Грандиозен проект: Русия и Иран копаят канал, конкурент на Босфора и Дарданелите
2016-05-21 @ 10:51 EEST
Русия и
Иран изглежда реанимират проекта за строеж на Трансирански канал,
обмислян в двете страни още от края на 19-и век. Подтикват ги навярно
влошените отношения с Турция, която заедно с НАТО контролира
черноморските проливи - Босфора и Дарданелите, пише руското електронно
издание Росбалт, цитирано в петък от БТА.
Предвижда се между Каспийско море и Персийския залив да бъде прокопан
700-километров канал - изцяло през иранска територия. Проектът дейно се
обсъжда, съобщи неотдавна посланикът на Иран в Русия Мехди Санаи.
Руската страна още не е правила официални изявления по въпроса.
Замисълът не само доста променя транспортната логистика, а най-малкото
засилва геополитическото влияние на Русия и на Иран, намалявайки
влиянието на Турция, тъй че буди множество въпроси от най-различно
естество, пише руското издание.
Осъществен, проектът би осигурил на Русия и повечето страни в
постсъветското пространство и Европа пряк излаз към Индийския океан -
при това според експерти пътят ще е двойно по-къс от водния маршрут през
Турция. Оптимистични изчисления сочат според защитници на инициативата,
че каспийско-персийският канал ще може да се използва още от 2020 г.
Перспективата привлича днес Русия, Иран и още много страни, доколкото
става дума за алтернатива на проливите Босфор и Дарданели, контролирани
от Турция, която използва привилегированото си положение с политически
цели. При това новото трасе между Каспийско море и Залива ще конкурира
донякъде и Суецкия канал, продължава Росбалт.
С оглед на всичко това ролята на Русия и на Иран в региона може
съществено да нарасне, освен това ще се активизира морската търговия
между Руската федерация, държавите от региона, Китай и Индия.
Оценките за стойността на проекта варират от 10 до 30 милиарда долара.
Инвестициите вероятно ще се изплатят за пет години, а годишната печалба
се очертава да е близо 3 милиарда долара.
Колкото до въпросите към проекта, с особена острота ги поставя примерно
KazAnalytics. Изданието е убедено, че строежът на канала ще срещне
големи трудности и ще се проточи с десетилетия: "Защото един канал,
дълъг стотици километри, няма как да бъде укрепен само с бетон. Нужни са
нови материали и челни технологии, също и време, за да бъдат
разработени, изпробвани и внедрени".
Като пречка за изграждане на канала се посочва и фактът, че "характерни
белези на региона са сложният географски релеф и различната структура на
скалите. Ще трябва да се пробият милиони кубични метри скали, което
изисква колосални ресурси и финансови разходи. А един толкова дълъг
канал през иранска територия може да причини и наводнения, които на свой
ред да предизвикват по-чести земетресения в страната, където те
бездруго не са рядко явление".
"Отделна тема" нарича KazAnalytics техническите и екологическите
проблеми на бъдещата водна артерия. Така например "каналът ще трябва да
се запълни с големи количества вода - 10 процента от водния обем на река
Волга. Освен това по време на строителството неизбежно ще трябва да
бъдат евакуирани селища и да се плащат значителни обезщетения на
жителите. Не е изключено също да се зародят социални недоволства в
различни слоеве от иранското общество".
Изданието сочи и други аргументи срещу строежа на канала, като изтъква,
че "проект от такъв мащаб още не е имало на нашия континент. Затова все
още липсва единно мнение доколко е осъществим този замисъл".
Същевременно то признава, че начинанието със сигурност е актуално за
Иран: "На първо място страната ще се сдобие с невиждана досега
национална транспортна мрежа, която ще модернизира, оптимизира, ускори и
улесни пътническите и товарните превози по море, сред които най-важно
значение ще има транспортирането на енергийни ресурси - петрол и газ. И
ако бъде реализирана, новата водна артерия, ще съедини всички каспийски
страни с Персийския залив, с Индийския океан, после ще отвори пътища към
Африка и Азия. Това на свой ред ще разшири търговско-икономическите и
геополитическите възможности на каспийските държави. В крайна сметка се
очакват значителни промени в целия регион, засягащи включително
световния търговски баланс". http://www.blitz.bg