изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-02-29 @ 21:47 EET
Българин откри лекарство срещу СПИН с... 1000 лева държавни пари    
Здраве Според Кралската академия на науките „Липохивир” на доц. Гъбев лекува напълно между 2 и 4 години. Световните фармацевтични концерни не допуснаха да им отнемат печалбите в милиарди


„ШОУ” беше първото издание, което си направи труда да провери на място като как някой си доц. Евгени Гъбев разработва лекарство срещу СПИН, наречено „Липохивир”, и бе на път да спаси човечеството от чумата на века. Днес вече той е пенсионер, но изданието ни помни в каква атмосфера работеше този гениален учен „отшелник” в Института по паразитология, вирусология и тем подобни микро гадинки, убийци на съвременния хомо сапиенс. Журналист от „ШОУ” потърси причините, поради които българското лекарство не можа да стигне до световния фармацевтичен пазар.

Този блестящ учен, доц. Гъбев, бе принуден да работи в мрачни коридори с клетки покрай стените, в които църкаха плъхове и мишки, а в някои от тях – зайци и морски свинчета. Личното царство на самия учен се помещаваше в стаичка, по-тясна и от най-тясната килия за осъдени на смърт в Централния софийски затвор. Килийката, в която човек можеше да получи клаустрофобия, бе нагъчкана с микроскопи, епруветки, разни машинки и апаратчета върху тясно бюро с помощни етажерки и всякакви импровизирани рафтчета. По стените бяха окачени шарени диаграми и карти, които само той разбира. Между бюрото и стената зад него разстоянието бе така изчислено, че ученият след съответния тренинг и някои акробатични упражнения, някак съумяваше да стане и да седне на работното си място. Доц. Гъбев пушеше цигара след цигара от пакет „Мелник” без филтър. В интерес на истината имаше и запазена територия за още един стол, върху който да се настани още един човек. В такива условия прие и човека на „ШОУ”. Животоописанието на мъченика учен се налага, за да разбере читателят

в какви условия се ражда българската наука

Родилните мъки са нищо...

Доц. Гъбев работеше до късно...До умопомрачително късно. Преди вечерно време да се върне отново във вълшебната си „кутийка”, палеше колата в 17 ч, прескачаше до работното място на съпругата си, която е висококвалифициран специалист в инвалидна количка, качваше я, за да я превози до апартамента им в Студентски град, и отново се връщаше в академичната си килия. Работеше поне до 1 през нощта. Докато изпуши още няколкото пакета „Мелник” без филтър. Отново пали колата, прибира се и ляга. В 6 сутринта става, прави закуска, вози съпругата си до работното й място, и обръща към института. Дневният му работен цикъл се затваря. И така е било всеки Божи ден. Години наред.

Днес доц. Евгени Гъбев от една година е пенсионер. В български вариант това ще рече, че един учен вече няма достъп до своята научна светая светих. Един български учен вече е пенсиониран. На върха на научните си потенции, на границата на епохалното си откритие, е... вкъщи. В света няма такъв случай,

по света няма пенсионирани учени

В България - страната на „синодалните старци” - има.

Днес доц. Гъбев е така да се каже в латентно състояние – научните му потенции са запазени, но няма приложение за тях. Може само да се върне към началото на уникалните си разработки, да си спомня и разказва за неосъществилото се чудо, което можеше да спаси човечеството от кошмара на страшния СПИН. Пред невярващите очи и уши на човека на „ШОУ” ученият лее удивително примирен разказ за страданията на проекта „Липохивир”:

С баща ми работихме 17 години за лекарството


„Работихме заедно с моя баща, проф. д-р Евгени Богомилов Гъбев, който дълги години завеждаше Катедрата по епидемиология и инфекциозни болести към Медицинския университет в София, запален вирусолог. Идеята беше вирусът на СПИН, наречен ХИВ, да бъде унищожен. Обикновените лекарства обикновено действат само върху тази част от вируса, която се намира в кръвта. От 100 млрд. вируса в човешкото тяло само един процент, т.е. 1 млрд. са в кръвта. Останалите 99 млрд. вируса нападат почти всички органи – черен дроб, бъбреци, мозък, тестиси, далак, ретина и т н. При спирането на лечението вирусът възвръща първоначалното си ниво, даже в много случаи се покачва. Учени в Рокфелеровия институт и от института „Джон Хопкинс” в САЩ са изчислили, че са нужни средно между 75 и 150 години, за да бъде напълно изчистен вирусът от всички органи. Нещо, което на практика е невъзможно, разбира се.

Гръцки бизнесмен фалира заради проекта


След като се ражда идеята за създаването на илач срещу СПИН, доц. Гъбев минава през изпитанията върху тъканни култури, стотици опитни мишки, безбройни повторения и анализи на резултатите, и унизителни митарства пред залостени министерски и други високи държавни порти...

Най-после се стига до мечтания момент, когато е сформирана експериментална група за практическо изпитание на „Липохивир”. Десетина умиращи от СПИН доброволци са кандардисани да се подложат на експерименталното лечение. В специалното отделение на Университетската инфекциозна болница в София започват клиничните изпитания върху разнородна група болни от СПИН. Подбрани са не просто серопозитивни,

а десет тежко болни пациенти

при които броят на СД-4, т.е. оцелелите имунни клетки в 1 куб. микролитър варира от 19 до 300. Нормата при здравите е от 600 до 1500, а болни с показатели под 50 се нуждаят вече от поп и последно причастие, не от лечение. Изпитанията започват и завършват по български. Кои са закодираните доброволци, чиито истински имена са известни само на двама-трима специалисти? Това са хора най-вече от провинцията. По правило българските носители на СПИН са предимно наркомани или моряци, пипнали вируса по екзотични острови и пристанища. Такива са и повечето доброволци. Но дори от авантюрист доброволец лесно не става.

Преди да подпише декларацията, болният има право подробно да се запознае с изследванията и резултатите от новото лекарство, да се консултира с лекари и учени, както и с адвокати - за правната страна на въпроса. И накрая – има право на солидна застраховка.

На 15 май 1997 г. започва операцията

по спасението на 10-членната група доброволци, събрана в Инфекциозна болница. Клиничните изпитания могат да стартират.
Преди да гръмнат фанфарите обаче, трябва да прозвучи и реквием в памет на неколцина гръцки бизнесмени. Само геният и нечовешкият работохолизъм на „огромния” научен екип, състоящ се от баща и син Гъбеви, не стига. Проектът е реализиран до този етап с волните пожертвования на гръцки бизнесмени – 300 000 долара. Българската държава се включва с „цели”... 1000 лв. Масрафът до последната стотинка се поема от гърците - от заплащането на експерти и адвокати, поемането на застраховките и закупуването на скъпата апаратура за производството на лекарството, до цялостната издръжка по хоспитализирането и обслужването на доброволците. Гърците купуват и 300 кг дезинфекционни препарати за болницата.

На 1 май 1998 г. обаче експериментът е прекратен

поради липса на средства. След като са пръснали 300 000 долара, парите на гръцките бизнесмени свършват. Единият от тях дори фалира тотално. След фалита на изпитанията върху болни доброволци с „Липохивир”, доц. Гъбев продължава с упорството на учен фанатик. Привлича към научната разработка свои колеги доброволци, с които лекарството е подобрено значително, а е и много по-ефикасно. Българското лекарство срещу СПИН и до днес няма аналог в световната наука

Доброволците превърнали експеримента в екшън


Осемте месеца лечение се превръщат в истинска драма. Доброволците са подписали декларация, че след като са имали достатъчно време да се консултират за научната и правната страна на нещата, са задължени да спазват всички изисквания, но приключенията започват от самото начало. След 2-3 седмици пръв изчезва един от най-тежките случаи. След него 23-годишен наркоман от Бургас не само бяга, но духва с чисто нов плазмен телевизор „НЕК”, закупен от гърците.

„Такива са ни болните от СПИН в България, такива са ни и доброволците – наркомани и моряци - признава с горчивина доц. Гъбев. - Те са вулгарни и арогантни, неуправляеми чешити - вършат, каквото си поискат. Знаете ли какво правеха, когато ги събрахме на едно място? В стаите си показваха само порнографски снимки, говореха си само за жени и секс. В ония гладни години гърците бяха натъпкали хладилниците им със скъпи сирена, колбаси, кашкавали, банани и всякакви деликатеси, каквито се сетите. По едно време обаче доброволците

поискаха вместо храна, парите на ръка

Така се стигна до парадокса да получават всеки ден по 100 долара на ръка, а в същото време моята заплата беше 10 долара месечно. Като се видяха в пари, вместо да се лекуват, болните всяка вечер обикаляха кръчми и дискотеки и се напиваха като за последно. За една нощ алкохолът унищожаваше в организма им спасените с новото лекарство имунни клетки”, спомня си с тъга доц. Гъбев.

След известно време в болницата идва майката на наркомана от Бургас, отмъкнал „НЕК”-а, и плаче: „Синът ми продаде не само телевизора, но и цялата покъщнина. Направете нещо!”. Доц. Гъбев и лекарите предупреждават доброволците за самоубийствените последици от своеволията им. Някои се стряскат, но бяга и трети - след четири месеца. Той е рибар от Бургас, от чието жестоко житие-битие даже доц. Гъбев потръпва. Нечовешката му професия го изкарва и в най-големия студ в 5 сутринта в морето. Основният му проблем обаче е, че е съдружник с още няколко души в частна фирма, наела обща рибарска лодка. Съдружниците му не знаят, че е болен от СПИН. Дългото му отсъствие обаче ги кара да се съмняват и доброволецът е на косъм от изхвърлянето му от фирмата. Четири месеца след началото на лечението – през септември, си заминава. Връща се в болницата в навечерието на Нова година – умиращ, с двойна бронхопневмония. Лекарите от Инфекциозна болница правят чудеса и

умиращият оживява по чудо

Общо взето, само двама дисциплинирано издържат осемте месеца лечение с новия лекарствен препарат. Резултатът на един от доброволците е удивителен – вирусното натоварване се оказва под прага на чувствителност. Това означава, че организмът му е изчистен от HIV- вируса. Удивителни са показателите и на останалите, започнали лечението по различно време. Още малко и доброволците могат да минат в категорията „напълно излекувани”.

Но идва 1998 г. и парите свършват. Въпреки това равносметката е обнадеждаваща: От доброволците, лекувани с „Липохивир”, първият починал беглец е престоял в Инфекциозна болница само 2 месеца, на когото са успели да направят едва 3-4 апликации с лекарството. След него почива и пациент, лекуван едва 3 месеца, през които е успял да вземе куп заеми от медицинските сестри, преди да избяга. Всъщност от водената на отчет група, от 8 доброволци след първите двама е умрял най-тежко болният, пристигнал с изключително лоши показатели. Удивителното е, че символично лекуваните с „Липохивир” нашенци са живели по около 7-8 години. Толкова е и средната продължителност на живота на лекуваните по най-добрия начин. Още по-удивителното е, че някои от „недоизлекуваните”, но по-дисциплинирани пациенти, според техни познати, доскоро са били живи.

Светила от цял свят признават илача


Учени от цял свят отиват на конгреси, посветени на борбата със СПИН, само за да чуят доклада на доц. Гъбев. Ако се върнем назад, през 2002 г., „Drug Delliveri Sistems & Sciences” публикува безпощаден математически анализ на всички параметри в хода на изпитанията с доброволците, който сочи – предложеното лекарство „Липохивир” води до пълно излекуване между 2 и 4 години. Това английско списание е на Кралската академия на науките и е считано за най-престижното научно издание в света. Рецензентите за откритието на доц. Гъбев са едни от най-известните имена в съответната научна област. Но понеже доц. Гъбев е българин, по-късно издателите на списанието ще трябва да обясняват на спонсорите си защо са предпочели неизвестен българин пред трудовете на светила от Кембридж, Оксфорд или Харвард.

Защо България се отказа да стане Кувейт на Балканите?


Ако държавата ни се напъне да подобри качеството на живот на реално болните от СПИН, ще трябва да се бръкне с около 200 млн. евро годишно и да... фалира. Ако обаче се бръкне поетапно за проекта „Липохивир”, вместо за други скъпи проекти, би могла да се превърне в Кувейт на Балканите.

Защото в момента официално регистрираните болни от СПИН в България са около 500. Истината е много по-жестока. Вероятно те са между 3000 и 5000, а още по-вероятно

реалната цифра болни е далеч над 10 000

България е бедна страна, но колкото и бедна да е, според международните спогодби е длъжна да лекува безплатно своите болни от СПИН. Лечението на един болен навсякъде по света струва еднакво – 15-20 хиляди евро на година.

При това само за лекарствата против СПИН. Без другите разходи по подготовката, хоспитализирането, контролните изследвания и пр. и пр.

От констатирането на болестта до неизбежния край един болен живее средно между 7-8 години, ако не е с увреден генетичен код, като баскетболната легенда Меджик Джонсън, например. У нас подобен случай още не е установен.

В крайна сметка в страната ни болните от СПИН не се лекуват редовно, а периодично по ред причини. Това не отменя задължението на България да си лекува болните от СПИН безплатно, както и всички бели страни в ЕС.

Срокът на патента за „Липохивир” вече изтече


Междувременно доц. Гъбев имаше проект минимум и проект максимум за производството му. Първият струва 50-60 млн. евро. Оптималният проект е на стойност 500 млн. евро поетапно за шестгодишен срок на реализация. Доц. Гъбев е кандидатствал за средства от фонда на Майкъл Джексън, също и във фондациите на Бил Гейтс – шансът обаче бил нулев. Сега световният пазар за лекарства срещу СПИН се владее от 5-6 фармацевтични монополиста, чиито препарати не лекуват, но носят баснословни печалби на транснационалните концерни. Патентоването на всеки лекарствен продукт за разпространение по цял свят трябва да мине дългите и мъчителни процедури по узаконяването му едновременно от съответното европейско и американско патентно ведомство.

Таксите за това са умопомрачителни. Репортерът на „ШОУ” обаче си направи друга сметка. Ако си лекуваме, примерно, 10 000 болни от СПИН в България, а скоро и това ще се наложи, държавата ни ще трябва да се бърка всяка година с по 200 000 000 евро само за лекарства, които не лекуват, а само подобряват качеството на живот. Ако пък след време се наложи да внасяме отвън нашенския „Липохивир”, чиято стойност естествено ще бъде несравнимо по-висока от сегашната, държавата ни ще фалира, за да лъска имидж.


Подготви Славей КОСТАДИНОВ
http://www.blitz.bg

 


Сходни връзки

Българин откри лекарство срещу СПИН с... 1000 лева държавни пари | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди