АВТОРКАТА НА „ХАРИ ПОТЪР“ И ЗАКРИВАНЕТО НА ДОМА В КРУШАРИ
2016-04-08 @ 13:43 EEST
За това
разказва британското списание „The Sunday Times Magazine“. Един уикенд
през 2004 г. Дж. К. Роулинг, четейки The Sunday Times, попада на снимка
на дете, което изглежда обезпокоено и тревожно, може би крещящо. Без да
се задълбочава, веднага осъзнава, че детето е затворено с решетки.
Погнуса я кара да обърне страницата, но от чувство на срам се връща
обратно на снимката. Ако историята е наполовина ужасяваща като снимката,
казала си тя, ще трябва да направя нещо по въпроса.
Гняв и шок довеждат до най-силната магия на Роулинг, до създаването на Лумос - фондация, която сега работи в Източна Европа – в Молдова, Чехия и България – затваряйки нехуманните и остарели „сиропиталища”, които са мрачно наследство от съветската власт. Името на фондацията означава магия, която създава светлинка на върха на пръчката на Хари Потър. Последно е създала светлина на най-тъмното място: Крушари – институция, която се е превърнала в олицетворение на мизерия и отчаяние. Преди пет години, когато Лумос започва работа в Крушари, там има „натъпкани“ над 100 деца, в отдалеченото селце в Североизточна България. Сега няма и едно. Преди шест години комисия, упълномощена от ЕС, прави инспекция на българската система за „грижа” за деца. Инспекцията е осъществена от Български хелзинкски комитет, независима НПО, която установява, че 238 деца са починали в домовете за грижи през последното десетилетие. Починали са от недохранване, студ, пренебрегване и при злополуки: 56 от тези нещастни случаи са на едно място - Крушари. „Смъртта“ на институцията за деца Крушари се случва благодарение на голямата промяна в мисленето, на един голям проект и, разбира се, на интервенцията на Роулинг, създателката на сирачето-магьосник Хари Потър. Когато е взето решението за закриване на Крушари, Лумос се свързва с родителите, за да пита дали са заинтересовани да поемат грижа за децата си у дома или предпочитат детето да бъде настанено в нов, по-малък дом близо до семейството. Много от тях са шокирани да чуят, че детето им е още живо. „Проучването показва, че причина номер едно за настаняването на деца в институции е бедността”, казва Роулинг. „Родителите не искат да изоставят децата си, но се сблъскват с избора между институционализирането им или да ги гледат как умират от глад. На родителите на деца с увреждания им е казвано: „Това е единственото място, на което ще получат медицинска грижа или единственото място, на което ще получат образование.” При липсата на условия у дома за подкрепа със социална и здравна грижа, семействата са буквално окуражавани да се разделят с децата си, което е съпроводено с ужасните дългосрочни ефекти върху развитието на децата.” Когато екипът на Лумос пристига в Крушари, в България се изпълнява проект на стойност 100 милиона евро, финансиран от ЕС, чиято цел е да се развият и осъществят социални услуги и услуги в общността за деца и младежи с увреждания. След доклада на Български хелзинкски комитет, проектът и влизането на екипа на Лумос в Крушари, персоналът се чувства под обсада и заемат отбранителна позиция. Прокуратурата започва разследване и служителите се страхуват, че ще станат изкупителни жертви за смъртните случаи, а по тяхно мнение, те просто си вършат работата. Кат Ървин - логопед и терапевт от Съмърсет, започва да окуражава персонала да изважда децата от кошарите. С подкрепата на екипа на Лумос в България, тя осигурява маси за хранене в коридора, за да седят по време на храненията. Купува банани и моркови за децата, с което предизвиква противоречиви чувства в персонала, тъй като според тях децата не трябва да се хранят с такива неща. Приспособява неизползвано помещение за физиотерапия в сградата - по-голямо от всяка от спалните, в стая, където децата могат да си играят. „С малки, бавни стъпки, целта ми беше да покажа, че тези деца са човешки същества със собствени характери и мисля, че успяхме да го направим.” - казва Кат Ървин. „Персоналът нямаше никаква подкрепа, заплащането им беше ниско и бяха лошо обучени; били са емоционално и психически малтретирани и им беше трудно да разберат и приемат добронамереността. Знаеха, че сме там с дългосрочното намерение институцията да бъде закрита и ги беше страх за работата им.” Условията в институцията в Крушари започват да се подобряват. Строят се и се появяват нови удобни по-малки домове, в които децата могат да живеят в малки групи. Някои от персонала са отново обучени, а други са освободени. Въпреки тежката ситуация в домовете за деца с увреждания, България заслужава уважение за смелостта си. Други държави, които предприемат т.нар. деинституционализация, започват процеса с най-лесните деца, като ги връщат при семействата им или разкриват програми за приемна грижа. България започва процеса на деинституционализация с децата и младежите с тежки увреждания като най-рисковата група. Държавата все повече напредва. Част от този напредък е свързан със съдебно дело от миналата година, касаещо две момичета, които са отраснали в Крушари: Милена Стоянова и Елица Маринова. Списанието разказва как със съдействието на Мария Методиева, застъпник за правата на хората с увреждания, която сама отглежда сина си с увреждане, съдът сваля запрещението им и те вече имат граждански права. Дж. К. Роулинг казва, че е „невероятно горда” от ролята, която Лумос изиграва в промяната на социалния пейзаж в България. Крушари беше „място, известно с висока смъртност и мрачна история, място на отчаяние и примирение. Място, на което хората смятаха, че наистина нищо не може да бъде сторено в помощ на децата, освен да ги държат заключени, докато умрат.” „Страхотно” е да знаеш, че това място вече го няма. „Закриването на институцията в Крушари за мен е символично постижение, отразяващо това, което представлява Лумос. Защото доказва, че никой – дори деца с много сериозни увреждания и комплексни нужди, няма да бъдат изоставени в институции. ВСИЧКИ деца са от значение.” – казва тя. Закриването на институцията в Крушари е значимо постижение, но има още дълъг път за изминаване, казва Роулинг. ЕС финансира прехода, но България трябва да бъде убедена, че грижата за децата в общността е по-евтина и по-добра в дългосрочен план. НДТ
Едно допълнение от ndtnews.hopto.org:Пак съветската власт им е крива на англичаните. Който познава английската литература, няма как да не знае за отношението към децата на английския капитал, а и за отношението към децата на местните хора в колониите на същите англичани. Да не говорим за физическото избиване на деца от англичани в продължение на столетия. Пред очите на същата знаменита авторка, днес в България се извършва геноцид спрямо болни и бедни деца, без това да е наследство от СССР, а по-скоро е последица от т.нар. "демокрация", наложена от марионетките на Англия в България. И още един съвременен принос на англичаните : ЕВРОИЗРОДИ:
Англичани измислиха нова гадна мода - ходене по голяма нужда в басейн