„ТЕ ЗАГИНАХА ЗА ДОБРУДЖА” - ЕДНО НОВО ЦЕННО ИЗДАНИЕ
2016-09-08 @ 13:39 EEST
Внушителните
882 страници съдържа дългогодишният усърден труд на двамата автори
историци Петър Бойчев и Радослав Симеонов, съответно от музеите в
Тутракан и Добрич – там, където се намират двете най-големи военни
гробища на територията на страната от времето на Първата световна война.
Съвременната ни историография отдавна се нуждаеше от такова ценно
издание, защото в него са поместени имената на всички български войници и
офицери, загинали на Добруджанския и т. нар. Серетски фронт по време на
Голямата война, архивни данни, карти, схеми, снимки, справочен апарат и
др.
Огромен е броят на нашите сънародници, които търсят следите на своите дядовци и прадядовци и пазейки оскъдни документи или пожълтели от времето снимки, търсят във военните ни гробища свидетелства за техните предци. Най-често те обикалят стотици километри и дори не знаят къде да търсят дирите на отдавна изминалите времена. Именно личните срещи с тези хора подтикват авторите да започнат издирване на имената на героите, дали живота си за България, като преценяват, че тази колосална работа би била най-подходящия израз на признателност към паметта им. Самите автори в началото на зараждане на идеята – в далечната 2006 г., все още не знаят, че ще се сблъскат с продължителна и отговорна задача, която ще обсеби ежедневието им години наред. В началото на изследването те проучват топонимията в Северна Добруджа, както и историята на отделните войскови части, воювали на Добруджанския фронт през периода 1916 – 1918 г. В хода на проучването възниква идеята да се осъществи научноизследователска експедиция по бойния път на Трета българска армия, като първата се провежда през 2007 г., а след това следват още четири – през 2008, 2010, 2013 и 2016 г. По време на тези експедиции те успяват да обходят между 150 и 200 обекта, където са били водени битки или места, за които имат данни за погребани български военни чинове. В процеса на работа те установяват, че българските гробища на територията на Румъния са били най-брутално и целенасочено унищожавани от румънските власти още в първите две десетилетия след края на войната, за да се заличи споменът за освобождението на Добруджа по време на Първата световна война. Авторите класифицират българските военни гробища в Румъния в четири основни групи. Първата и най-многобройна група са тези, възникнали на терена на самото полесражение или в непосредствена близост до позициите или полевите болници. Втората група са войнишките паметници, издигани в дворовете на църквите и погребения, извършвани в манастирски комплекси. Третата група войнишки паметници в Северна Добруджа са погребенията, извършвани на терените на селски и градски гробища, в училищни и частни дворове. Четвъртата и най-интересна група са изградени и обособени като класически военни гробища, обикновено разположени на територията на граждански гробища. Публикуването на 15468 имена на загинали български войници и офицери в Първата световна война, дали живота си за Добруджа, ще позволи да се възстанови съдбата им и мястото на погребване, където потомците ще могат да поднесат цвете и да се преклонят в тяхна памет. А почитането паметта на загиналите в съвременния свят е мерило за цивилизованост и критерий за признателност към тези, които са били преди нас. Екатерина НИКОЛОВА-ЦАНЕВА
Бележка на редакцията Представянето на книгата от двамата й автори бе снощи във фоайето на дом-паметник "Йордан Йовков". Тези, които се събраха, за да чуят интересни факти от изследователската работа на Р. Симеонов и П. Бойчев имаха възможност да си купят и вестник - специално издание на двата музея в Тутракан и в Добрич, посветен на боевете от 1916 г. На 2 септември своята книга представи и Ангел Джонев - „Отиваха юнаците, отиваха. Петдесет и трети пехотен резервен полк през Първата световна война”, посветена на малко познатия от историята ни полк, който също е дал своя принос за битката в Добрич. НДТ