изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 00:15 EET
СЛЕД 100 ГОДИНИ - 1916/ 2016    
Общество Мъката на откарания българин от Северна Добруджа, село Ръмник, Румъния


Костадин Игнатов Жечев - моят дядо, роден през 1866 г., е човек с многолюдно семейство - има три дъщери и четирима сина. В разговорите ми с баща ми Жечо и брат му Игнат го описват като човек с голям авторитет пред премара на селото, пред даскала, бил е голям приятел с попа. Дядо ми обработвал 200 декара земя на църквата, заедно с неговата земя стават общо 600 декара. В селото го наричали бай Кодин по румънски, бил активен в обществения живот сред българи и румънци.
1916 г. била много тежка и непоносима. Хората се събирали на групи. Като комшии обсъждали защо румънците събирали българи, и то доста известни в селото и района. Набелязваните хора били превозвани с каруци, уж отивали да правят ангария. По наредба на правителството будните жители на селата откарвали в Молдовата. Там били настанявани по бордеи, закопани в земята. Възглавка им били камъни, а постеля - слама върху пръста. Жената на Костадин Мария все питала: "Боже, мили Боже, какво лошо е сторил моят мъж? Така жестоко да го вземат и откарат далеч от многолюдното семейство". А дъщерята Кераца, най-голямата от децата, успокоявала майка си с думите: "Не плачи, мамо! Тате ще се върне. Пак ще тръгнем по нивите да работим. Ние сме много деца".
Минало много време, мъката се увеличавала. Марина срещнала попа и го попитала: "Отче, вие къде пратихте моя мъж? Доста години минаха, нищо не се чува за моя Костадин. Седем деца и аз тъжим и чакаме да се върне". Отчето погледнало жената и обърнало гръб. "Нали ти беше голям приятел?", питала Марина.
Задачата на румънските власти била българи будни и умни да бъдат откарани далеч от семействата си.
След 26 години - през 1940 година, когато Южна Добруджа се връща в пределите на България, едновременно настъпва голяма радост и мъка.
През далечната 1958 година старите хора от село Тянево среща и раздумка правеха в бръснарницата. Тогавашният гайдар на селото дядо Симеон разказвал за откараните българи в Молдова. И той е бил там като по-млад. Издържал и се върнал. А Костадин бил тежко болен, целият овъшливял - въшките били по мустаците, веждите, дупкали му венците, не можел да се храни. Казал на Симеон: "Слушай, селски, когато отидеш в село, кажи на моята жена Марина добре да гледа децата, да не се отделя от тях. Аз умирам, нямам сили да се храня и да стана".
Такава е била съдбата на моя дядо Костадин. Откаран на 50 години, да лежи в земни бордеи и Богом да се моли да се върне, жена и деца да прегърне.
Жената на Костадин Марина почива през януари 1945 година в село Тянево при сина си Жечо, снаха Пена, деца Тодор, Марина, Йордана, Иван, Тодорка, дъщери Кераца, Господина, Димитра, синове Игнат Андрей, Жечо, Петър. Сега тя почива в мир и покой.

Иван ЖЕЧЕВ
 


Сходни връзки

СЛЕД 100 ГОДИНИ - 1916/ 2016 | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди