Акад. Георги Марков: 72 години след 9.ІХ. - Обединение, а не мръсни ръце в завехнали рани

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-23 @ 22:06 EEST

Акад. Георги Марков: 72 години след 9.ІХ. - Обединение, а не мръсни ръце в завехнали рани

2016-09-09 @ 10:59 EEST

На днешния ден преди 72 години България за пореден път тръгва по своя нов път. Червената армия навлиза на територията на страната. Още в ранните часове на деня е свалено правителството на Константин Муравенов. По радиото в 6,30 часа професионалният превратаджия Кимон Георгиев обявява: "С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел".Вече осмо десетилетие историците и политиците нямат ясна оценка за събитията от онзи 9 септември и мястото на тази дата в съдбините на България. "Марица" публикува мнението по въпроса на академик Георги Марков:

Трябва ни обединение. Затова е изключително важен празникът 6 септември - Денят на Съединението. 9 септември не е национален празник, а дата от гражданска война в България. Какво стана през 1944 г.? Едните победиха другите и си размениха местата в затворите. 9 септември трябва да служи за поука. Много говорим за национално съгласие, но наистина ни е нужно национално помирение. Политиците най-после трябва да го постигнат, да бъдат разумни, стига са ровили в тия рани на гражданската война - това е съветът ми на историк.

След 72 г. раните се затвориха, но не са заздравели, тъй като се поддържат от определени политически сили. Ето сега искат да правят Музей на терора в бившия Народен дом на Лъвов мост, който беше Дирекция на полицията, после на милицията. Ще дадат пари за нов музей, обратен на тоя на революционното движение преди 1989 г.

Трябва да е ясно, че терорът не започва на 9 септември 1944 г., а в края на септември 1918 г. на Владайския проход, когато става ясно, че българи може да убиват българи. Терорът продължи чак до 1945 г. с много жертви.

Ако се направи Музей на терора, трябва да се приложи исторически подход, да се осъдят всички цветове на терора - и бял, и червен, и всякакъв друг. Историята на гражданската война не трябва да се политизира.

В Будапеща има Дом на ужасите, в Берлин има Музей на ЩАЗИ - там посетителите влизат в килия, носят се писъци, настръхваш. Да водим децата и да ги плашим - това са излишни неща. Трябва да се работи за заздравяване на раните. Мечтата ми е на 6 септември всички българи да се съберат. А не на днешната дата едни да ходят на Братската могила и да оплакват своите жертви, а на 1 февруари другите се събират пред параклиса на жертвите на комунизма до НДК и да ги оплакват. Всеки плаче на гроба на своите жертви, няма чувство за състрадание за жертвите на другите. Това трябва да се преодолее.

Преди 2 г. имаше две конференции в Централния военен клуб. На втория етаж 9 септември бе обявен за светла дата в българската история. На първия етаж Реформаторският блок и фондация „Конрад Аденауер” обявиха комунистическия режим за по-лош от турското робство. Хората на двата етажа се мразят 70 г. след 9 септември. Това трябва да престане.

Трябва да се разбере, че в тая гражданска война и от двете страни има и палачи, и жертви. Политиците трябва да проумеят това, а не да палят свещи само на жертвите от едната страна - в зависимост от това кой е на власт.

Сега съм на вълна 100 години освобождение на Добруджа, представям новата ми книга за Първата световна война, опитвам се да търся неща, които ни обединяват.

Раните все още не са заздравели, някои с мръсни ръце бъркат в тях, а трябва да се подхожда много внимателно, когато се говори за жертвите на гражданската война.

Откритият паметник на големия пълководец ген. Иван Колев е стъпка в правилната посока. Той е един от нашите герои, защитавали национална кауза, герои, които ни обединяват. От такива герои имаме нужда.

Точно „Шуми Марица”, който звучи от паметника, е маршът, вдъхновявал нашите юнаци във войните за национално обединение.

Най-суровият урок от 9 септември е това, че в гражданска война, в която българи убиват българи, няма победители. Всички са победени. 45 г. комунистическата партия си въобразяваше, че е победила завинаги. След 45 г. се разбра, че и тя може да губи. В гражданската война губи България, губи нашата национална кауза.

Да, вярно е, през март 1941 г. посрещаме германските войски като братя по оръжие в Първата световна война, а на 9 септември посрещаме съветските войски като освободители. Но не приемам квалификацията "фурнаджийски лопати" за цял един народ. Не може да обиждаме българите, защото и ние сме част от този народ.
Не мога да съм толкова суров към моя народ, не мога да кажа тежки думи за народ, орисан да живее на кръстовище и да се оглежда коя армия на велика сила ще се озове на север от Дунав.

България е страна градина, имаме много цветя - и да посрещаме, и да ви изпращаме, и други да посрещаме, казал кметът на Трън при посрещането на германските войски през 1941 г.

Това е демонстрация на инстинкта ни за самосъхранение, така или иначе тази армия ще ни прегази в хода на голямата война. Както казва Наполеон: Географията е съдбата на всеки народ. На съвременен език - геополитиката е съдбата на всеки народ.

Сходни връзки
"Марица" Още от Коментари

Акад. Георги Марков: 72 години след 9.ІХ. - Обединение, а не мръсни ръце в завехнали рани | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats