От лаконично съобщение на пресцентъра на ДФЗ изпратено в понеделник вечер (04.04.2016) става ясно, че Янаки Червенков е „освободен“.

"Във връзка с подаден сигнал и извършено разследване, при което са установени пропуски при подаването на задължителните декларации от държавните служители, Пресцентърът на Държавен фонд „Земеделие“ Ви информира, че днес е освободен от длъжност Янаки Червеняков, началник-сектор в дирекция „Договориране по ПМРСР“", съобщават от пресцентъра на ДФЗ.

До раздялата с Янаки Червеняков се стигна след като се разкри, че той кара скъпи лимузини, регистрирани на името на баща му и живее в луксозен имот, платен от неговата тъща, която е спечелила два проекта по Програмата за развитие на селските райони.

С името му се свързват данни за огромни злоупотреби с европейските пари, разпределяни от Държавен фонд Земеделие по т.нар. „Селска програма“, както е известна ПРСР. Разследване разкрива системни проблеми – технология за източване на европари чрез взавишени цени и занижен последващ контрол. Тя важи с пълна сила и за другите оперативни програми, а и като цяло за обществените поръчки у нас.

Най-простата корупционна схема е, че бенефициентът надписва цените по количествено стойностната сметка (КСС), а последващите оценителни комисии си затварят очите и не ги редуцират, ако имат успешни „преговори“ с бенефициента. Преговори, чието съдържание не е публично, но има ясни индикации, че се преговаря за „подялба“ на надписаното. В крайна сметка ощетени са европейските и българските данъкоплатци.

Ето какво се случва след такива „преговори“. В две писма с идентични изходящи номера ДФЗ информира община Мирково за проект за рехабилитиране на пътен участък. В първото писмо от 23.04.2015 г. се съобщава за частично съгласуване и е наложена финансова корекция от 10%, която е подробно мотивирана. Във второто писмо от 09.09.2015 г. корекцията от 472 861 лв. е отпаднала.

Ролята на оценителите, които контролират цените в проектите на бенефициентите е ключова. На базата не техните анализи могат да се редуцират завишените цени до реалната им пазарна стойност. Или не се редуцират, и се източват средства, както видяхме в „Аферата Земен“.

Проверка в сайта на АОП показва, че изпълнителният директор на ДФЗ Румен Порожанов е стартирал на 29.03.2016 г. две публични покани за обществени поръчки (№ 9051852 и № 9051853) за избор на независими оценители. И двете поръчки са с публични покани, а не с открита процедура.

Двете поръчки са на обща стойност от 112 000 лв., а  ДФЗ е знаел за необходимостта от провеждането им най-малкото при публикуването през ноември 2015 г. на индикативния график за прием на заявления през 2016 г. Защо обаче поръчките са разделени? За да се заобиколи закона и да се възложат по облекчен режим, тъй като публичните покани (за разлика от откритите процедури) по никакъв начин не могат да бъдат обжалвани.

Друго съществено нарушение в двете поръчки на ДФЗ е неспазването на собственото им изискване да не се използват „стъпки с голям диапазон, при които практически става невъзможно да се избере изпълнител, който предлага най-добро съотношение качество – цена“. В двете публични покани на фонда разликата между максималната и минималната оценка на техническите предложения е цели 90 т.

Тези нарушения целят да се подсигури изборът на точно определени оценители, които да не създават проблеми на схемите за кражби от фондовете.

Как работят схемите

Схемите са валидни не само за ДФЗ и ПРСР, не само за европейските фондове, а изобщо за обществените поръчки у нас. Резултатът от тях е, че се строи скъпо и с ниско качество, а откраднатото се разпределя на порции по цялата корупционна верига, в която са оплетени институции, общини и обръчи от фирми.

По-комплексна е злоупотребата с големите поръчки за строителство, например за пътища, където има конкурс и оценка по различни показатели. Там фирмата, която е дала значително по-ниска цена може да бъде дисквалифицирана защото нейната оферта не е“ изчерпателна, ясна и подробна“. Финансовата загуба за европейския бюджет достига до 40-50% от цената, защото някой е решил по субективни критерии кое е „ясно“ и кое не е. А поръчката отива при „правилната“ фирма, която е дала завишена цена.

Всичко това се узаконява впоследствие от работни групи на ДФЗ, които преглеждат документацията за нередности и изготвят одити на поръчките. Тук номерът е да се затрие одитната следа като не се попълват контролни листа и протоколи от заседанията на работните групи. Проверяващият експерт не подписва доклада и няма право на особено мнение, като така се заличава връзката между констатациите на експерта и окончателния вариант на доклада.

За да не се открият впоследствие документални следи за злоупотребите, архивът на ПРСР в ДФЗ изглежда ето така, като склад. Най-малкото я няма типичната за всеки архив номерация на документацията. Тоест, на практика архив липсва, пише "Биволъ".  http://www.bnews.bg