Ваня Миланова от радио „Свободна Европа”: България е в клопката на чужди интереси зад фасадата на демокрацията

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-19 @ 16:39 EEST

Ваня Миланова от радио „Свободна Европа”: България е в клопката на чужди интереси зад фасадата на демокрацията

2016-03-06 @ 21:31 EET

Журналистката Ваня Миланова е работила в радио „Свободна Европа” в последните 8 години преди т.нар. демократичен преход на страните от Източния блок. Днес тя живее в България, но споделя, че не се чувства щастлива в родината. Животът й е като филм – изпълнен с много перипетии. Надявала се да намери покой в постдемократична България, но уви, и днес не се чувства свободна. Счита, че миналото преследва повечето й колеги и че нищо в манталитета и живота на българите не се е променило към добро. С Ваня Миланова разговаря журналист от „ШОУ”.

- Г-жо Миланова, в разговор с мен казахте, че сте отчаяна от това, което виждате да става в България...
- България е в клопката на чужди интереси. Посолствата на чужди страни са превърнати в централи за антибългарска политика. Това са силни думи, но за съжаление мисля точно това. В годините, в които работих за „Свободна Европа”, научих много неща за каналите, по които се води пропаганда, и в момента я виждам да работи у нас във всичките й форми, завоалирана зад някаква фасада на сътрудничество за демокрация. Реална свобода няма. Подслушването е най-малката несвобода на хората в България – въздейства се на съзнанието им.

- Вие ми споделихте, че имате чувството, че постоянно сте следена, че върху вас се извършва непозволено влияние?...
- Да, смело мога да кажа, че това не е параноя, а имам доказателства с факти, че съм следена и ми се упражнява терор. Но недоумявам защо?!? Аз никога не съм била агент, бях един обикновен служител в радио „Свободна Европа” и това, заради което избягах от България, бяха децата ми. Сега се случва така, че по някакъв начин късат и връзката с децата ми. Живея в страх и несигурност в България. Когато споделям с хора тревогите си, виждам, че те подхождат с недоверие към мен и след време също започват да ме отбягват. Затова се затворих и реших да не споделям с никого онова, което ме безпокои – смятам, че върху хората в България се упражняват, нека да го нарека „внушения”, за да не отивам по-далеч и да нарека това влияние психотерор. Колкото пъти съм отваряла тази тема, са ме охарактеризирали като „луда”. Регистрирах НПО срещу употребата на психотронно оръжие. На практика това е организация за човешки права. Пътувам постоянно по света и се опитвам да помагам, но светът е вече много променен, хората са полудели!... Светът е в криза – по-голяма от времето на Студената война.

- Разбрах, че сте ходили в Хага с цял наръч исторически документи, доказващи 5-вековното ни робство, и подписите на българските интелектуалци, които застанаха зад признаването на арменския геноцид, за да поставите въпроса и за България?...
- Да, имах тези намерения. Получих устните уверения на някои интелектуалци, че биха застанали зад такава кауза. Макар че коя съм аз?! – Имам една неправителствена организация, но не съм нито известна личност, нито някаква фигура, оторизирана от държавата да я представлявам по такъв въпрос от национално значение. Аз съм един обикновен гражданин и патриот. С мои средства пътувах до Хага, но не успях да направя нищо. Не съм се отказала, разбира се.

Емигрирах на 33 с дете и 20 марки в джоба

„Родена съм в пловдивското село Брестовица, а станах гражданка на света. Семейството ми беше репресирано. Баща ми го убиха като „кулак” на 42 години. Майка ми остана вдовица. Открито й казваха да не рови за смъртта на татко:”Внимавай, защото имаш и деца!...” Не й дадоха пенсия. От България емигрирах на 33 години с големия ми син, който беше още съвсем малко момче. Посъветваха ме да взема него, защото иначе няма да го пуснат, докато не изкара военна служба. Така че с него и 20 марки в джоба си тръгнах от България, като оставих тук майка си и другите си две деца - две по-малки момиченца – едното на 6, другото – на 8, в един апартамент в „Люлин”, с мизерни средства. С мъка в сърцето потеглих към неизвестното. В Мюнхен се озовах с един разговорник в ръка и листче с адрес, което дадох на таксиджията, за да ме закара до центъра за политически бежанци. Бюрото обаче се оказа затворено – работели до 12. Отчаяна седнах на тротоара. Отвътре обаче ме видели, че съм с дете, и отвориха. Бързо ми уредиха документите и ми дадоха 120 марки. Сред всички политически емигранти

нямаше нито една сама жена с дете като мен

Повечето бяха или мъже, или семейни двойки. Така че всички отбелязваха моята смелост. Помогнаха ми. Бързо се уреди и работата ми в радиото - постъпих първо като машинописка, а после приемах новините от цял свят. Бях най-младата там. Обучиха ме. Явих се на конкурс за говорител и всички бяха категорични, че съм се представила много добре, но... един българин с известно име, който работеше там – не искам да му казвам името, не се съгласил!?! И навън българската „характеропатия” няма почивен ден. Въпреки че не се реализирах, както желаех, бях високо платена. Вършех си работата акуратно. Впрочем първа приех новината за Чернобил. Беше рано сутринта, към 6. Първото, което си помислих, е дали знаят в България – там бяха майка ми и двете ми момиченца?!? Веднага се обадих на майка. А в България съобщиха официално 20 дни по-късно. Всеки ден плачех безутешно за децата си!... Цели 4 години изкарах, без да ги видя!... През 1986 г. като служител в „Свободна Европа”

придобих статута на американска гражданка

Реших веднага да тръгна към България. Надявах се чуждото ми гражданство да ме спаси от репресии. На границата ме оставиха да чакам повече от половин час между двете бариери. Накрая дойде един униформен, подаде ми паспорта и ми каза: „Приятна ваканция!” Въздъхнах си. Предстоеше срещата с дъщерите ми. Когато ги видях, бях останала без глас в гърлото си. Сълзите се стичаха по лицето ми, а аз седях безмълвна и продължавах да плача. Още на другия ден отидох в кабинета на Пенчо Кубадински и му заявих, че искам да си прибера момичетата. За два дни взех паспорти на децата. В 3 през нощта качих момичетата си в колата и потеглих наобратно. Твърдо решена, ако

някой ми попречи да мина границата, направо да го газя

На зазоряване минахме границата. Спрях колата на метри от бариерата, излязох от колата, зарових лице в шепите си и заридах с глас. Цялото натрупано напрежение в мен през всичките тези мъчителни години се изля в порой от сълзи. Не можех да повярвам, че успях!!! Дочаках рухването на Берлинската стена – цяла Германия ликуваше. И сега потръпвам от вълнение, когато гледам документалните кадри оттогава с прочутата фраза: ”Берлинската стена рухна!..” Надеждите на всички бяха големи!... Днес децата ми са американски граждани. Синът ми живее в Маями. Имам внуци. Постигнах материално благополучие - мога да пътувам, да спя в скъпи хотели, притежавам бутици в Доминикана, но

не съм здрава и не се чувствам свободна

Постоянно живея в страх от преследване. В цюрихска болница откриха в тялото ми имплант. Произходът му е неясен. Макар да имам моите подозрения, нищо не мога да докажа. Децата ми не искат да говоря публично за това, но аз си зная какви са нощите ми. Изпитвам физическа болка през вените си. Психичното ми равновесие е нарушено - постоянно имам чувството, че съм следена. С две думи, не намерих покой и в родината си, за която толкова бленувах години наред!... Животът и хората в България не са това, за което се борихме и мечтаехме!...”

Румяна Узунова се разболя след идването си в България

„Румяна беше единственият човек, у когото забелязах искрена радост, когато прибрах трите си деца при мен, в Мюнхен. Тя беше слънчев човек. И много здрав. Не помня дори да е кашляла. След идването й в България с нея се случи нещо. Не знам дали не й причиниха нещо, но докато научим, че са й открили рак, и тя почина!... Скърбя за тази жена и пазя мили спомени за нея. България трябва да се гордее с името й!...”

Подготви: Еми МАРИЯНСКА
http://www.blitz.bg

Сходни връзки
Още от Интервюта

Ваня Миланова от радио „Свободна Европа”: България е в клопката на чужди интереси зад фасадата на демокрацията | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats