Харемите на султана са наричани още «дом на радостта». Думата харем произхожда от арабски и означава «нещо забранено».

Затова единственият мъжки персонал в харема били евнусите.

Въпреки честите лекарски прегледи кастрираните да не са запазили част от своята мъжественост след операцията, описани са доста случаи, в които евнуси се забавлявали добре с жените в харема.

Туркини празнуват освобождаването си от харем от Кемал Ататюрк, 1931 г.

Броят им бил около 100, а задълженията им се свеждали най-вече до стража във входната секция на харема, без да влизат навътре. Главният евнух заключвал и отключвал входа. Постът му в империята идвал веднага след този на великия везир. Османската държава е образувана през 1320 г.

През 1453 г. е превзет Константинопол и Византия престанала да съществува. Във всеки дворец на падишаха от онова време на харема се отдавало значение на най-важна институция, която трябвало да е отлично уредена и надеждно защитена. Защото това бил домът на султана и семейството му. Тук живеели неговата майка — най-влиятелната жена в империята, неговите съпруги и деца, фаворитките и наложниците.

В харема има класни стаи, турски бани — хамами, стаи за молитви, библиотеки, тоалетни, дневни, спални, кухни, вътрешни дворове и болница. В харема обичайно живеели 400-500 души. По времето на султан Мурат III там имало само 500 наложници, но при Абдул Азиз броят им стигнал 809.

Интелигентните и красиви момичета, подходящи за владетеля, били избирани специално. Според естетическите норми по онова време се харесвали дебели жени с перлена кожа, гримирани, парфюмирани и депилирани. Султан Ибрахим II например все не бил доволен от обитателките в харема и един ден заповядал да му намерят най-дебелата жена в Истанбул.

му 130-килограмова арменка и той никога повече не пожелал друга. Немислимо било такова гъсто населено място като харема да се управлява без строги йерархични отношения.

Любимка от харем в Иран

Жените се разделяли на три основни категории: слуги, момичета, които имало вероятност да бъдат избрани от султана, и неговите съпруги.

Първи в йерархията били четирите съпруги — «кадън ефенди», после идвали блажените — «икбал», и накрая фаворитките — «гьозде».

Султанът можел да има брачни отношения само с тези три групи.

Гьозде били най-младите — 17-23-годишни.

При различните владетели броят им бил от 4 до 10. Когато някоя фаворитка родяла дете, можела да стане икбал.

Икбал се считали за членове на султанското семейство, защото били майки на децата му. Макар и да не ставали съпруги на владетеля, те не можели да се омъжат за друг мъж. Султанът имал от 6 до 8 икбал.

Съпругите — «кадън ефенди», били 4, но при някои владетели стигали и до 8. Главната се наричала «хюрем султан».

Всичките жени в харема били със статут на робини и султанът можел да спи с всяка от тях, без да се жени за нея. Когато владетелят искал да прекара нощта с някоя, изкъпвали добре избраницата, парфюмирали я и султанът идвал със скъпи подаръци на «кратка визита». Турските бани били горещите гнезда на харемската любов.

Последното забавление на големия любител на хубавите жени султан Селим II в хамама обаче причинило патетичния му край. По негово желание организирали забавление в банята. Подбрали свежо попълнение от млади девойки. Естествено те го очаквали голи. Владетелят се заиграл с тях, подгонил една хубавица, но се подхлъзнал, паднал и повече не станал.

Дворецът Топкапъ, харем

Независимо от легендите, султанът не е имал интимни отношения с голямата част от жените в своя харем.

Осман III, например, предпочитал да стои далече от музиката, забавленията и жените. Той уволнил всички дворцови музиканти, певци и танцьорки в харема. Носел златни налчета на обувките си, за да го чуват, когато наближава и така да предотврати каквато и да било среща с наложниците.

Издал заповед всяка от тях, щом чуе шума на обувките му, да се скрива вдън земя.

За разлика от него Мурат III и Ахмед III обичали разнообразието. Мурат III имал между 106 и 130 деца. Ако не родят деца или просто омръзнат на владетеля, фаворитките можели да се оженят за някой от висшите служители, а султанът им приготвял зестра.

Майката на султана била абсолютният женски суверен и в харема, и в империята. С малки изключения всички владетели били силно зависими от своите майки — много опитни в политиката и дворцовия живот.

Заради мечтата някой ден да се сдобият с огромното й влияние, стотици жени търпели да бъдат робини — всяка се надявала един ден нейният син да стане султан. Затова и много родители сами водели момичетата си в харема. Традиция било султанът да кара своите висши служители да се женят за момичета от харема, а везири, министри, паши, адмирали — за неговите сестри и дъщери.

От харема на иранския шах

Дъщерята на султан Ибрахим — Фатма, станала съпруга на втория везир Юсух паша, когато била едва 3-годишна. Година по-късно султанът убил везира и 4-годишната се оказала вдовица. Същата година я омъжили за Фазил паша. Но и той умрял, когато тя навършила 16 години.

Харемите са имали строги правила за набирането и обучението на куртизанките. Всяка жена получавала образование в дисциплина, която ѝ се отдавала – например калиграфия, декоративни изкуства, музика или чужди езици – и най-способните от тях имали възможност да се издигнат и да упражняват огромно влияние над султанския двор.

Коментарите на Емине Ердоган са подложени на унищожителна критика в социалните мрежи.

На 8 март, Международния ден на жената, президентът на Турция Реджеп Ердоган каза, че според него «една жена е преди всичко майка».  Думите му предизвикаха остро недоволство сред светската част на Турция.

Семейство Ердоган не крие привързаносттта си към ценностите на Османската империя.

В миналото Реджеп Таип Ердоган е отправял призив към турските жени да имат поне три деца. Негови са и изявленията от миналото, че мъжът и жената НЕ са равноправни.

Семейството на Ердоган с краля на Мароко

http://bgr.news-front.info