Нестандартен учител от Добрич с шарени кецове и безброй татуировки стана хит в първия учебен ден. Публикацията на vesti.bg бе цитирана от много медии, многократно споделяна в социалната мрежа.
Венцислав Рачев е на 29 г. от Добрич. Учител е в СУ „Св. Климент Охридски”. След
като опитал късмета си в чужбина, се върнал в България, да търси
щастието си в България. Опитал най-различни професии – барман, работил в
чейндж бюро за известно време. Но, осъзнал, че не това е неговата
работа. Имал нужда от работа с повече хора, и то главно с деца. Завършил
е начална училищна педагогика. Попаднал на обявя, че се търсят учители и
го назначили от първия път. На интервюто бил супер стресиран, защото го
интервюирали 13 жени. Когато за първи път влязъл в класната стая, го
посрещнали 20 очички – любопитни, ококорени, готови за знания. След
това нещата потръгнали. „За тях станах не просто учител, господин,
защото, аз съм бил и мама, и татко, и вуйчо, и чичо, и батко, кой ли
не…”, споделя Венцислав. Добавя, че в началото е било доста трудно,
защото не всеки свиква с това, че си млад учител. „До момента, в който
разберат, че ти работиш. И започват да те уважават”, посочва още той. За
четвърта поредна година Венци влиза в ученическата стая, а татусите му
под официалното облекло са може би повече от децата в класа му - цели 24
произведения на изкуството. Всичко започва с един малък надпис – името
на сестра му, а днес тялото му е платното, на което той рисува, онова,
което го прави щастлив. В училище се опитва да скрива татуировките си,
но си признава, че до сега никой не му е направил забележка. Рисунките
по тялото му не са единственото хоби на младия учител, което го
отличава. От няколко години той живее на село, на 7 километра от
Добрич, където сам отглежда всички продукти за една заслужена шопска
салата, а от гроздето в градината прави лечебен елексир. Споделя,
че, тъй като професията натоварва много, той намира спокойствие сред
доматите и краставиците, градината, песента на птичките, където се
чувства свободен. Не желае да живее в града. Отдавна е заменил
колата с колело и всеки ден върти педалите от дома до града и обратно.
Освен татуировките, природата и колелото, Венци е заклет книгоман и в
раницата му често натежава повече от един том. За новата учебна
година пожелава да се обръща повече внимание на децата и те да бъдат
водещи, а не материалните неща. „Защото, в крайна сметка, един ден тези
хора ще бъдат лекари, учители, избиратели. И не само учителите, а и
родителите, обществото трябва да ги образоваме”, споделя младият учител.
За него децата са любов, защото тяхната любов е най-чиста. „Едно дете
никога няма да те излъже, че те обича, да се преструва, че те обича. НДТ