Той беше единственият специалист "Уши-нос-гърло" в Кърджалийски и Хасковски окръзи. Беше председател на Добруджанското дружество в Хасково. Веднага след освобождението на Добруджа на 25 септември 1940 година, на 26 септември дойдохме в Добрич. Тук съм израснал, тук завърших Мъжката гимназия през 1953 година. Веднага ме приеха да следвам медицина в София - от 1953 до 1959 година. Разпределиха ме по собствено мое желания в Толбухински окръг и бях назначен във Вътрешно отделение. Тогава беше обединена с поликлиниката и работехме 6 месеца в отделението, 6 месеца като участъкови лекари. През 1963 година излезе едно постановление на Министерството на здравеопазването за разкриване на отделения за Бърза помощ към окръжните болници. Тогава нямаше кандидати, защото работата беше да се организира, да се създава, да се ходи по адреси и ме помолиха временно да сляза в кабинет в Бърза помощ. На третия месец ми предложиха да разкрия отделението и да го оглавя. След това от 1954 до 1959 година съм тичал да правя спешни отделения в целия окръг. Няма да бъда нескромен ако кажа, че аз съм в основаната на изграждането на спешните звена в целия Толбухински окръг. От 1 януари 1969 година бях поканен от д-р Калчев тогава, който стана главен лекар на болницата, да стана заместник по лечебната част. Бях на този пост в продължение на 7 години и половина - до юни 1976 година. Между другото, през 1966 година взех първата си специалност "Вътрешни болести", през 1975 - втората си специалност "Бъбречни болести". През 1976 година разкрихме Второ вътрешно отделение и станах завеждащ. То беше с много широк профил - бъбречни, стомашно-чревни, белодробни болести, отравяния. Няма друг като мен, който да е разкрил две отделения. И така на нашата база през 1978 година се разкри Медицинският факултет. Създадох и окръжната мрежа на нефрологията. Още като завеждащ Бърза помощ започнах да развивам токсикологичната помощ. В края на 70-е, началото на 80-е години изградихме регионален модел на спешната токсикологична помощ. На много високо ниво беше организирана. Ние бяхме селскостопански район, имаше много отравяния, на първо място с пестициди. Този модел беше признат за национален регионален модел за организация на спешната токсикологична помощ. Във връзка с това издадохме една монография с проф. Монов. Тази книга дори бе разглеждана в Световната здравна организация като модел на организация на регионална спешна помощ. През 1988 година защитих дисертация, тогава взех третата си специалност "Клинична токсикология". През 1990 година бях избран за доцент във Варненския Медицински университет. През 1993 година закриха филиала, за съжаление. Бях назначен за вр. и. д. медицински управител. Смятам, че добре тръгна работата, но имах несъгласия с тогавашното кметско ръководство начело с кмета Йосиф Маринов и с председателя на Здравната комисия д-р Златко Златев. Обявен беше конкурс за медицински управител на болницата, подадох си документите. Не се яви никой друг. Когато колеги разбраха, че аз се явявам никой друг не подаде документи. Това не беше изгодно на ръководството. Получих писмо от кмета, в което пише: Тъй като сте единственият кандидат не можем да проведем конкурса, което беше абсолютно незаконно. Написах му едно писъмце и му казах, че съм възмутен и се отказвам и няма да участвам. Обявен бе втори конкурс, в който аз не подадох документи, и изведнъж се появиха 7 кандидати. Спечели го доц. Ганчев. Останах си завеждат Второ вътрешно отделение. Когато навърших 63 години се пенсионирах. След това бях 4 години и половина зам.-главен лекар по лечебната част в тервелската болница, после още 3 години и половина - консултант в болницата в Каварна. След това преминах на частна практика.

- Сега работите ли?
- Сега вече няма кога да работя, защото отсъствам много. Закрих си кабинета, защото поне 6 месеца в годината съм или при сина си в Америка, или при дъщеря си в София, или на вилата на морето.

- Но сигурно Ви търсят колеги, паниецти?
- Търсят ме. Скоро имаше един случай - пациент пръскал с отрови и си убол ръката. Получава се нещо като абцес, обща симптоматика на отравяне и колегата не може да се ориентира дали е от това и ми го изпрати. И излезе, че това е рядък случай на отравяне с пестицид не чрез поглъщане или кожата, ами с убождане. Поставих му диагнозата, изписах му терапия, насочих го и човекът се оправи. Има много случаи, когато пациентите обикалят и като не могат да намерят полза идват при мен като при последна инстанция. И колеги - когато имат трудности насочват към мен пациентите.

- Вие бяхте и председател на Общинския съвет.
- Шест месеца след като се пенсионирах бях избран за председател на Общинския съвет. Едновременно бях директор и на Българо-руския филиал на ВСУ "Черноризец Храбър". Аз съм свързан много с общинското управление и може би съм уникален случай. В продължение на 34 години непрекъснато съм бил съветник. От 1970 до 2003 година съм бил избиран винаги. Бил съм градски, общински, окръжен съветник. Два пъти съм бил председател на Окръжна комисия по здравеопазване. И през последния мандат - 1999-2003 година, бях избран за председател на ОбС. Така че имам участие в общинския живот и преди промените, и след промените.

- Тази година се навършват 150 години от създаването на болницата в Добрич. Вие вероятно ще участвате в честванията?
- Аз съм участник в честванията на 100-годишнината през 1966 година, на 135-годишнината, на 140-годишнината. Сега ще участвам и в 150-годишнината, което е едно голямо събитие - и за Добрич, и за добричката медицинска и не само медицинска общественост. Защото нашата болница е четвъртата болница в България по времето на турското робство. Тя е построена в края на 1866 година. Тогава е имало две държавни болници в Русе и една в Плевен. Болницата в Добрич се е строила с доброволни вноски от по-богатите хора в града и с труд и материали от по-бедните. Доколкото зная, в началото е била с 40 легла, полупаянтова. Там е започнало държавното здравеопазване, лекували са се и по-бедни хора. Имало е комитет, който е събирал пари и е издържал лекарите, сестрите, санитарите. И тази болница се разви и стана една от водещите в България. На 100-годишнинтата беше издаден сборник от Любен Бешков и Петър Тодоров, много ценен, "100 години болница в Добрич". Като преглеждаш книгата си казах: Тази година се навършват 150 години от създаването на болницата, трябва да се неправи нещо. Първо говорих с няколко здравни работници с голям опит да създадем един обществен организационен комитет, който да помогне, да раздвижи духовете - в общината, в болницата, в обществеността, за да отразим това голямо събитие. Създадохме такъв комитет, свързахме се с ръководството на болницата, на общината, намери се отклик.

- През какви етапи в развитието си преминава болницата в Добрич?
- Нашата болница имаше няколко етапа на развитие и период, в който беше третата по развитие в Северна България и шестата в страната. Тя беше със страхотен авторитет, с големи възможности. Първият етап в развитието на болницата е след освобождението през 1940 година. Тогава започва да се създава обществено здравеопазване, изпращат се лекари от стара България, създава се първата поликлиника. След 9 септември периодът от 1959 година, когато станахме окръг, е вторият етап от развитието на болницата. От тогавашните ръководства се направи много. Влезе в експлоатация сградата, която сега е старата болница. Много кадри се дадоха, специализации, финансиране и т. н. Следващият етап, може би и върхът в развитието на болницата, беше разкриването на Медицинския филиал през 1978 година, който просъществува 14 години - до 1992-93 година. През този период болницата достигна своя апогей. Имахме седем доценти, местни, един професор, още трима кандидати на науките. Огромното мнозинство от асистентите бяха добричлии. Имахме 87 асистенти, всички с по две специалности. 80 процента от състава на болницата бяха със специалност, другите бяха по-млади и специализираха. Създадоха се различни модерни звена, обучаваха се студенти. Имаме над 700 лекари, които са завършили Медицинския филиал. Четвъртият етап е връзката с Шафхаузен. В най-трудните след промените години това беше един светъл лъч. Получавахме помощ - и материална, и апаратура, и медикаменти, специализации в Швейцария организираха. Това беше също един връх в развитието на болницата. Този етап продължи до смъртта на д-р Гредел. В продължение на 15 години тази връзка с Шафхаузен изигра голяма роля - и за квалификация, и за развитие и поддържане на болницата на ниво.
 
- Трябва ли да се гордеем с историята на нашата болница?
- Трябва да се гордеем, разбира се. Трябва да отбележим, че от нашата болница, от нашето здравеопазване са излезли десетки специалисти, които станаха доценти, професори и работят в други градове. Например в София - проф. Петър Попов - гастроентеролог, доц. Ханджиев - в момента водещ в областта на диетологията, проф. Димитър Карадимов - шеф на ИСУЛ, доц. Калина Неделчева и ред други. Във Варна също отидоха много хора - акад. Коцев и др. После тук станаха доценти редица варненци, като проф. Коева, доц. Делийски и много други. Добричката болница създаде голям авторитет с научната си работа. Лично аз, като зам.-главен лекар, като завеждащ отделение и клиника, съм направил осем национални конференции, половината с международно участие. Четири бяха по клинична токсикология, една - по урология и нефрология, три - по ендокринология. Освен това още през 1969 година, когато станах зам.-главен лекар, първият курс извън София на специализация на лекари бе в Добрич. През 1988 година направихме конгрес по вътрешни болести, който беше страшно успешен. Т. е. името на Добрич се носеше из медицинските среди в цяла България като един научен център, като един център с високо ниво на образование, диагностика и лечение.

