Днес черпят всички с имената на повелителите на летните бури
2016-05-12 @ 07:17 EEST
Герман е
цариградският патриарх, на когото църквата посвещава отделен празник в
календара – 12 май – заради продължителната му борба с иконоборството.
Живял е през VIII в., по времето на император Анастасий, когото
споменават заради изграждането на стените Анастасиеви. След
продължителната си борба с иконоборците Герман напуснал патриаршеския
престол и заживял в пустинята.
След продължителната си борба с иконоборците Герман напуснал патриаршеския престол и заживял в пустинята.
В народната представа се свързва с много по-древни езически повелители
на небесните летни бури – град, дъжд, огнена стихия. Българинът го
нарича Герман, Гечо, Джерман, Калоян, Кабаиван, Скалоян, Драганчо и
изпълнява на празника му обичай за предизвикване, измолване на дъжд.
Нарича се още Герман Градушкар, защото пази хората от градушка. Негови
побратими градушкари са Вартоломей (11 юни), Лисе (14 юни) и Видовден
(15 юни). Герман е първият, най-главният. Ето защо:
Сред българските обичаи за дъжд особено интересен е обредът Герман,
познат навсякъде по нашите земи с известни отлики в детайлите от
различните региони. Той се изпълнява непосредствено след Пеперудата, а
някъде на 12 май, свързвайки го с честването на Св. Герман, Патриарх
Цариградски.
Но мъкър и до носи неговото име, Герман се съотнася не с християнския
светец, а с едно езическо божество на облаците, дъждовете и градушката.
Наименованието на обичая идва от направата на ритуална фигурка, наречена
Герман, Германчо или Георги. Фигурката с размери от 20 до 50 см се
изработва от „чисти” жени на реката или в дома на Пеперудата от глина
или кал. Фигурата на Германа е с наивистично изображение на тялото и
крайниците.
Лицето се оформя с прикрепени червени царевични зърна, въглен или сини и
черни мъниста, някъде е белосано. Ръцете му са сключени на гърдите и в
тях е поставена восъчна свещ. Особено почертан, с неестествена големина,
е половият орган. На главата на Германа поставят „шапка-подкапник” от
черупката на първото счупено на трапезата червено великденско яйце. В
някои краища с черти и резки оформят облеклото му.
Готовият Герман поставят на керемида, дървена бухалка за пране или
специално приготвен за него дървен ковчег. Някъде в корема му поставят
жива или мъртва жаба (има изключително редки случаи, когато Германа е
заменен от умъртвена жаба,котка или куче). Германа е покрит с покров и
накитен с цветя.
След това започва оплакването на Германа. В представите на народа ни
Герман се осмисля или като сираче, или като единствен син на майка,
някъде той е брат или син на Пеперудата. Жените плачат и нареждат за
„мамин Герман, мамин хубавец”, умрял от суша за киша или отишъл да се
бори с облаците за дъжд. След като оплачат „мъртвия” Герман, жените се
отправят към мястото на неговото погребение - реката, където той е
пускан.
След погребението селяните сядат на специално приготвената за случая
поминална трапеза. Според изследавателите на обичая той е остатък от
запазени древни култове, свързани с представите за т.нар. „жив мъртвец”,
посредством погребването на който се извършва оплождането (което
обяснава подчертаните мъжки атрибути на фигурата) на земята и
довеждането на дъжда.