-      Инж. Калчев, вече една година Вие ръководите дружеството „ВиК“ в Добрич. Какво е по-значимото, което успяхте да свършите?

-      През тази една година свършихме много неща. Ще се спра само на тези от началото на годината. По-значимото е, че дружеството вече е преструктурирано и е ООД. С това задълженията намаляха с около 12 млн. лева – към „ВиК“–Бургас, и към държавата – по водния заем. Така чрез преструктуриране постигнахме общо с 12 млн. лева по-малко задължения. По отношение на зонирането, завършихме зоната на квартал „Добротица“. Там сега водоснабдяването е напълно осигурено. Помпена станция „Пети километър“ е напълно подновена и включена. Напълно възстановен е хидрофорът на „Албените“. И там е нормализирано водоснабдяването. Възстановили сме хидрофора на високите блокове в кв. „Балик“. В момента, в който го пуснем, ще монтираме контролно-измервателните шахти и ще обособим напълно три зони – „Модерна махала“, „Димитър Ковачев“ и „Ген. Попов“. Т.е.  всичко от булевард „Русия“ нагоре ще бъде обхванато в зониране. С Община Добрич е предвиден терен и е в ход процедура за промяна в плана, за да се проектира и построи още една хидрофорна станция за високите блокове в квартал „Христо Ботев“, за да регулираме налягането. Тогава ще има голям ефект в цялата тази зона, защото там се формират близо една трета от общите загуби на вода. Започнали  сме да възстановяваме хидрофорите в кв. „Дружба“, на „Режията“. Квартал „Рилци“ е отделен като зона. Районът от жп линията към „ВиК“ също е обособен. Монтирахме хидрофор на нашата сграда, за да можем да намалим налягането на цялата зона. Всичко това е насочено към намаляване на загубите и управление на водните потоци, како и намаляване на разхода за електроенергия.

-      Какво е постигнато като параметри?

-      Дотук сме постигнали поне с 15 % намаление на потреблението на еленергия, но трябва да я понижим поне с още 20 % тази година. По магистралата от Шабла възстановихме всички шахтови кладенци, ремонтирали сме помпите на всички помпени станции, дори сме монтирали и резервни по цялото трасе. Направихме връзка с помпена станция „Царичино“ по магистралата, за да може по тръбопровода, който и преди е бил предвиден, да се подава от магистралата към Балчик и да може да се водоснабдяват селата от балчишката община – Сенокос, Дропла, Змеево. По този начин притокът от магистралата ще остане пренебрежимо малък. Ремонтирахме помпена станция „Батово 1“, която беше изоставена. Тя вече с нов водопровод, помпи. Каптажите са обхванати. Всичко е реконструирано. Много неща сме свършили.

-      Загубите намалени ли са вече?

-      Да. Преди година аз ги заварих 86 %, към края на 2015 г. бяха 80 %. Тази година трябва да ги свалим с още 6-7 %, което не се е случвало от поне 25 години. При това без реконструкция на мрежата.

-      Какво предстои? Имате ли още работа по зонирането?

-      Предстои ни да започнем зониране на централна градска зона. Тя е най-голямата и най-сложната. Ще има доста трудности. Основно с водопроводите, които са по големите колектори. Там вътре е трагедия. Водопроводите са стоманени. Има места, където, откакто са построени, човек не е влизал. Положението е отчайващо – течове, трудни условия. Там вече трябва да влезем, да ги огледаме, да ги заснемем. Каквото можем да изключим, ще е от полза. Няма смисъл да остава, защото е необслужваемо. Не могат нито да се променят, не са пригодни, защото там е влажно, мръсно, тъмно. Тръбите са корозирали. Това предстои да се случи тази година. Сега сме започнали да ремонтираме помпена станция „Приморци“ - водоема и всмукателите. Чакаме доставка на големи помпи, защото там имаме съсредоточен потенциал. Доста вода може да подаваме. Но, самата помпена станция се задъхва, въпреки че увеличихме с 30 % капацитета й. Сега трябва да сменим старите помпи с още по-големи, защото не можем да прехвърляме водата. Остана да ремонтираме един сондаж на Минково. Ще го направим тази година. На Крушари възстановяваме един сондаж, който никога не е ползван. Тръгнали сме да зонираме Шабла, Тервел, Каварна. Миналата година направихме зониране на Оброчище, Дуранкулак, Кардам.

-      Имате ли готовност за реализацията на проекта за водния цикъл на Добрич?

-      Аз отдавна имам готовност. Дори сме определили тези 18 зони, които трябва да се случат. Главните водопроводи и главните разпределители също са уточнени. Направили сме сравнение с подготвения проект на Общината. Там, където тези участъци, които са крайно необходими, липсват, сме оформили в табличен вид за допроектиране, за да могат те да се случат. По-добре някоя от малките улички да отпадне, но да се сменят основните водопроводи, за да може да се управлява мрежата и да се понижи налягането и  авариите. Освен това, ако стане авария, да не се налага да се спират голям брой квартали, където да се изпразва мрежата, тъй като това също формира големи загуби на вода, а да се изключва конкретната улична, където има повреда и тя да е някаква третостепенна.

