-Каква беше целта на дискусията в парламента?

– Под предлог, че се разговаря за регулацията на държавните медии, се разбира, че се готви регулация за всички медии. На заседанието на експертите се предложи и приемането на нов медиен закон. , който да замести сега действащия закон за радиото и телевизията. Защото въпросът беше да се приеме ли нов закон или да се поправи съществуващият, който вече има доста поправки. Пролича, че се очертава нагласа за написването на нов. Всичко това може да означава, че ще се пренапишат правилата, и то не само за обществени медии – радио и телевизия, а за всички, защото всички вече били електронни. Т.е. това означава на всички медии – вестници, сайтове, частни информационни агенции – да им се въздаде медийно законодателство.

-Не е ли това опасен подход? Не е ли редно да се внесе яснота в медийната среда и на отношенията между медиите, вместо да се слагат под държавен контрол всички медии?

-Става така, че напълно се изключва саморегулацията на медиите,вместо да се засили нейната роля, и се заменя със свръхрегулация, от страна на държавата, независимо че може да се въведе някакъв режимен орган като СЕМ, който сега се нарича обществен, но на практика той е държавен орган, защото се излъчва от държавни структури, каквото е Народното събрание, президентството. При това положение той във всички случаи се явява политически орган. И естествено, че онази партия, която е доминираща и управляваща, т.е. има мнозинство, ще има решаващ глас при избора на тези членове. Отделно президентът също не се избира по различен начин, освен че той се издига от определена политическа група. Политическият аспект във всеки случай ще има роля при определяне съдържанието на медиите, защото става дума за регулация не на друго, а на медийно съдържание.

-Контролът върху медийното съдържание не напомня ли малко романите на Джордж Оруел? Не мисля,че е редно някой да ми диктува какво да пиша.

-Когато се регламентира медийното съдържание чрез специален закон, а не чрез общите закони, Журналистите по принцип трябва да се съобразяват с общото законодателство като всички останали граждани. Те не са по-различни, че да се прави специално законодателство. Но когато започнеш да правиш специални закони за журналистиката, ти в никакъв случай няма да ги направиш така, че те да дадат по-голяма свобода. Защото интересът на управляващите е точно да контролират свободата на медиите. Не случайно толкова често се прокрадват оплаквания, че в медиите се вихрела слободия, която трябвало да се прекрати. Има едно недоволство. И държавата иска да поеме в свои ръце контрола не само над държавните медии, но над всички. Защото много медии се финансират задкулисно пак от държавата – чрез разни фондове, включително и чрез разпределяне на европейските фондове през министерства и т. н. Т.е. ще се създаде още един инструмент за ограничаване свободата в медиите, която и без това е толкова малка, че България като свобода на медиите е на едно унизително равнище – 106-то място за тази година, а може и следващата година да е на 136.

-С какво право държавата ще се бърка в работата на частните медии, които сами си изкарват парите?

-Точно в това е въпросът. Много от частните медии не могат да се самоиздържат. По тази причина ги издържат с фондове и със структури, които по някакъв начин са свързани с държавно финансиране. Те могат да бъдат свързани с банки – както беше случаят с Корпоративна търговска банка, която отпускайки средства пряко на медии или чрез някакви други фиктивни, фалшиви, междинни структури, тя упражнява контрол върху тях. А в КТБ, както е известно, се наливаха парите на държавните предприятия. Ето един канал, през който държавни пари изтичат към медии и медиите след това се съобразяват с определена политика. Не случайно онзи, който е на власт, е хвален и превъзнасян от медийната империя, която е финансирана по този начин. И щом падне от власт, той загубва нейната симпатия. Т.е. тук няма някаква политическа обвързаност, а по-скоро има обвързаност със властта, което е още по-лошо. Защото иначе едни медии по едно време биха могли да бъдат проправителствени, а след това поради политическите си съображения да бъдат в опозиция. А тези медии са обречени винаги да бъдат проправителствени, т.е. те никога няма да служат на обществото, винаги ще служат на властовите интереси.

-…т.е. ще реализират поговорката“Който плаща, той поръчва музиката“?

-Вижда се, че състоянието на медиите в България е трагично. Те не случайно много си приличат. Те започнаха да си приличат постепенно – този процес протече от 2006 г. насам – откакто започна да се създава медийната империя, която на практика погълна около 90% от националните медии – не само вестници, тя завладя положение и в телевизията, в интернет, в разпространението на печата…И, естествено, най-важното – в сферата на рекламата. Защото чрез рекламата се упражнява натиск върху медиите – онези, които не са послушни, не получават финансиране и биват оставяни на мъчителна вегeтация. Други медии просперират, без да е ясно от какво генерират своите приходи. Те явно нямат пазарно присъствие, което може да им осигури самоиздръжката. И точно непрозрачното финансиране е един от показателите как държавата грубо се намесва в медийната среда. С цел да я манипулира, разбира се, а чрез нея манипулира и обществото.

-Т.е. ако държавата иска да се намеси в медиите, би трябвало това да стори чрез прозрачност във финансирането на медиите?

-Отношенията държава-медии функционират на два пласта, както въобще всичко в България. В България имаме две власти – публична, която е видима, и една, която не се вижда, не се сменя с избори. Така е и с медиите. Има публично финансиране на медии, които са държавни и обществени, и има задкулисно финансиране на медии, които обслужват точно тази власт, която е несменяема. Най-грозното е, че медии, представяни като частни, са в по-угодническа позиция дори от онези, които се финансират държавно. Става така, че държавното радио и държавната телевизия в много случаи са по-свободни, по-близки до обществото, отколкото медии, които би трябвало да се финансират пряко от обществото и да се съобразяват главно с пазара. По тази причина те загубиха физиономия и много от тях са толкова излишни, че ако утре изчезнат или се случи нещо друго – да речем, минат само в интернет-пространството – малцина ще забележат, че те липсват. Защото те си приличат. Защото същото ще продължи да бъде четено в останалите. Някои вестници до такава степен съкратиха журналистическия си състав, че разчитат на „външни“ автори , които носят материалите с флашки и ги пускат под фалшиви имена.

-Ще бъде ли приет такъв закон, който ще сложи юзди на медиите у нас?

-Идеята не е нова, но сега, може би, атаката е най-силна. До неотдавна, преди години, за инициатор на подобни закони се представяше ДПС. Сега инициатор е управляващото мнозинство, в случая – ГЕРБ. И натискът е много силен. както се вижда угодническите медии веднага ентусиазирано подхванаха идеята и са склонни да се наредят зад нея единодушно. Защото на обсъждането нямаше никакви възражения освен едно – на представителя на СБЖ в управителния съвет, който отговаря за професионалните стандарти. Но всички останали като че ли бяха нагласени да пригласят на една и съща музика. Т.е. сега наистина се подготвя почвата действително да се прокара подобно законодателство. Единственият начин да се спре този процес е да му се даде максимална публичност, за да се разбере че се прави нещо грозно, на което трябва да се противопостави и обществото. /БГНЕС

*(заглавието е на bultimes.com)