Аргументите, които дават основание държавата да въведе новият модел на пазарно стопанство са, че: Земята е най-напред Национално богатство и след това собственост на отделните членове на обществото. Държавата е тази, която е в правото си да се разпорежда с това имущество, като регулира и контролира поземлените отношения чрез професионално управление, така както постъпват в западно-европейските страни.

За възхода на земеделието ни предлагаме следните решения:

Спешно приемане на закон за наследяване на земеделските имоти, с които да се преустанови раздробяването им при наследяването, продажбите и други сделки чрез наследяване в идеални граници поравно между всички наследници с нотариално договорно споразумение или вдигане на прага, под който да не се разрешава разделянето на имота.

Изменения и допълнения към Закона за арендата и арендните отношения, с който да се прекрати голямото разнообразие от типови договори. Държавата да разработи типови договори за различните райони на страната с определяне на минимално-максималния размер на рентата в зависимост от получаваните средни добиви.

Промени са нужни и в образователната политика. Професионалното образование чрез преструктуриране, като практическото обучение премине от 1/3 на 2/3 от целият курс на подготовка, а докато то се преструктурира да се осигурят „писани технологии“ за всички видове производства на стопаните. Важен момент е и преструктурирането на ефективността на информационното и съветническо обслужване. Провежданата информационна кампания на МЗХ е скъпа и недостатъчно ефективна. Активно участие трябва да вземат общините чрез разпространяване на изнесените материали на тези семинари чрез селските кметове до всеки стопанин срещу подпис.

Производствената политика също се нуждае от промени. Назряла е нуждата от извършване на ново териториално райониране на отделните производства в зависимост от конкретните условия и разнообразяване на растениевъдното и животновъдно производство. Създаването на фермерски кооперативи, за да се премахне силното монополно влияние на преработвателните и търговски фирми. Държавата трябва да прехвърли част от своите управленски права в земеделието пряко на общините. Без тяхната намеса не може да има селска икономика и социална политика.

Европеизация на земеделието без реформи е невъзможна

Истинското европейско развитие на земеделието ни изисква и истинска пазарна икономика. За да влезем в ритъм с него са необходими: нов подход в земеделската ни политика и ново мислене на земеделските ни дейци. Липсват истински реформи в селекцията на преживните животни за повишаване на нейното ниво. Поради липсата на закон за браншовите организации правим много асоциации за всяка порода, вместо да създадем фермерски кооперативи и интегрираме производството с преработването и пласмента, за да нормализираме пазарните цени на млечните продукти диктувани от монополните структури.

Социалната политика

На този етап са възможни следните начини за намаляване на безработицата: Въвеждане на изпитания и у нас класически Акорден модел на земеделско производство в личните дворове на селското население със съдействието на държавата, общините и големите земеделски стопанства по определени схеми на договаряне.  Създаване на производствени сдружения за стопанисване на част от земите на ДПФ и ОПФ като социална форма на производство с дългосрочни договори. Разнообразяване на производството и преработката на земеделска продукция и инвестиране в социалната инфраструктура на селските райони само в централните села (училища и здравни пунктове).

За по-стабилно развитие на земеделското производство предлагаме:

• Държавата да наложи твърдо волята си и въведе модела на регулираното от нея социално пазарно стопанство.
• Да се въведе класическия подход „отдолу-нагоре“ за постигане на по-голяма демократичност в управлението чрез допитване до областните администрации и браншовите организации.
• Да се извърши преструктуриране на нерешените структурни и социални проблеми посочени в тази статия.
• Да се приеме закон за създаване на земеделски камари.
• Нормализиране на нарушеното равновесие в производството между отделните подотрасли чрез извършване на ново териториално райониране на отделните видове производства в зависимост от конкретните природни и други условия.

Да не забравяме, че земеделието е било и ще продължи да бъде приоритет – но не само заради съществуващите традиции, а и заради голямото му участие в подпомагане развитието на националната икономика и създаване на трудова заетост.

Димитър Николов и Николай Иванов

Пенсионери, ветерани в земеделското производство, гр. Добрич