- Доц. Ташев, по повод 150-годишнината от създаването на болницата Вие пишете книга. Бихте ли разказали за нея?
- Бях в Съюза на учените, в който членувам. Там ми попадна една книга на Ахил Карамузов, в която са описани кратки биографични данни на дейци на музиката, на изкуството. Тогава ми хрумна идеята във връзка със 150-годишнината да направя една такава книга. Аз съм в лекарските среди откакто баща ми дойде в Добрич - от 1940 година. Познавам всички - и старите лекари, средното поколение, младото, бил съм на ръководни длъжности. И реших да напиша такава книга, но за лекари, на които животът им е минал тук. Има една плеяда от около 150 души, говоря за от около 1940 година насам, на които целият живот е минал тук. В книгата ще има биографични бележки. Тя ще бъде озаглавена "Живот, отдаден на здравето на добричлии и добруджанци". С много се срещнах лично, вземам биографични данни, характеристика им я правя аз, защото ги познавам. Сега се ровя и из стария архив на болницата. До момента съм направил 90 биографии. Тази книга ще излезе някъде през месец юни. Всички, с които говоря, я посрещат с ентусиазъм. Приемат я като една добра идея, като нещо, което ще остане. Защото младото поколение - и медицинското, и гражданското, забравя. А написаното остава. За годишнината на болницата би следвало да се направи едно тържествено събрание, една хубава изложба, да излезе тази книга. Нищо лошо няма да се направи и една научна сесия. Между другото, от 1998 година, когато направих последната конференция по ендокринология и хирургия, не е правен такъв форум. Това са 17 години.

- Доц. Ташев, как ще коментирате проблемите в здравеопазването?
- Аз съм непоправим оптимист по натура, през целия си живот съм била такъв. Но вече не мога да кажа, че съм такъв по отношение на здравеопазването и въобще на развитието в страната. В здравеопазването непрекъснато се правят промени без да се запази нищо старо, хубаво. Има  огромно текучество, ако сметна може би 20 министри са се сменили, ако не и повече, от 1990 година. Какво очаквате? Ще се върна на думите на цар Симеон, който каза, че българинът трябва да си промени чипа. Има нещо генетично в нашата нация - склонност към промени. И като започнеш от най-неграмотния и стигнеш до академика всеки смята, че той е най-умният. Когато някой дойде на власт, смята, че трябва всичко да махне, да разруши и да направи нещо ново както той го разбира и да започне от А, Б. Никъде в света не е така. Цял живот съм се възхищавал на англичаните. Смеят им се, че имат закони от 500 години непроменени. Но когато отидеш в Англия чувстваш тежест, ред, дисциплина. Не че са по-умни от нас. Българите в много отношения са по-умни, по-схватливи, по-адаптивни. Но там държат на традициите. У нас когато някой дойде на власт – да, да махне това, което не се е доказало, но да остави хубавото, да надгражда. Всички сме революционери. Не може всичко да разрушиш. В здравеопазването имаше много хубави неща и вместо ние да ги предадем като влязохме в ЕС, а те признаваха много неща, ние всичко съборихме да вървим по тяхната система. А тази система дали е толкова пригодна за нашите условия, за нашето ниво на съзнание, финансово ниво и т. н. Ние не запазихме нищо, влоши се много здравеопазването. И нещо друго - всеки, който дойде на власт иска наведнъж да оправи всичко - за година, две, четири. Невъзможно. Трябва да има доктрина. Лошото е, че ние нямаме нито национална доктрина, нито доктрини в различните области - образование, здравеопазване, икономика и т. н. Да се приеме една национална доктрина, зад която да застанат всички партии и всяко ново правителство да работи за осъществяването й. Същото нещо трябва да бъде и в здравеопазването. Например, да се каже - тази година е годината на спешната медицинска помощ. Всички ресурси, всички усилия ще се включат към нея. Това са кадри, техника, реанимобили, апаратура, квалификация на кадрите. Но за да ги задържиш трябва да им осигуриш заплащане. Работата в спешната помощ е много по-трудна, неприятна, опасна и т. н. За това лекарите в Бърза помощ трябва да получават двойна заплата. За да могат да се привлекат специалисти, млади хора, не пенсионери. Там има ходене нощно време, зиме, лете, кал, студ, мрак, неточни адреси, карат се, посягат ти.... Примерно тази една година се оправя спешната помощ в основни линии. Другата година ще хвърлим ресурсите в доболничната помощ, следващата година – в стационара и т. н. И още нещо – навремето бях казал, че е много хубаво като искаш да направиш нещо да го проиграеш. Например в спешната помощ – избираш две или три области – едната в Родопите, планинска област, другата Добруджа, равнинна и т. н. Ще видиш какви са слабостите и от следващата година ще го въведеш в цялата страна.

