Двете могъщи организации, на които разчитаме за справяне с бежанската вълна – ООН и ЕС, са зациклили
Срещата на върха на страните от Г-20 в Китай се оказа доста особена.
Това, което прави впечатление на пръв прочит, е, че всички засегнати
теми и въпроси се въртят с участието на Русия. Русия присъства почти във
всяка новина, която пристига от Китай.
Виждаме неща, които в
предишните срещи просто отсъстваха – например руската роля в глобалната
политика. Най-показателното е, ако можем да си спомним за по-предишната
среща – в Австралия. Тогава руският президент Владимир Путин си тръгна
един ден по-рано. На срещата в Ханджоу също присъства словосъчетанието
“един ден по-рано”, но този път се наложи руският държавен глава да
пристигне един ден по-рано. Програмата му се оказа прекалено наситена и
времето очевидно нямаше как да му стигне. И наистина на срещата в Китай
имаше прекалено много теми, които да разискват ръководителите на
най-значимите икономики в света.
Обикновено се получава така, че
на тези срещи на Г-20 присъства и форматът БРИКС. Имаше интересен момент
във връзка с импийчмънта на бразилския президент Дилма Русеф и дали ще
бъде осъществена такава среща – тя се състоя, а на нея участваше новият
президент на Бразилия, което означава, че форматът продължава да
съществува, поне в тази си рамка. Един от основните акценти на
срещата в Ханджоу бе темата за споразумението за транстихоокеанско
партньорство (ТПП). В речите и на китайския председател Си Дзинпин, и на
руския президент Путин се е забелязвал нюанс, който е важен, и той е,
че Световната търговска организация вече е променена и че там участието
на държавите е изместено от ТПП, което беше подписано от САЩ с техните
съюзници в този регион. Това споразумение обаче се разглежда от Китай
като насочено срещу тях.
Беше засегнато и Трансатлантическото
търговско споразумение, което засяга и нас и това са промените, които ни
очакват и трябва да бъдат отбелязани. СТО беше един от стожерите на
световните икономически действия, които големите държави предприемаха и
изглежда това ще се промени.
Също така политическите въпроси бяха
изключително динамично разглеждани. На първо място Китай като домакин
демонстрираха и кой е гост номер едно за тях, най-вече чрез церемонията
по посрещането на Владимир Путин. Така Китай даде ясен сигнал, че Русия
не е изолирана.
Важни бяха и срещите на турския президент Реджеп
Таийп Ердоган и совалките между Русия и САЩ в контекста на навлизането
на турските войски в Северна Сирия. Турският президент е на път да
осъществи една отдавнашна идея – създаването на буферна зона в Северна
Сирия, която да ликвидира в зародиш опитите за създаване на кюрдска
държава по цялата южна граница на Турция. Кюрдите обаче са съюзник на
САЩ в региона и намесата на Анкара със сила принуди САЩ да бързат,
защото губят позиции. Затова и голяма част от разговорите между руската и
американска делегация бяха посветени на Сирия. Двете страни са все
по-близко до постигане на договорка по въпроса. Те нямат спор и
различия, че Даеш трябва да бъде унищожена. Имат спор кои политически
актьори да останат след приключването на войната и най-вече за съдбата
на президента Башар Асад.
Освен това в Китай отбелязахме и нещо
много важно, което засяга и България. Виждаме зациклили процеси,
свързани с бежанците, от две основни организации. ООН се оказа формат,
който не може да разреши въпроса. ЕС изпитва огромни трудности и спорове
в самия себе си относно бежанците. България трябва активно да защити
своите интереси, включително в двустранен диалог с Турция. За момента
ние се осланяхме на общата позиция на ЕС, но както виждаме, няма такава
изградена и поради тази причина е много важно ние да засилим позициите
си.
Пекин се държа студено с Обама Китайските
домакини посрещнаха американския президент без червен килим, което е
достатъчно ясен сигнал за политиката на САЩ в света. Излишно е да се
спори дали това е станало поради немарливост или напротив. Една държава,
която има 4000 години история на политиката и протокола, едва ли би
пропуснала такъв важен момент. Те са майстори на церемониите. Тук
прозира най-вече спорът на двете държави за акватория в Южнокитайско
море. Но пък не трябва да се правят и сериозни изводи от това. Почти е
сигурно, че първата среща на следващата американска администрация ще
бъде именно с Китай.