Какво означава да си майка на дете с увреждане

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-24 @ 11:43 EEST

Какво означава да си майка на дете с увреждане

2016-09-22 @ 23:59 EEST

Покъртителен разказ на една майка - Стела Илиева от Добрич

Стела Илиева - майка на дестгодишната Алекс, която страда от детска церебрална парализа, направи разтърстваща изповед за това какво е да си родител на дете с увреждания. Сподели я във фейсбук с отговор на всички онези, които през последните дни правят обидни коментари в социалните мрежи във връзка с протеста на родителите на деца.
Ето какво сподели Стела:
„Това е тя - моят "зеленчук", моето "изродче", моето" гнусно" ,"сакато" "олигофренче", което никога няма да даде и 5 лв. за нашата мила Родина! Все по-често чета подобни изрази под статии, фейсбук страници и пр. за децата и лицата с увреждания. Така ги усещат здравите хора. Така ги определя някаква част от нашето общество. Но, всъщност, това е моето дете, моето сърце, моята кръв и плът, моите ръце, моите крака, и по-накратко - моето всичко.
Знаете ли какво е да живееш със страха и да не искаш да го чувстваш? Страх от всичко. Страх от това как ще премине денят, нощта и какво ще е нашето утре. Страх от неизвестното. Знаете ли как се живее със страха как ще протече поредното хранене, ще се задави ли? И, ако се задави, ще се справи ли? Имате ли представа какво е да не спиш 10, 20 или 30 години? Имате ли представа как минават дните ни (особено като живееш България)?
Нееее, повечето от вас не знаят. И да, прави са, че не носят вина за нашата съдба, но и не знаят, че застраховка „здраве” НЯМА.
Искам да Ви разкажа накратко как минава един наш ден.
Ставаме сутринта (ако изобщо сме спали). Правим закуска. Започваме да се храним с молби към всевишния да не се задави. И това с попара! Следва миене на зъби, от което детето изпада в ужас. Плаче, дърпа се, защото явно не знае какво й причинявам или я боли, не зная! Масаж, раздвижване, борба със спазъм, т.нар. гимнастика. И тук вече уж идва почивката. Но, уж!!!!! А, другото дете, готвене, миене на чинии, чистене и разходка. И, хоп, дошло време за обяд. Дори времето не ти е стигнало да свършиш всичко по-горе изброено. Приготвям обяда и започвам пак да храня. Пак с онези същи молби да е безаварийно. Следва надеждата, че детето ще поспи следобед, но.... да, казах надежда, защото детето не иска да спи. Не иска и да стои легнало. Не иска да стои и седнало. Детето иска мама да го държи да крачи (колкото може), да го носи или да стои у мама и да слуша песнички.

Сега е време и за надомната работа - гривни, мартеници, сувенири, защото мама отново не е на работа (така са решили управниците, а някой трябва да гледа детето). А, заплатата на тате не стига да си покрием сметките. С детето на ръце нижем гривни, правим мартенички И, хоп, тати се върнал от работа. Започва той да се занимава с детето, защото мама трябва да приготви вечерята, да довърши това, което не е успяла през деня в домакинството и после отново да нахрани различното дете (отново страха,отново молитвите). Ето, дошла вечерта. Мием детето и най-после сме по леглата с надеждата да поспим. Да, с надеждата, защото може и да е поредната безсънна нощ.
Е, това е накратко. Така горе-долу протича един наш ден. И това е ден, в който не е включено и задължителното посещение на училище или ден, в който не се налага да висим пред вратите на поредната институция да се молим да попаднем в някоя програма за личен асистент, за да ни платят за час-два или три на ден за всичко онова, което по-горе ви написах. Или е ден, в който сама с дете, чанта и количка се качвам на влака и поемам някоя дестинация, за да търся адекватна помощ за детето ми, защото в нашия град няма. И така, отделени от семейството с дни или месец.
Мога още много да пиша, но тук ще спра, защото не искам да разбирате, че се оплаквам. Аз не искам да будя съжаление. Аз искам държавата да поеме отговорност към хората със специални нужди и да спре да ни се подиграва, да престанат болезнените нападки на некомпетентните които си мислят, че си лежим и ни плащат. Искам да не чувствам страх. Обичам това "изродче" и се радвам, че избра мен да бъда негова майка!”

Сходни връзки
Още от Новини

Какво означава да си майка на дете с увреждане | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats