Най-силна е абразията в района на Шабла. В миналото и Стара планина е било дъно на море
Учените от Института по океанология при БАН заострят вниманието върху един сериозен проблем за българското крайбрежие - това, че ежегодно морето завзема по около 25 дка от българската територия. За абразията като процес разказва проф. Веселин Пейчев – изпълняващ длъжността директор на Института по океанология при БАН. Учените наблюдават процеса и го следят вече над 30 години. „Нашият институт следи процеса от 1983 година и се оказва, че по-сериозен той е по Добруджанското крайбрежие, спрямо южната ни брегова ивица надолу от Бургас“ – казва ученият. Абразията е два вида – брегова и дълбочинна, пояснява професорът. Дълбочинната е тази, която образува ямите по морското дъно, вследствие на морските течения, но тя се оказва, че е по-бавна и при нея процесът е обратим. Едни течения като минават образуват дънните ями в морето и на места го удълбочават, но впоследствие минават други течения с обратната посока и там където е имало яма, тя се запълва отново и изчезва, разказва ученият. Бреговата абразия е следствие на морското вълнение и съприкосновението му с брега. Защо по-сериозен е процесът по Добруджанското крайбрежие – причината се оказва в това каква е структурата на брега. „Шабленските брегове и следващите го – в посока на юг, са от льос. Това е изключително дребнозърнеста структура, която бива разрушавана от вълните. Сериозно влияние оказват зимните щормове в района от румънската граница- северно от нос Шабла, в района на Крапец, на къмпинг „Добруджа“. От вълнението льосът се руши и така морето навлиза навътре в сушата“ – пояснява проф. Пейчев. Той разказва, че процесът с бреговата абразия на територията на страната ни е тече от 10 хил. години и за това време Черно море е завзело от сушата около 35 км. „Този проблем не е само при нас. Това е естествен процес, който е по цял свят, но не тече с еднаква скорост навсякъде“ – казва Пейчев. Освен от метеорологичните специфики и образуваните вълнения, на абразията влияе и геоложката структура на брега, което е и причина да няма универсално решение на проблема. „Докато Добруджанското крайбрежие е от льос, то в района на Бургас и на юг от Бургас брегът е съставен от вулканични скали и това е основната причина там да няма толкова силно изразено навлизане на морето навътре в сушата. Доказателство за това са фактите от наблюденията ни – в района на Шабла навлизането навътре на водния басейн ежегодно с е с 1.5-2 метра, докато от Бургас надолу в посока юг до турската граница средногодишно морето навлиза с по 1 см. Процесът е бавен и естествен. Не бива да се забравя, че не само побитите камъни край Варна са били дъно на море, казва ученият, и допълва, че всъщност в древното минало морето е било доста навътре в днешната територия на България и казва, че дори Стара планина е била на дъното на море. Освен че се руши брега под действието на вълните, за навлизането на водния басейн навътре допринася и повишаването на нивото на световния океан, вследствие на затоплянето. За последните 100 години температурата на Земята се е покачила с 0.74 градуса по Целзий, но няма доказателства засега, че това се дължи на антропогенния фактор – т.е. да е следствие от човешката дейност на планетата, казва професорът. Решаването на проблема с абразивните процеси е изключително труден и скъп, добавя ученият. Естественото му решение са плажните ивици, защото те убиват скоростта на вълните и така се запазва брега. Изкуствените брегоукрепителни съоръжения са много скъпи и не винаги са ефективни и затова, според специалистите, най-добрият вариант е именно създаването на изкуствени плажове. Скъпите брегоукрпелителни съоръжения с времето също се рушат под влияние на времето, а понякога и силните вълни ги разрушават. Като добър пример за забавяне на процеса на абразия професорът посочва укрепване на брега в Крапец в района на частен хотелски комплекс в морското село. По думите му, в България имаме скромен опит в създаването на изкуствени плажове и посочва за пример плажовете по крайбрежната алея на Варна между буните, като пояснява, че те са изкуствено създадени чрез метода "байпас". За тяхното изграждане е бил взет пясък от дълбочина 10-15 метра от морето и насипан върху брега. Така са били създадени тези плажове, които са спасили разрушаването на брега на Морската градина на Варна. Но за да има ефект от каквито и да са мерки, то освен че трябва да се предприемат, след това трябва да има поддръжка на създаденото, казва експертът. НДТ