-      Какво ще се случи с цената на водата след като приключи проектът за водния цикъл? Вие правили ли сте такива разчети?

-      Ако се изпълни водният цикъл във вида, в който бих желал, би следвало загубите на вода да се намалят драстично. Смятам, че можем да стигнем до 50%,, което при сегашните 80 % ще доведе до много голяма разлика в подаваното водно количество, съответно изпомпеното, и разхода за електроенергия. А, когато има толкова голямо снижение на разходите за електроенергия, ще последва предложение за понижаване на цената. Това е едната причина, че би следвало да се намали цената на водата. Втората е, че от 2017 г. прагът на социална поносимост на цената на водата ще спадне на 2,5 % от средния доход на човек от населението, а сега е 4 %. Т.е. ние задължително трябва да се включим в тези граници, така че през 2017 г. трябва да има намаление на цената на питейната вода. Разбира се, ако не се увеличава цената на тока, който е единствената причина, поради която сега се налага да вдигаме цената. Така, предлаганото сега увеличение на цената на водата е единствено поради поскъпването на тока от миналата година. Ние още не сме успели, а и няма да успеем скоро, да го компенсираме. Поради тази разлика вече имаме натрупани несъответствия в размер на около 800 000 лева, тъй като нашата цена не отговаря на цената на тока.

-      Каква е средната цена, която сега предлагате?

-      Трябва да се има предвид, че цената включва също таксите за канализация и пречистване. Трябва да се има предвид в кои райони има пречистване, до каква степен на замърсеност. Средно за бита предлагаме цена, която може да стигне до 3,04 лева за кубик. Тук трябва да отбележа, че отдавна цената на водата в Добрич не е най-високата в страната. Преди ние бяхме все сочени с пръст, докато сега има други, които са по-напред.  Като се има предвид, че при нас технологията и водоснабдителната система, въобще, е в пъти по-трудна отколкото където и да е другаде, пак е успех.

-      Какво е в момента състоянието на дружеството?

-      Бързо се подобряваме, но бяхме в  състояние за ликвидация, в технически фалит. Задълженията бяха към 35 млн. лева, а сега са около 20 млн. лева. В момента сме в процедура да разсрочим 6 млн. лева към Басейновите дирекции. В процедурата сме да вземем кредит и да платим старите задължения от 5 млн. лева за ток. В един момент – в средната на годината, се очаква да сме нормално дружество т.е. да нямаме някакъв непреодолим проблем. Многото дела, които се водеха срещу нас и постоянно изникваха, ги обслужваме. По тези суми, които са към доставчици, които са давали услуги, машини или техника, на които не им е плащано, миналата година съм разплатил почти 3 млн. лева. Тази година сигурно ще платим още един милион. Въпреки всичко, миналата година сме направили инвестиции в реконструкция поне за 1 млн. лева. Поне още толкова ще направим и тази година. Заплати не сме бавили нито ден. Съкращения не сме правили. Няма да правя в познатия вид съкращения, но, там, където имаме излишък или неуплътнени или безполезни хора, с процеса на подмяна на персонала, ще се опитам да го оптимизирам.

-      Какви са задълженията на граждани и фирми към дружеството?

-      За всички задължения от една година насам не пропускаме да заведем дела. Нито едно задължение не е останало без да го погледнем. Сега съм се концентрирал върху старите задължения с оставащи 2-3 години до срока на давност. Трябва да ги съберем, защото това са вземания около 5 млн. лева. Никой не е успял да ги събере всички, но по-голямата част трябва да ги съберем. По-големите суми, естествено, са задължения на фирми, но от гражданите пък са много на брой.

-      Когато стане въпрос за това мнозина твърдят, че дружеството „си затваря очите“ за задълженията на потребителите в ромския квартал…

-      Няма такова нещо. Това е насадено отпреди схващане. Чрез частните съдебни изпълнители сме успели да ги обхванем. Всъщност проблемът не е такъв. Те се понаучиха да си плащат водата. По-скоро има проблеми с неплащане на водата от хора, които са платежоспособни. Там е по-странното, че има доста такива задължения от хора, които нямат проблем да си плащат водата, но не го правя

-      Сключихте 15-годишно споразумение с асоциацията по ВиК. Какво предстои?

-      Следват много стъпки. Това беше началото. Сега следва на 1 май да влезе в сила договорът. След това трябва да се уточнят активите. Всички активи, които представляват част от водоснабдителната мрежа публични – държавни и общински, следва да се предадат на асоциацията. Т.е. държавните, които сега са в дружеството, да се извадят и да се предадат. Както и от общините – публичната общинска собственост. След това ние започваме да функционираме въз основа на договора като воден оператор. Т.е. ние вече ще имаме задължението да поддържаме мрежата, срещу което получаваме право да събираме такса за услугите и да начисляваме амортизационни отчисления.

-      Това няма ли по-скоро да се усложни ситуацията?

-      От наша гледна точка ще се усложни, но целта на реформата е да се даде възможност за конкуренция. По този начин воден оператор, чисто теоретично, може да бъде друга фирма. Аз не се притеснявам, че може да бъдем сменени като воден оператор, защото при нас нещата са много сложни и трудни. Ако някой ще иска да става воден оператор, ще е там, където има печалба. При нас още години наред нещата ще бъдат изключително сложни. Всъщност това е стъпка към либерализиране на пазара на водоснабдителни услуги. В един момент, когато успея да реализирам плана си за водоснабдяваме от язовир Цонево, т.е. да стане централно, всичко да е ново, да бъде управлявемо, може и някой друг да е воден оператор. Защото тогава системата ще бъде много по-добра за управление и икономически ефективна, а не както сега.

-      Т.е. идеята за доставяне на вода от язовир Цонево не е изоставена?

-      Не, аз затова се върнах в дружеството. Първо, за да не допусна да го закрият, тъй като беше във фалит, а втората ми задача и основната е да направим една истинска водоснабдителна система, а не това, което сега съществува. Защото това не може да бъде поддържано. Поне по три причини. Едната е организационно-техническа. Да организираш работата на 200 сондажа и 100 помпени станции, пръснати из цялата област на невъобразими места, да поддържаш електропроводи почти, колкото поддържа Енерго Про, да поддържаш толкова много персонал, разхвърлян навсякъде, и машини, няма как- откъм организация, логистика и контрол е ужасно трудно. Втората причина е икономическата. Цялата тази система изисква много ресурси. Освен електроенергията, материали, труд. Икономически не може да се продължи, а тя е грохнала и все по-лоша ще става. Третият комплекс от причини е качеството на водата, което вече е от съществено значение. Качеството на водата на тези водоизточници, които имаме ние, се е влошило и постоянно се влошава. От една страна, по отношение на съдържанието на нитрати - поради интензивното земеделие. От друга страна, температурно, защото температурата при добиването от дълбоките сондажи от Малм-валанжкия водоносен хоризонт е висока, минерализацията е висока. Поради целия комплекс от причини тази водоснабдителна система е строена в годините. Нейното предназначение е било в безводна Добруджа всеки да има вода, без оглед на цената и качеството. Считало се, че това ще е голям успех. Сега вече тези три фактора са от голямо значение и не може да продължава така. Трябва водата да има контролирано качество, което да е еднакво за всички. Системата трябва значително да се опрости. Хубаво е да има един вход, на едно място да се пречиства водата, да се контролира и да се разпределя по водопроводи – магистрални и разпределителни, и вече да не е чувствителна на атмосферните условия – дали ще е зима, дали ще има буря или не, вода пак ще има. Сега има места, където, ако стане авария, ние не можем да стигнем, когато има навявания, буря. Или пък тези безброй помпи, от които почти всеки ден някоя изгаря. Това са проблеми, които хората ги виждат – спира водата по селата за 2-3 дни докато се възстанови, но няма алтернатива, откъдето да им подадеш вода. Такива са проблемите, които би следвало да решим. Съществуващата мрежа няма да бъде унищожена. Тя ще се консервира, ще се запази. Една част от нея, която е по-ефективна, няма да спре да се ползва. Ако дойдат сушави години, ние трябва да си пазим тези водоизточници в резерв. Когато другите, които са на язовири, нямат вода, ние все пак ще имаме като резерв. Но, това е много ексремна ситуация. Язовирът на Цонево има завирен обем 300 млн. кубика вода. На цялата област Добрич за една година, по мои изчисления, ще й трябват е повече от 60 млн. кубика, което означава, че ако реката пресъхне и една капка повече не дойде от нея, ще имаме вода за пет години. До такава степен е осигурен водоизточникът.

-      Как ще се обезпечи строителството?

-      Единственият шанс е да „хванем последния влак“ на европейското финансиране, защото инвестицията ще е от порядъка на 100 млн. лева. Защото, затворят ли програмните прозорци на ЕС, няма да има шанс това да се случи никога. Аз съм го включил в мастърплана. Сега с регионалните прединвестиционни проучвания трябва да се доразработи, да се проектира и да успеем до 2020 година да го реализираме. До 2017 г. трябва да са готови прединвестиционните регионални планове. С тях вече ще се кандидатства и работи. С тази реформа, която е в ход във ВИК сектора, бенефициенти по европейските програми сме ние - операторите, а не общините. Тази задача ще се падне на нас. Дотогава трябва да съм укрепил дружеството, защото иначе кой ще ни даде кредит за съфинансиране на проекта.

Разговаря Станислава КРЪСТЕВА