- Доц. Ташев, Вие дълги години сте участвали в управлението на Добрич. Имаме нов кмет, млад човек. Какво е мнението Ви – предимство или недостатък е младостта в случая? Какви са Вашите очаквания?
- Аз съм много доволен, че дойдоха млади хора. Когато станах зам.-главен лекар бях на 33 години. Бяхме един екип под 35 години, с такъв ентусиазъм работехме, с такова желание и направихме много работи. И аз много се надявам, че този млад екип, който приветствам, ще се справи и ще направи много за Добрич. Защото като млади те са амбициозни, имат сили, имат желание да се изявят. И съм готов да ги подкрепям и да им помагам. Но искам да кажа и нещо от висотата на опита и на годините ми. Винаги трябва да има един или двама по-стари, с по-голям опит, яли бой, грешили. Младостта се увлича, иска да направи всичко наведнъж, иска да го направи революционно. И тези по-възрастни хора да кажат – Стоп! Това нещо да изчака или да го направим по друг начин. Тези млади хора, на които много вярвам, трябва да имат едно наум и да потърсват от време на време помощта, съвета на по-старите, на по-опитните. Дали ще се съобразяват или не и друг въпрос, но да изслушват и да чуват. 

- Доц. Ташев, на 22 февруари /днес, бел. ред./ навършвате 80 години. Каква е равносметката Ви? Разкажете за семейството си, за интересите си. Имате ли хоби?
- Първо съм благодарен на баща си за любовта към Добруджа, която ми вдъхна. Въпреки големите възможности, които имах – викаха ме в София, във Варна, аз и редица мои колеги не отидохме, а останахме тук. Няма нещо, което съм направил в живота си и за което да съжалявам. Не че нямам пропуски. Имал съм и тежки моменти. Понякога и несправедливо са ме гонили. Но малко са били тези ръководители, повечето са оценявали труда ми. Не мога да се оплача – нито преди промените, нито след промените. Когато човек направи работата си хоби е щастлив. А аз направих моята професия хоби. За мен беше удоволствие. Доволен съм от живота си и от това, което направих. Жена ми е от Дупница, дойдохме веднага в Добрич след като се оженихме. Тя също е лекар – първо „Детски болести”, после взе втора специалност „Физиотерапия” и се пенсионира като шеф на това отделение в болницата. Имам две деца – син и дъщеря, и двамата са лекари. Зет ми също беше лекар, но той, за съжаление, почина млад. Снаха ми също е лекарка. Дъщеря ми е в София, а синът ми от 1998 година е в САЩ. Внуците ми в Щатите говорят перфектно български, пишат и четат на български, в къщи се говори само на български, компанията, в която се движат са само българи. Щастлив съм, че се чувстват българи. Както казах – професията е моето хоби. Иначе обичам да пътувам, но не да ходя всяка година по екскурзии, а до Балчик, Силистра, София… Както е казал Петьо Пенев – Човекът е човек когато е на път. Сега се занимавам с писането на книгата по повод 150-годишнина от създаването на болницата. Но една от основните ми задачи е да напиша една книга, и аз я започнах, за отравянията с пестидици. Такава монография в българската литература няма. Ще бъде една уникална книга, която смятам, ще бъде венецът на творчеството ми.
 
- Какво си пожелавате?
- Пожелавам си здраве и дълголетие, на мен и семейството ми. Пожелавам си като добруджанец и българин страната ни да върви напред, да се развива във всяко едно отношение. Имаме всички предпоставки – и природата ни, и народът ни. Да станем на нивото на европейските държави – материално, да не забравяме традициите и да се радваме на живота. И въпреки всички несгоди, оптимист съм – България има бъдеще и то ще се осъществи.

Разговаря: Мариела БОНЧЕВА

 


Сходни връзки

ДОЦ. ТАШО ТАШЕВ: ПРОФЕСИЯТА Е МОЕТО ХОБИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди