Бай Петко беше великолепен автор и страхотен човек. На близо 100 години той беше абсолютно модерен жител на планетата Земя. На ти със всички хай технологии. Когато правех интервюто с него, аз нямах хабер от скайп, интернет, пращане на текстове и снимки с джиесем. Той ги владееше перфектно и пращаше директно кореспонденциите си до Америка. Там пишеше за български вестници. И след 90 години продължаваше да кара стария джип, но припомняше, че от първите в София „4 по 4”. Както и че е притежател на първото пежо в София.

Вероятно малцина знаят, че пенсията му изцяло отиваше за парно и ток. В апартамента си на бул. „Евлоги Георгиев” ходеше по тениска, радиаторите винаги бяха на макс. Така обичал, да му е топло. Прехраната  си е изкарваше с честен и почтен труд – с репортерство. Той беше най-възрастният действащ журналист в света. Дано сега, когато си отиде, някой се сети за това.  

Бай Петко беше сигурно един от петимата българи, най-добре владеещи английски език. Беше го завършил в Американския колеж. Точно заради това го бяха вербували  в Държавна сигурност. Нещо, което той не криеше и нямаше от какво да се срамува. Не беше топил приятели, нямаше гузна съвест. Просто знаеше перфектно езика и са го използвали за преводач на официални делегации. Да не се излагаме пред чужденците.

После стана легенда в БТА, в БНТ. Когато дойде демокрацията, вече 70-годишен, показа на младите какво означава да работиш с хъс и да отстояваш идеите си дори те да не се харесват някому. Враговете му обичаха да пускат прословутата снимка с Тодор Живков, на която бай Петко сякаш му се кланя. А той само се усмихваше на това. Знаеше си истината – че фотографът го е хванал в момента, в който се изправя от стола. И не му пукаше за зломислещите.

Поклон, бай Петко! Царство ти небесно. И всъщност, не бях прав в началото. Петко Бочаров си отиде? Да, ама не!      

http://pik.bg