Правителството ще изпълни решенията на ЕСПЧ по шест дела срещу България
2016-10-04 @ 12:25 EEST
По делото „Ченгелян и други срещу България” е установено нарушение на
правото на собственост и на правото на справедлив съдебен процес. Казусът е
свързан с реституция на сграда, обявена за културен паметник. ЕСПЧ постанови на
всеки от седемте жалбоподатели да бъдат изплатени обезщетения за неимуществени
вреди в размер на 2000, както и общо 5645 евро за разходи и разноски по делото.
Съдът приканва двете страни да представят становища относно имуществените вреди
и да го уведомят, ако постигнат споразумение.
По делото „Иванова и Черкезов срещу България” е прието, че ще има нарушение
на правото на личен живот, ако бъде изпълнена заповед за разрушаване на
незаконно построената къща, в която живеят жалбоподателите. Причината е, че те
не са разполагали с процедура за подходящ контрол върху пропорционалността на
планираното разрушаване. Съдът приема, че констатираното нарушение е достатъчно
справедливо обезщетение за каквито и да е неимуществени вреди и присъжда
единствено 2013 евро за разходи и разноски по делото.
В постановеното решение по делото „Международна банка за търговия и
развитие и други срещу България” са констатирани нарушения във връзка с
производството по несъстоятелност на банката. ЕСПЧ присъжда обезщетение за
разходи и разноски в размер на 4085 евро.
Заради ненадлежно уведомяване на Валентина Гюлева за образувано срещу нея
гражданско дело, ЕСПЧ намира нарушение на правото на справедлив съдебен процес.
На жалбоподателката е присъдено обезщетение в размер на 3600 евро за
неимуществени вреди, както и 2594 за разходи и разноски.
Решението по жалбата „Попови срещу България” е свързано с ареста на Тенчо
Попов в кантората на съпругата му. ЕСПЧ намира, че той е бил подложен на
унизително отношение по време на задържането му и последвалото разследване не е
било извършено своевременно и с необходимото усърдие. Присъденото обезщетение е
в размер на 14000 евро за неимуществени вреди, както и 5000 евро за разходи и разноски.
Жалбата на Д. Л. е във връзка с настаняването й във възпитателно училище –
интернат, когато е била 13-годишна. ЕСПЧ приема, че мярката е имала
възпитателна цел, била е пропорционална и е взета, за да се защитят правата на
младото момиче. Не е била осигурена обаче възможност за периодично
преразглеждане от съда на законосъобразността на настаняването, а
задължителната проверка на кореспонденцията на настанените в интерната
малолетни лица и надзорът при провеждане на телефонните им разговори са в
нарушение на правото на личен и семеен живот. ЕСПЧ присъжда обезщетение в
размер на 4000 евро за неимуществени вреди и 2500 евро за разходи и разноски.