Старите пенсии са обречени да изостават от новите

С бюджета на Държавното обществено осигуряване и със Закона за държавния бюджет за 2016 г. се предвижда, както и досега, старите пенсии да се индексират от 1 юли всяка календарна години по т. нар. „швейцарско правило“, докато новоотпуснатите пенсии да продължат да се изчисляват на основата на ежегодно нарастващите размери на средния осигурителен доход при повишена тежест за всяка година осигурителен стаж. Конкретно през следващите три календарни години - 2016, 2017 и 2018 г. се предвижда:

- старите пенсии за трудова дейност да се осъвременяват от 1 юли всяка година с 2,5% през 2016 г.; с 2,7% през 2017 г. и с 2,8% през 2018 г.;

- новоотпусканите пенсии за осигурителен стаж да се изчисляват както до сега - на основата на ежегодно нарастващия среден осигурителен доход за предходните 12 календарни месеца, но при повишена тежест на всяка година осигурителен стаж : от 1,1% през 2016 г. на 1,13% през 2017 г. и 1,16 % през 2018г.

В същото време съзнателно или несъзнателно се премълчават неизбежните негативни социални последици за старите пенсионери от тези предложения и практика както за 2016-2018 г., така и особено в дългосрочен план, свеждащи се до задълбочаване на наблюдаваното и сега изоставане в размерите на старите пенсии спрямо ново отпусканите при лица с еднакъв принос за пенсионната система. И като последица – изкуствено противопоставяне на старите и новите пенсионери, перманентна загуба на място в социалната йерархия на старите пенсионери и нарастващо равнище на бедността сред тях.

Не е нужно да си кой знае колко голям специалист по проблемите на пенсионното осигуряване, за да установиш тези последици, свързани непосредствено с много по-бързото нарастване на средния осигурителен доход - основа на новите пенсии – и предлаганото повишения тежестта на всяка година осигурителен стаж, от една странна, и значително по-ниския процент на ежегодната индексация на старите пенсии т.нар. швейцарско правило, предвидено в чл. 100 от Закона за пенсиите. При това индексирането на старите пенсии се предвижда не от 1 януари, а от 1 юли, т.е. от средата на всяка календарна година, което означава средногодишна индексация, равна на ? от официално обявените проценти - в конкретния случай за 2016, 2017 и 1018 г ., съответно с 1,25%, 1,35% и 1,40%. За да илюстрираме запазването и задълбочаването на споменатите негативни последици за старите пенсионери през периода 2016-2018 г. и следващите 20 години, ще си послужим с условен прогностичен пример, при който допускаме, че:

- през първите три години - 2016, 2017 и 2018 г., отпуснатите лични пенсии през 2015 г. за осигурителен стаж и възраст ще се индексират както е предвидено в проектобюджета - от 1 юли 2016, 2017 и 2018 г съответно с 2,5 %, 2,7 % и 2,8%;

- през следващите примерно 20 г. те ще продължат да се индексират от 1 юли всяка следваща година с по 2,8%; докато в същото време средният осигурителен доход ще продължи да нараства средногодишно както и през последните 5 години - с по 4,5%; максималният размер на осигурителния доход, средният осигурителен стаж и стойността на т.нар. индивидуален пенсионерски коефициенти ще останат непроменени и ще възлизат съответно на 2600 лв., на 37,5 години и на 1,3.

Проведените при тези допускания условни и прогнозни разчети показват, че въпреки предвидената ежегодна индексация на отпуснатите през 2015 г. лични пенсии за трудова дейност, с всяка следваща календарна година техните индексирани (или актуализирани, осъвременени) размери изостават все повече и повече от размерите на новоотпусканите лични пенсии за трудова дейност на лица със същия осигурителен принос, т.е. със същия осигурителен стаж и индивидуален пенсионерски коефициент. По-конкретно:

- през първата (2016) г. след тяхното отпускане изоставането им ще възлезе на 22,99 лв. и ще представлява 5.92% от индексирания им размер;

- 5 години след тяхното отпускане, т.е. през 2020 г., изоставането им ще нарасне до 70,26 лв., които представляват 16,21% от индексирания им размер;

- 10 години след тяхното отпускане, т.е. през 2025 г. изоставеното им е вече 130,14 лв., или с 26,14 %;

- 15 години по-късно (през 2030 г.) - с 211,02 лв. или с 36,92%;

- След 20 години (през 2035 г.) - с 319,04 лв. или с 48,63%.

Ако някои от пенсионираните през 2015 г. лица за трудова дейност продължи да живее само още една година, то индексираният размер на неговата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ще бъде по-малък размера на същата пенсия на пенсиониращо се през 2031 г. лице със същия осигурителен принос с 344,55 лв., които представляват 51,08% от актуализирания размер на неговата лична пенсия.

Изоставането (или т. нар. „стареене“) на индексираните стари (отпуснати през 2015 г.) пенсии спрямо новоотпусканите през следващите години на лица с един и същ осигурителен принос може да достигне и надхвърли 50% значително по-бързо. Защото в нашия илюстративен разчет можехме да предвидим и традиционното и вероятно неизбежно ежегодно повишаване на максималния осигурителен доход през следващите години - примерно с по 9,27% годишно, какъвто е средногодишният темп на неговото развитие през последните 15 години. Също и да допуснем ново повишаване тежестта на 1 година осигурителен стаж – примерно от 1,16% през 2018 г. на 1,9% през и след 2020 г. Това би означавало още по-голямо, но заедно с това и по-несправедливо и необосновано изоставане на старите пенсии и противопоставяне на различните поколения пенсионери, както и още по-високо подоходно неравенство, още по-голяма и по-дълбока бедност пряко сред пенсионерите и косвено сред населението като цяло.

Това ли всъщност искат, но упорито се опитват да скрият от населението досегашните и настоящите българските депутати, политици, техните съветници, в това число представители на едрия бизнес? Дават ли се сметка какво точно са гласували и какво бъдеще ги очаква и тях самите след тяхното пенсиониране ?

Ако засега финансовите възможности за пълно преодоляване на тези негативни последици на действащото пенсионно законодателство и пенсионна система не съществуват или са много ограничени, то това може да се коригира на всеки 3 или максимум 5 години. Или когато изоставането на старите пенсии достигне определена граница, примерно от 10 %. Както това бе направено през 2008 г., когато старите пенсии бяха преизчислени на основата на средния осигурителен доход през предходната 2007-а.

*Димитър Нинов e доктор по икономика и член на СИБ. Заемал е ръководни длъжности в МТСП и МФ. Бил е представител на България в Направляващия Комитет по социална защита на Съвета на Европа; участник в подготовката на пенсионната реформа и Кодекса за социално осигуряване. http://www.trud.bg