РЕФОРМАТОРИ: Как Иван Костов разстреля българската индустрия чрез бандитската приватизация. Само фактите
2016-03-01 @ 09:32 EET
Управлението на Иван Костов – с него започна и приключи
деиндустриализацията на България. Човекът, който разпродаде държавата на
безценица, сега отново се е вторачил към властта и призовава българите
да му гласуват доверие. Но причините да остане „с пръст в уста"
на изборите, са много и повече от основателни. А всяка една от тях е
подплатена с неопровержими факти. Като този, че големият подем на
РМД-приватизацията започна тъкмо по време на правителството на Костов.
През
1998 година например една от гордостите на социалистическата индустрия –
толбухинският завод „Добрич" бе продаден на работническо-мениджърското
дружество „Добрич 98". То плати 266.6 хиляди долара – задължителните 10%
от цената, пише вестник Банкеръ.
После всички останали плащания
бяха преустановени, предприятието спря да работи, активите му се оказаха
недостатъчни, за да покрият натрупаните задължения и се стигна до
фалит. Сега се чака на територията му да „цъфне" нов търговски център.
Може
би най-христоматийните примери за скандални раздържевявания по схемата
на РМД-тата, за които се изписа и изговори много през годините са тези
на Винпром „Дамяница" и завода „Каолин".
Първото дружество е
включено в списъка за приватизация през лятото на 1997-а и договорът за
продажба на РМД „Изба Дамяница" е подписан още в края на същата година.
Без общо събрание и без правоимащите от РМД-то изобщо да разберат,
акционер във винпрома става един от издателите на вестник „Капитал" –
Филип Харманджиев, който е назначен и за изпълнителен директор.
Изискването за две години служба е заобиколено с издаден документ, в
който се казва, че Харманджиев е бил експерт в „Дамяница". А защо
тогавашното министерство на промишлеността намалява чрез анекс цената на
сделката наполовина – от 3 млн. на 1.5 млн. щатски долара, сигурно
завинаги ще остане загадка за широката публика. Няма да се спираме и на
факта, че в избите на „Дамяница" за новия собственик остават 2 400 000
бутилки вино, всяка на цена от 1-2 долара. По-важното е, че според
закона новият собственик е трябвало да плати още в деня на сделката 10%
от цената, или 150 хиляди долара, но са дадени само 60 хиляди, а
остатъкът е изплатен по-късно с дългосрочни държавни облигации.
От
регистъра за следприватизационен контрол пък се разбира, че цялата сума
от 1.5 млн. долара е платена окончателно на 22 декември 2000 година, но
не се посочва по какъв начин е станало това, пише Банкеръ.
Явно
заварените бутилки са осигурили добри приходи. Същият този регистър
разкрива и една друга любопитна подробност – приватизаторът не е
изпълнил нито един от ангажиментите си за инвестиции в периода 1998-2002
година. Само че всички съдебни дела по въпроса стигат до задънена улица
и държавата не получава никаква компенсация.
Междувременно
всички мажоритарни притежатели на акции в „Дамяница" са изхвърлени от
голямата игра с неколкократно увеличение на капитала за сметка на
големите шефове.
Впечатляващ удар е и сделката за „Каолин".
Схемата, която се прилага, е почти същата. Още през 1997-ма единственото
по рода си на Балканите предприятие за полезни изкопаеми е изискано от
известната белгийска фирма „Сибелко", която дава добра цена – 20 милиона
долара, за учестието си в съвместно дружество заедно с държавата. Но
вместо да привлече стратегическия инвеститор и да вкара в хазната
сериозната сума, кабинетът на СДС решава да даде „Каолин" на братята Иво
и Александър Прокопиеви и на няколко техни съдружници. Договорът с РМД
„Каолин 98" е сключен на 10 януари 2000-та. Тогава 75% от завода са
продадени за смешните 7.2 млн. лева като в брой са платени едва 10 на
сто, а останалото е издължено с компенсаторки.
Следват няколко
увеличения на капитала и само за година компанията на Иво Прокопиев
„Алфа финанс холдинг" става собственик на 83.33% от „Каолин", а РМД-то
отива в седма глуха с едва 12.5 на сто.
Такива сделки по време на
синьото правителство има много. Но всички опити някой да се зарови в
тях и да потърси отговорност за безогледното ограбване на държавата все
пропадаха. През 2002-ра година прокуратурата откри нарушения в РМД
раздържевяването на едни от най-големите български предприятия –
„Арсенал" – Казанлък, „Хлебна мая" – Русе, ОЦК – Кърджали, „Хемус ер" –
София, „Елните" – Несебър, хотелите „Санкт Петербург" в Пловдив и
„Средец" в Слънчев бряг.
Малко по-късно държавните обвинители се
заеха и с приватизацията на обувния завод „Добрич" и „Каолин". Но реален
резултат така и не последва. Делата или завършваха с оправдателна
присъда , или бяха забутвани някъде по архивите.
Същите съмнения
за игра с нагласени карти има и при останалите сделки, но и при тях нищо
не е доказано. На челно място в „списъка" безспорно е друга гордост на
социалистическата металургия – „Кремиковци". Комбинатът бе „продаден" по
време на кабинета „Костов" /14 юни 1999 година/, на „Дару Металс" АД
/по-късно преименувано на „Финметалс Холдинг/ за символичната цена от 1
долар срещу обещания да покрие дълговете му, оценени тогава на 645 млн.
лева и да инвестира още 300 милиона долара през следващите 6 години.
Почти нищо от тези големи заявки не бе изпълнено, пише Банкеръ. А след
серия промени в собствеността съмнения за източване и бързо забогатяване
на хора от ръковоството му през 2011-та „Кремиковци" бе даден за скрап
на „Елтрейд къмпани" срещу 316 млн. лева.
Много по-откровен бе
обирът на „Авиокомпания Балкан". Националният авиопревозвач беше
продаден на израелската „Зееви груп", собственост на Гад Зееви, на 30
юни 1999 година. Договорената цена бе повече от скромна – 150 хиляди
лева, а обещаните инвестиции – 100 млн. долара.
Но се оказа, че
израелецът със звучното име е специалист по ликвидация на подобни
дружества, а не по оздравяването им. Скоро след „операцията" полетите на
„Балкан" бяха спрени. При продажбата авиокомпанията имаше 18 самолета
Ту-154, а година и половина по-късно – само един.
Малките
пътнически и товарни самолети също бяха разпродадени, както и слотовете
по международните летища. По експертни оценки Гад Зееви е спечелил над
300 млн. долара от цялата работа. Но така и не бе потърсена отговорност
от продавачите, позволили да се стигне до катастрофата с превозвача.
Поне се отървахме „сухи" от 12-те иска, които нахалният евреин заведе
срещу страната, претендирайки за неустойка от 250 млн. долара.
Кабинетът
„Костов" ще се запомни и с продажбата на „Нефтохим" ЕАД на руската
„Лукойл" срещу 101 млн. долара. Наистина тя е повече от успешна, ако я
сравним с разграбването на плевенската рафинерия „Плама" – единственият
нефтохимически комбинат в света, доведен до фалит.
В момента
„Нефтохим" работи добре, снабдява страната и региона с гориво, отчита
печалби и внася немалки данъци в хазната. Но е почти пълен монополист на
пазара на течни горива у нас, което в определени ситуации, както
неведнъж вече видяхме, се оказва сериозен негатив.
Като говорим
за Костовата приватизация, не може да подминем и тазседмичното
словоизлияние на бившия му партиен съратник Едвин Сугарев, който
публично запита: „Кой продаде „Електроимпекс" на Борислав Дионисиев,
„Машиноекспорт" на Петър Манджуков, „Булгарлизинг" на Димитър Тадаръков и
„Химимпорт" на ТИМ?"