изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-04-18 @ 10:27 EEST
АВТОРКАТА НА „ХАРИ ПОТЪР“ И ЗАКРИВАНЕТО НА ДОМА В КРУШАРИ    
По света За това разказва британското списание „The Sunday Times Magazine“. Един уикенд през 2004 г. Дж. К. Роулинг, четейки The Sunday Times, попада на снимка на дете, което изглежда обезпокоено и тревожно, може би крещящо. Без да се задълбочава, веднага осъзнава, че детето е затворено с решетки. Погнуса я кара да обърне страницата, но от чувство на срам се връща обратно на снимката. Ако историята е наполовина ужасяваща като снимката, казала си тя, ще трябва да направя нещо по въпроса.

Гняв и шок довеждат до най-силната магия на Роулинг, до създаването на Лумос - фондация, която сега работи в Източна Европа – в Молдова, Чехия и България – затваряйки нехуманните и остарели „сиропиталища”, които са мрачно наследство от съветската власт. Името на фондацията означава магия, която създава светлинка на върха на пръчката на Хари Потър. Последно е създала светлина на най-тъмното място: Крушари – институция, която се е превърнала в олицетворение на мизерия и отчаяние. Преди пет години, когато Лумос започва работа в Крушари, там има „натъпкани“ над 100 деца, в отдалеченото селце в Североизточна България. Сега няма и едно.
Преди шест години комисия, упълномощена от ЕС, прави инспекция на българската система за „грижа” за деца. Инспекцията е осъществена от Български хелзинкски комитет, независима НПО, която установява, че 238 деца са починали в домовете за грижи през последното десетилетие. Починали са от недохранване, студ, пренебрегване и при злополуки: 56 от тези нещастни случаи са на едно място - Крушари.
„Смъртта“ на институцията за деца Крушари се случва благодарение на голямата промяна в мисленето, на един голям проект и, разбира се, на интервенцията на Роулинг, създателката на сирачето-магьосник Хари Потър.
Когато е взето решението за закриване на Крушари, Лумос се свързва с родителите, за да пита дали са заинтересовани да поемат грижа за децата си у дома или предпочитат детето да бъде настанено в нов, по-малък дом близо до семейството. Много от тях са шокирани да чуят, че детето им е още живо.
„Проучването показва, че причина номер едно за настаняването на деца в институции е бедността”, казва Роулинг. „Родителите не искат да изоставят децата си, но се сблъскват с избора между институционализирането им или да ги гледат как умират от глад. На родителите на деца с увреждания им е казвано: „Това е единственото място, на което ще получат медицинска грижа или единственото място, на което ще получат образование.” При липсата на условия у дома за подкрепа със социална и здравна грижа, семействата са буквално окуражавани да се разделят с децата си, което е съпроводено с ужасните дългосрочни ефекти върху развитието на децата.”
Когато екипът на Лумос пристига в Крушари, в България се изпълнява проект на стойност 100 милиона евро, финансиран от ЕС, чиято цел е да се развият и осъществят социални услуги и услуги в общността за деца и младежи с увреждания. След доклада на Български хелзинкски комитет, проектът и влизането на екипа на Лумос в Крушари, персоналът се чувства под обсада и заемат отбранителна позиция. Прокуратурата започва разследване и служителите се страхуват, че ще станат изкупителни жертви за смъртните случаи, а по тяхно мнение, те просто си вършат работата.
Кат Ървин - логопед и терапевт от Съмърсет, започва да окуражава персонала да изважда децата от кошарите. С подкрепата на екипа на Лумос в България, тя осигурява маси за хранене в коридора, за да седят по време на храненията. Купува банани и моркови за децата, с което предизвиква противоречиви чувства в персонала, тъй като според тях децата не трябва да се хранят с такива неща. Приспособява неизползвано помещение за физиотерапия в сградата - по-голямо от всяка от спалните, в стая, където децата могат да си играят.
„С малки, бавни стъпки, целта ми беше да покажа, че тези деца са човешки същества със собствени характери и мисля, че успяхме да го направим.” - казва Кат Ървин. „Персоналът нямаше никаква подкрепа, заплащането им беше ниско и бяха лошо обучени; били са емоционално и психически малтретирани и им беше трудно да разберат и приемат добронамереността. Знаеха, че сме там с дългосрочното намерение институцията да бъде закрита и ги беше страх за работата им.”
Условията в институцията в Крушари започват да се подобряват. Строят се и се появяват нови удобни по-малки домове, в които децата могат да живеят в малки групи. Някои от персонала са отново обучени, а други са освободени. Въпреки тежката ситуация в домовете за деца с увреждания, България заслужава уважение за смелостта си. Други държави, които предприемат т.нар. деинституционализация, започват процеса с най-лесните деца, като ги връщат при семействата им или разкриват програми за приемна грижа. България започва процеса на деинституционализация с децата и младежите с тежки увреждания като най-рисковата група.
Държавата все повече напредва. Част от този напредък е свързан със съдебно дело от миналата година, касаещо две момичета, които са отраснали в Крушари: Милена Стоянова и Елица Маринова. Списанието разказва как със съдействието на Мария Методиева, застъпник за правата на хората с увреждания, която сама отглежда сина си с увреждане, съдът сваля запрещението им и те вече имат граждански права.
Дж. К. Роулинг казва, че е „невероятно горда” от ролята, която Лумос изиграва в промяната на социалния пейзаж в България. Крушари беше „място, известно с висока смъртност и мрачна история, място на отчаяние и примирение. Място, на което хората смятаха, че наистина нищо не може да бъде сторено в помощ на децата, освен да ги държат заключени, докато умрат.” „Страхотно” е да знаеш, че това място вече го няма. „Закриването на институцията в Крушари за мен е символично постижение, отразяващо това, което представлява Лумос. Защото доказва, че никой – дори деца с много сериозни увреждания и комплексни нужди, няма да бъдат изоставени в институции. ВСИЧКИ деца са от значение.” – казва тя.
Закриването на институцията в Крушари е значимо постижение, но има още дълъг път за изминаване, казва Роулинг. ЕС финансира прехода, но България трябва да бъде убедена, че грижата за децата в общността е по-евтина и по-добра в дългосрочен план. НДТ

Едно допълнение от ndtnews.hopto.org: Пак съветската власт им е крива на англичаните. Който познава английската литература, няма как да не знае за отношението към децата на английския капитал, а и за отношението към децата на местните хора в колониите на същите англичани. Да не говорим за физическото избиване на деца от англичани в продължение на столетия.  Пред очите на същата знаменита авторка, днес в България се извършва геноцид спрямо болни и бедни деца, без това да е наследство от СССР, а по-скоро е последица от т.нар. "демокрация", наложена от марионетките на Англия в България. И още един съвременен принос на англичаните :

ЕВРОИЗРОДИ: Англичани измислиха нова гадна мода - ходене по голяма нужда в басейн


И това не е наследство от съветската власт:

ЗАПАДНА МОДА: Ученички си правят селфи на най-милото и се фукат в мрежата
 


Сходни връзки

АВТОРКАТА НА „ХАРИ ПОТЪР“ И ЗАКРИВАНЕТО НА ДОМА В КРУШАРИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.05 секунди