Руската ракета „Протон“ потегли днес на своето 7-месечно пътуване към Марс в рамките на руско-европейската космическа мисия „ЕкзоМарс“, която ще търси следи от живот на Червената планета. Ракетата излетя към открития космос по разписание в 9:31 GMT, съобщиха в изявление от руската космическа агенция „Роскосмос“ и Европейската космическа агенция (ЕКА).

Проектът „ЕкзоМарс 2016“ е първата част от изследователска мисия в две фази, чиято цел е да отговори на някои от въпросите, свързани с наличието на живот на Марс. Според ЕКА целта е да се установи дали Марс „е жив“.

Роботизираният космически кораб се очаква да стигне до Червената планета през октомври, след като измине 496 млн. км. Сред задачите на един от апаратите, който ще се отдели от друга част, която ще кацне на Марс, е и фотографирането на планетата и анализиране на нейния въздух. Апаратът също така трябва да анализира метана на Марс, следи от който са наблюдавани и при предишни мисии до планетата. На Земята метанът се образува до голяма степен от живите микроорганизми.

Втората част на проекта е изстрелването на марсоход през 2018 г. Нейното осъществяване обаче по всяка вероятност ще се забави заради финансови причини.

В същото време вторият апарат - „Шайпарели“, който ще кацне на планетата, ще прекара няколко дни в измерване на климатичните условия на Марс, за да събере информация за изпращането на марсоход.

Сред апаратурата на апарата, който ще остане в орбитата около Марс, има сериозно българско участие. Институтът за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към БАН е подготвил българската апаратура “Люлин-МО”, която е създадена от ИКИТ. 

Спътникът TGO ще изследва съдържанието на газове в атмосферата на Марс, които биха могли да имат биологичен произход, както и ще се картографира подпочвения лед. 

Паралелно с това, на борда на спътника ще се провеждат радиационни измервания със създадената в ИКИТ-БАН апаратура “Люлин-МО”. Дозиметричната апаратура “Люлин-МО“ е част от руския неутронен спектрометър FREND на орбиталния спътник и е разработена, и финансирана по договор на ИКИТ-БАН с Института за космически изследвания на Руската академия на науките (РАН). 

Институтът за космически изследвания и технологии разработва дозиметрична апаратура Люлин-МЛ, като част от руския неутронен детектор АДРОН на марсианската платформа и с нея ще участва във втората фаза на проекта “ЕкзоМарс”, която предвижда доставката на Марс на марсоход и платформа за работа на повърхността на планетата през 2018 г.  http://pik.bg