По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-19 @ 05:36 EEST

Корнелия Нинова: С всички ще работя разумно и спокойно, да не допускаме повече разпиляване на леви гласове

2016-05-08 @ 19:11 EEST

София. „Ще работя разумно и спокойно и се надявам, че всички ще проявим мъдрост в този момент да се обединяваме и да не допускаме повече разпиляване на членове и симпатизанти на БСП и на леви хора“. Това заяви новоизбраният председател на БСП Корнелия Нинова в ефира на БТВ, съобщават от пресцентъра на партията. Тя подчерта, че социалистите са излезли от Конгреса, обединени около идеологията и лявата политика, както и алтернатива на това, което се случва днес в България.

„Върху това ще стъпя и всеки ще получи своята възможност да работи и да превърнем тази политика в реалност“, каза още тя. Нинова посочи, че през кампанията е чула много неща за себе си, но е предпочела да мълчи по една причина – „хората на БСП са ме научили, че братоубийствените войни помежду ни публично правят партията ни по-слаба“. Председателят на БСП е категорична, че трябва хората да се обединяват и да работят заедно, а не да се противопоставят в такива битки. " Няма да си променя отношението към Бойко Борисов, но ще променя отношението на парламентарната група и на партията. Ще опитаме заедно да я превърнем в ярка и категорична опозиция“, каза още Нинова. По нейните думи, до края на годината трябва да се изработи национален план за алтернатива във всички сектори на политика на България с възможно най-широк кръг хора от обществото - учени, млади, съюзи на инвалиди, пенсионери, тези, които имат нужда от БСП като лява партия. „Ще ги поканим на разговор да изготвим заедно алтернативата на ГЕРБ“, допълни тя.Корнелия Нинова обясни, че още не е избрала екип, с който ще работи и обеща, когато е готова, да го съобщи. Тя подчерта, че Стефан Данаилов е изключително мъдър човек и от него е научила най-умните неща. „Днес той беше изключително мъдър със съветите, които той даде и ще го послушам и този път“, коментира тя. Нинова съобщи, че вероятно утре ще имат среща с Михаил Миков.

Лидери на БСП от 1989-та година до сега (Справка на Агенция „Фокус”)

Александър Лилов - председател на БСП през периода 1990 – 1991 година.

Александър Лилов е роден на 31 август 1933 година в с. Граничак (дн. Община Белоградчик, област Видин). Умира на на 20 юли 2013 година в София. Завършва „Българска филология“ в Софийския университет (1962) и аспирантура за степен кандидат на науките в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС (1969). От 1975 г. е научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН, защитава дисертация също и за степен доктор на науките през 1981 г. Започва политическата си кариера в Димитровския комунистически младежки съюз във Видин. От 1963 г. е в Централния комитет на ДКМС. През 1969 г. започва да работи в централния апарат на БКП.
Народен представител от БКП в 4-тото, 6-тото, 7-мото, 8-мото и 9-тото народни събрания, както и в 7-ото велико народно събрание и в 36-тото, 37-мото и 38-мото народни събрания от листата на БСП. Сред членовете на Народното събрание Лилов има най-голям стаж като народен представител – от 1962 до 2001 г.
От 1971 г. е в ръководството на БКП и до 1979 г. е вторият по сила в партията. Лилов е секретар на Централния комитет на БКП от 13 юли 1972 до 28 септември 1983 г., член на неговото Политбюро от 3 юли 1974 до 28 септември 1983 г., както и на Държавния съвет на НРБ от 1976 до 1983 г. Близък е до Людмила Живкова.
През 1983 г. е отстранен от ръководството с остра критика на Тодор Живков заради отдалеченост от реалния живот и липсата на интерес към икономическите проблеми. Назначен е за директор на Института за съвременни социални теории.
На 25 май 1989 г., месеци преди събитията в ГДР и Унгария, по време на немско-български симпозиум на Черно море, Лилов заявява, че в България трябва да има „правова държава, усилване на ролята на отговорните граждани и техния контрол над държавата, разширяване на правата на човека и демократични избори“.
При свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Лилов се намира във Великобритания. На 8 декември с.г. е включен в новото ръководство. По негова инициатива БКП отрича „Възродителния процес“, вследствие на което е дадено право на българските мюсюлмани да си върнат имената. Председател е на Висшия партиен съвет на БСП в периода 1990 – 1991 г., член е на Висшия съвет на БСП. Под негово ръководство се извършва преименуването на партията от БКП на БСП. От 1993 г. е ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП. Затова започват да го наричат „Стратега“ на БСП. Той предлага курса на БКП към демократичен социализъм и влиза в идейни сблъсъци със социалдемократическото крило в партията.
Член-кореспондент на БАН от 1985, доктор на философските науки. Работи върху философията на изкуството, проблемите на идеологическата дейност на БКП, идеологическата борба между двете световни системи, международните отношения.

Жан Виденов-председател на БСП през периода 1991 – 1996 година.

Жан Виденов е роден на 22 март 1959 г. в Пловдив. Завършва Пловдивската английска гимназия, а през 1985 г. и специалността „Международни икономически отношения“ в Московския държавен институт по международни отношения. Там изучава арабски език. Член е на Българската комунистическа партия от 1983 г. От 1986 г. работи в апарата на Димитровския комунистически младежки съюз, а през 1989-1990 г. – в БССП „Автоелектроника“. В началото на 1990 г. е избран за член на Висшия партиен съвет на БСП, а през ноември същата година – за член на неговото Председателство. През 1991 г. е избран за председател на БСП с подкрепата на своя предшественик Александър Лилов. След победата на БСП на парламентарните избори през 1994 г. Жан Виденов оглавява нейното правителство. Според представители на лявото крило на БСП това довежда до победата на БСП в местните избори през 1995 година. Според изследване на Института за пазарна икономика некомпетентната финансова политика на този кабинет довежда страната до тежка икономическа криза. Привърженици на Виденов обясняват фалита на банките с тяхното източване по време на правителството на Любен Беров и на некомпетентната политика на БНБ по отношение на лева. По времето на управлението на Жан Виденов изтича отсрочката за отлагане на погасяването на лихви по външния дълг, сключена от правителството на Филип Димитров. Виденов не успява да договори нова отсрочка, като същевременно България е неспособна да продължи плащанията по дълга, което води спад в кредитния рейтинг на страната и до начало на финансова дестабилизация.
През есента и зимата на 1996/1997 страната е в състояние на хиперинфлация. Средната работна заплата е 5-6 щатски долара, което поражда недоволство и масови протести в големите градове. На 4 ноември 1996 г. 19 членове от ръководството на БСП отправят открито писмо с искане за оставка на Жан Виденов като министър-председател. На 21 декември 1996, на проведения извънреден 42-ри конгрес на БСП, Жан Виденов обявява, че подава оставката си като министър-председател на България и като председател на БСП. За председател на партията е избран Георги Първанов. Оставката на правителството е гласувана на 28 декември 1996 на извънредно заседание на 37-то Народно събрание. Опитите на БСП да състави нов кабинет са възпрепятствани от масови граждански протести, организирани от СДС.
След отстраняването му от ръководството на БСП Жан Виденов се оттегля от активната политическа дейност през 2000 г., когато престава да бъде член на ВС на БСП и председател на БСП в Пловдив.

Георги Първанов – лидер на БСП за периода 1996–2001 година.

Георги Първанов е роден на 28 юни 1957 г. в с. Сирищник, община Ковачевци, област Перник. Израства в съседното село Косача. По-късно родителите му се местят в Перник, където през 1975 г. завършва математическа гимназия.
През 1981 г. се дипломира в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 1981 г. постъпва на работа в Института по история на БКП като научен сътрудник, като през 1988 г. защитава докторска дисертация по история на тема „Димитър Благоев и българският национален проблем 1879–1917“ и от 1989 г. е старши научен сътрудник. През периода 1992–1996 г. е директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към ВС на БСП.
Автор е на монографии и книги – „От Бузлуджа до театър „Корона”. Един опит за нов прочит на страници от социалдемократическия период на БСП“ (1995); „Българската социалдемокрация и македонският въпрос в края на XIX век до 1918 г.“ (1997), „Преди и след Десети“ (2001), и десетки научни статии.
Георги Първанов е член на БКП/БСП от 1981 до 2001 г.. През декември 1989 е сред учредителите на националистическата организация Общонароден комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ). На 40-ия конгрес на БСП (декември 1991 г.) е избран за член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет. На 41-ия конгрес на БСП (3-6 юни 1994 г.) е избран за заместник-председател на ВС на БСП. На 42-ия извънреден конгрес на БСП (21-23 декември 1996 г.) е избран за председател на ВС на БСП. На 43-ия (1-2 май 1998 г.) и на 44-ия конгрес на БСП (6-7 май 2000 г.) е преизбран за председател на ВС на БСП. Напуска БСП след избирането му за президент на България през 2001 г. и възстановява членството си през 2012 г. след изтичане на втория му президентски мандат.
На 7 март 2014 г. Националният съвет на БСП изключва Георги Първанов от БСП заедно с Румен Петков, Евгений Желев, Росица Янакиева, Ивета Станкова–Пенкова и други членове на НС на БСП.
Народен представител е в 37-ото Народно събрание (1994–1997), 38-ото Народно събрание (1997–2001) и 39-ото Народно събрание (през 2001, след избирането си за президент прекарва своя мандат като народен представител). Председател на парламентарната група за дружба с Гърция и член на парламентарната Комисия по радио и телевизия (1994–1997), председател на Парламентарната група на Демократичната левица (1997–2001) и на Парламентарната група на „Коалиция за България“ в 39-то Народно събрание.
Георги Първанов е автор на инициативата за благотворителна дейност „Българската Коледа“. Със средствата от кампанията се осигурява лечение на тежко болни деца, организира се модернизация на здравни заведения и др. През 2006 г. са събрани рекордните 2,473,982 лева (в предишните три години бяха събрани общо 4,734,953 лв., с които е подпомогнато лечението на над 80 български деца). Списъкът на 35 деца, които ще бъдат лекувани с парите от 2006 г. и на болничните заведения, които ще получат нова техника, е публикуван във вестник „Дума“ на 3 януари 2007 г.
Също както и всички предишни президенти, правителства и депутати до 2009 г. не е предлагал на Народното събрание насрочване на референдум. Съгласно Закона за допитване до народа (чл. 6 и сл.), междувременно отменен, предложението до Народното събрание за произвеждане на Национален референдум подлежи на гласуване от парламента, при което именно парламентът определя въпроса, на който гласоподавателите трябва да отговорят.

Сергей Станишев – председател на БСП през периода 2005-2013 година.

Сергей Станишев е роден на 5 май 1966 г. в град Херсон, Херсонска област, Украинска ССР, СССР. Син е на Димитър Станишев – бивш секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия, отговарящ за международните връзки на БКП, и на професор Дина Станишева от Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Има по-голям брат, роден през 1952 г. – архитект Георгий Станишев.
Средното си образование завършва в 35 СОУ „Добри Войников“ в София. През 1989 г. завършва с отличие Историческия факултет на Московския държавен университет с дипломна работа на тема „Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия“. През 1994 г. защитава дисертация за научна степен кандидат на науките (заменена с доктор в България) на тема „Система на служебното повишение на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция във втората половина на 19 век“. През 1998 г. специализира политически науки в Московската школа за политически изследвания, а в периода 1999–2000 г. – по международни отношения в Лондонското училище по икономика и политически науки, където защитава научно изследване на тема „Съвременната външна политика на Русия“.
През 1994–1995 г. работи като журналист на свободна практика Той е автор на над 50 публикации на външнополитическа тематика в български и чуждестранни издания. Автор е на „Защото сме социалисти“
През 1995 г. е назначен за главен експерт в отдел „Външна политика и международна дейност“ на Висшия съвет (ВС) на Българската социалистическа партия, където е „завеждащ отдел“ от 1996 до 2001 г.
През май 2000 г. е избран за член на ВС на БСП, през юни 2001 г. – за народен представител от 19-ти Русенски многомандатен избирателен район (МИР), а през декември 2001 г. – за председател на ВС на БСП и на парламентарната група (ПГ) на „Коалиция за България“ (КБ). Избран е за депутат от 2-ри Бургаски МИР през юни 2005 г. Председател на ПГ на КБ в 40-то НС до избирането му за премиер.
Председател на ПГ на КБ в 41-то и 42-то НС.
Обявява през юли 2014, че след 13 години в края на месеца ще напусне лидерския пост.
Председател на БСП до 27 юли 2014, когато на този пост е избран Михаил Миков.
Избран за министър-председател на Република България в правителството на Коалиция за България, НДСВ и ДПС на 16 август 2005 г. с гласовете на 168 народни представители, 67 са „против“, а нито един депутат не гласува „въздържал се“. Предложението за него е направено от дружество „Новае“ до Ахмед Доган, който на добра воля приема да го осъществи. Официално встъпва в длъжност на 17 август 2005 г. Съветници на министър-председателя са Георги Любенов, който по-късно става негов заместник в Партията на европейските социалисти и Иван Андонов.
На 1 януари 2007 г., по време на неговия мандат, Европейският съюз приема България за свой член, след като няколко предишни правителства подготвят членството на страната в тази структура. Забелязва се и значителен ръст в стандарта на живот, с почти двойно покачване на средната работна заплата в България от 354 лева (2006) до около 600 лева (2009). За същия период минималната пенсия скача от 85 на 136 лева. Тройната коалиция също така въвежда най-ниския плосък данък в ЕС – 10%, с което се стимулира бизнес-активността. Правителството на Станишев също съумява да поддържа разходите за образование около 4,3% от БВП, като нарастването им за периода 2004–2007 г. е от 1,65 до 2,2 милиарда лева. Науката е подпомогната чрез закупуването на суперкомпютър, който към ноември 2009 г. е 377-мият най-мощен в света и се използва за медицински изследвания, сеизмологични и строителни изчисления.
На 23 юли 2008 г., Европейската комисия спира междинните плащания по фонд „Пътища“ заради подозрения в конфликт на интереси и неспособност на властите за борба с корупцията. В резултат на възникналото всенародно недоволство, опозицията начело с ДСБ, СДС и ГЕРБ стартира подписка за оставка на правителството, на която са събрани над 1 милион подписа, ала подписката е приета несериозно от министър-председателя Станишев с думите: „Здравейте, циркаджии“. Според Станишев подписката е фалшифицирана, тъй като се повтарят имена и подписи. Следва кампанията на ДСБ „Серго, върви си“, която среща подкрепа и в електронен вид, като група във „Facebook“ и набира хиляди привърженици.
Непоследователното управление на кабинета на Станишев и изтичащата информация за корупция във властта водят до тежка загуба за БСП на парламентарните избори през 2009 г. и тя минава в опозиция. Министри от следващия кабинет на Бойко Борисов предават на прокуратурата редица данни за злоупотреба с държавни и европейски средства на министри от кабинета на Станишев. Въпреки тежката загуба на изборите и последвалите партийни скандали Станишев отказва да подаде оставка и остава начело на БСП.
След загубата на премиерския пост Станишев става депутат в следващото народно събрание. На 24 ноември 2011 г. Станишев е утвърден единодушно от президиума на Партията на европейските социалисти за неин временен председател, след като предишният лидер Паул Нюруп Расмусен се оттегля по здравословни причини. На 29 септември 2012 г. Станишев е избран за президент на ПЕС.
След атентата на летище Сарафово, Бургас и направеното по-късно обосновано предположение от правителството за връзка на терористите с организацията Хизбула се изказва против публичното обявяване на съпричастността на групировката с атентата до безспорното установяване на случая. В същия дух се изказват и всички опозиционни сили, представени в парламента. Впоследствие становището на опозицията е отразено на сайта на организацията, като е изтъкната специално позицията на Станишев като председател на ПЕС. След цитирането му на сайта е потърсен от британската медия БиБиСи за коментар, при което той заявява, че за него е важно на първо място националната сигурност, както и „балансирана политика“ с арабския свят. Неговата и на социалистическата партия позиция, че не поддържат прибързаните изводи до окончателното приключване на разследването, е посочена за тревожна и като поддържаща и подкрепяща Хисбула от председателя на Европейската народна партия.
На изборите за Европейски парламент през 2014 е избран за евродепут, през юни 2014 напуска като депутат 42-то Народно събрание, за да отиде в Европарламента.

Михаил Миков – лидер на БСП за периода 2014-2016 година.

Роден е на 16 юни 1960 г. в град Кула, Област Видин. Завършва средното си образование в кулската гимназия. Следва и завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" , където по-късно преподава като старши асистент по наказателно право. Специализирал права на човека в Монпелие, Франция, данъчно облагане на неправителствени организации във Вашингтон, САЩ, антикорупционни практики в Рим, Италия. Владее френски, руски и сръбски език. Миков е женен, с две деца.
В началото на демократичните промени в България Михаил Миков е член на БКП и остава в партията след преименуването ѝ в Българска социалистическа партия.
Михаил Миков е министър на вътрешните работи в периода април 2008 – юли 2009 г. в коалиционното правителство на премиера Сергей Станишев. Наследява на поста Румен Петков, който подава оставка след серия скандали в МВР. Участва в среща на министрите на правосъдието на страните от Югоизточна Европа, която е организирана в София, заедно с министъра на правосъдието Миглена Тачева и главния прокурор Борис Велчев.
На 20 февруари 2009 г. Миков се обявява срещу поправката в Закона за електронните съобщения, според която МВР ще има достъп до данни за Интернет трафика само за разкриване на тежки или компютърни престъпления, считайки, че тя ще има негативен ефект върху борбата с престъпността. Поправката предвижда предоставянето на информацията от Интернет да става само за разкриване на тежки или компютърни престъпления и само според изискванията на Закона за специалните разузнавателни средства и Наказателно-процесуалния кодекс. Трафичните данни да се съхраняват 12 месеца, а срокът не може да се удължава, дори и да има подобно искане от спецслужбите.
На 21 май 2013 г. Михаил Миков е избран за председател на Народното събрание. По време на организирана от парламента дискусия на тема „Борба с бедността в България” отбелязва, че основните направления в законодателната дейност и парламентарния контрол на 42-рото Народно събрание са социалната политика и борбата с бедността.
Миков става съучредител на Парламентарната асамблея на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, заедно със свои колеги от 12-те страни-участници в ПСЮИЕ.
Под негова егида се провежда честване на 135 години български парламентаризъм, чието начало е поставено със свикването на Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция.
Отбелязва се 125-та годишнина от кончината на Екзарх Антим I, председател на Учредителното събрание и на I-то Велико народно събрание.
Михаил Миков е избран за председател на Националния съвет на БСП на 27 юли 2014 г. на заседание на 48-я Конгрес на партията с гласовете на 377 делегати. Втори в надпреварата за лидерството на социалистите остава Драгомир Стойнев, който получава 333 гласа. Двамата се явяват на балотаж, на който гласуват 744 от общо 846 делегати, при 710 действителни бюлетини.
От първоначално номинираните 30 претенденти, на първия тур се явяват девет кандидати. От тях Красимир Премянов получава 7 гласа (0,94 %), Георги Кадиев – 29 гласа (3,9 %), Красимир Янков – 46 гласа (6,19%), Георги Гергов – 63 гласа (8,48%), Мая Манолова – 83 гласа (11,17%), Янаки Стоилов – 103 гласа (13,86%), Корнелия Нинова – 119 гласа (16,02%), Драгомир Стойнев – 126 гласа (16,96%), а Михаил Миков събира 167 гласа (22,48%). Гласуването и на двата тура е тайно.
В речта си след избора му за председател Михаил Миков обещава достоен резултат за БСП, която по думите му най-искрено и автентично защитава интересите на мнозинството български граждани.
Предсрочните парламентарни избори на 5 октомври 2014 г. са първите за Михаил Миков като лидер на БСП. Председателят на партията е водач на изборните листи на новосъздадената коалиция БСП Лява България в 25 МИР – София и 5 МИР – Видин. Миков е избран и на двете места, но става народен представител от столичния избирателен район, отстъпвайки първото място във Видин на Филип Попов.
Като народен представител Михаил Миков е вносител на много законопроекти, сред които Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, Законопроект за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, Законопроект за народната просвета.
http://www.focus-news.net/

Корнелия Нинова

Корнелия Нинова е родена на 16 януари 1969 г. в село Крушовица, област Враца^[1]. Дипломира се в юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“. През 1995 г. работи в Софийския градски съд като стажант-съдия, а в периода 1995-1996 г. е юрисконсулт на Столична община.

От 1996 до 1997 г. е следовател в столичната следствена служба. В периода март-август 1997 г. е юрисконсулт на БТК, а между 1997 и 2005 г. е изпълнителен директор на „Техноимпекс“ АД.

От септември 2005 до 2007 г. е зам.-министър на икономиката и енергетиката по външно-икономическата политика. От декември 2005 г. насам е председател на Управителния съвет на „Булгартабак Холдинг“ АД^[2].

Парламентарна дейност

Парламентарна група на Коалиция за България (14.07.2009 -)
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред (29.07.2009 -)
Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм (30.07.2009 -)
Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (заместващ представител, 04.09.2009 - 11.01.2012)
Група за приятелство България - Италия (23.10.2009 -)
Група за приятелство България - Мароко (зам.-председател, 23.10.2009 -)
Група за приятелство България - Русия (23.10.2009 -)
Група за приятелство България - Франция (23.10.2009 -)

Внасяни от нея законопроекти

Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица
Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения
https://bg.wikipedia.org

Корнелия Нинова: С всички ще работя разумно и спокойно, да не допускаме повече разпиляване на леви гласове | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats