ИЛИЯ ИЛИЕВ: НЕКА ДА БЪДЕМ ПО-ДОБРИ, ПО-ЧЕСТНИ, ПО-ОТКРОВЕНИ

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 01:33 EEST

ИЛИЯ ИЛИЕВ: НЕКА ДА БЪДЕМ ПО-ДОБРИ, ПО-ЧЕСТНИ, ПО-ОТКРОВЕНИ

2017-01-20 @ 16:35 EET

Илия Василев Илиев е от Добрич, на 59 години. Работи в общинско предприятие „Устойчиви дейности и проекти” в „Озеленяване”. Разказва, че е семеен и има две прекрасни деца, които вече са обвързани. Дъщеря му е на 35 години и живее в София, а 37-годишният му син - Англия. Има и деца. Доволни сме от живота, който водим, споделя Илиев. Поводът ни за разговора ни е, че той е един от редовните дарители на Българския Червен кръст в Добрич. Директорът на Областния съвет на милосърдната организация д-р Артюн Еринозов се обърна към нас с молба да разкажем за него. Тези хубави дела трябва да се популяризират, категоричен бе д-р Еринозов. Ето какво сподели Илия Илиев специално за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна".

- Г-н Илиев, Вие сте един от редовните дарители на Българския Червен кръст. Последно сте откликнали на апела за набиране на средства за подпомагане на пострадалите от взрива в Хитрино. Споделихте, че работите в общинско предприятие и явно не разполагате с някакви огромни финансови възможности. Въпреки всичко, редовно дарявате. Как възникна у вас тази потребност?
- У мен има постоянно мислене за другия човек, независимо какво работи, с какво се занимава. Важното е да сме хора, да си помагаме един друг. При мен това е вродено. Аз си го обяснявам като чип, който ми го е сложил баща ми и го изградила майка ми.

- Т. е. така сте възпитан?
- Да. Това ми е заложба. Това или го имаш, или го нямаш, средно положение няма. Всеки ден се старая да бъда полезен на обществото, на родината, на хората около мен. Да помогнеш на жена в автобус, на дете, изпаднало в живота. Имам един случай, когато дете беше потънало в една шахта и просто го извадих, за да не се удави. Това беше може би преди около 30 години. Относно тези мои жестове, уважение спрямо другите хора старая се всеки ден да ги извършвам.

- Вие правите дарения основно чрез Българския Червен кръст. Защо избрахте точно тази организация?
- Обмислях нещата много подборно и реших, че чрез тази гордост на България, чрез тази хуманитарни организация средствата ще достигнат където е необходимо, на точното място.

- Разкажете какво сте дарявали чрез Българския Червен кръст.
- Дарявал съм парични средства, дрехи, когато има обявени различни кампании. През 2014 година, когато беше голямото наводнение в Добрич, без да се замислям дарих заплатата си на нуждаещите се две детски градини и детска ясла. Получих благодарствени адреси от директорите им.

- Дарихте и 500 лева за Хитрино.
- За Хитрино какво да Ви кажа. Голямо бедствие, на никого не пожелавам подобна ситуация в живота, на най-големия си враг не го пожелавам. Въпреки че не трябва да съществуват врагове. Просто гледайки разрушенията, бедствието, което се случи, не знам по каква причина, без да се замислям реших да откликна и да дам каквото мога от себе си. Защото тези хора имаха наистина нужда. Едва ли тези средства щяха да стигнат за нещо глобално, но реших да помогна. Това бе декемврийската ми заплата. Апелът ми е – нека да бъдем по-добри, по-честни, по-откровени. Да се гледаме в очите когато говорим. Да се обичаме, да се уважаваме. Така нашата държава ще оцелее.

- Споделихте, че пазите сертификатите за дарения и благодарствените писма, които са Ви били връчвани. Защо е важно това за Вас?
- Съхранявам ги, за да мотат да ги видят моите деца и внуци и следващите поколения. И да ме последват. Аз няма да бъда вечен, някога ще бъдат в отвъдното, но тези сертификати и благодарствени писма нека да служат за пример.

- Възпитавате ли и децата си в тези добродетели?
- Естествено. Това е най-важното в живота – семейството. То е стълбът на обществото. От него зависи дали държавата ще я има, дали ще просперира. Както съм бил възпитан от майка си и баща си, от моите родители, същото го предавам и на моите деца и на внуците ми. Децата са цветята на семейството, те са смисълът, съдържанието и бъдещето на живота.

- Вие сте един обикновен човек, с невисока заплата. Прави впечатление, че даряват именно хората, които нямат големи възможности, а богаташите – не. Как ще го коментирате? Какво бихте казали на тези хора с възможности?
- Крайно време е да си развържат душите, да подадат ръка. Когато човек даде на някого нещо, когато направи нещо добро за деня, той трябва да разбере, че сънят му ще бъде по-спокоен. И ще се събуди по-добър, по-честен, по-откровен.

- Какво удовлетворение Ви носи дарителството?
- На мен дарителството, може би ще се повторя, ми е заложба. И не само дарителството, а и да помагам. Няма животно, изпаднало в беда, да не отида и да му помогна, да му дам да се нахрани. Съответно – и на детенце, което стои пред витрината и с насълзени очички иска да си вземе нещо. Но уви, няма възможност. Когато направиш такъв жест Господ го вижда и се отблагодарява по някакъв начин.

- Разкажете, ако обичате, и за други случаи, в които сте помагали.
- Навремето, по стечение на случайността, намерих сума пари, не малка и я предадох в полицията. Дядо ми имаше една приказка: Чуждото не ща, мойто си не давам. Чуждото, то никога не е твое. Бъди така добър да го върнеш ако можеш или го предай на такава институция, която може да свърши работа. В случая се оказа, че тази сума е изгубена, парите са били определени за операция. Не ми е много приятно да говоря за това, защото не съм го направил с комерсиална цел – да бъда известен или нещо подобно. Чуха се и такива гласове, и то от хора от не малък ранг – защо съм постъпил така. Моментът тогава беше много труден – синът ми и дъщеря ми се нуждаеха от пари. Но уви. Погледнах нагоре към Господ и се запътих към мястото, за да предам тези пари. И се оказа, че са на хора, които са ги събирали за операция и това е най-голямото ми удовлетворение в живота. Това беше трамплинът в живота ми, който ме отхвърли нагоре. От него ден, от деня, в който аз извърших този жест, просто съм задължен да върша само добри неща. И когато човек свърши нещо хубаво той се чувства прекрасно, по-добър.

- Понеже сме още в началото на 2017 година бихте ли отправили едно пожелание на читателите на в. „Нова добруджанска трибуна”?
- Моето пожелание към хората е единствено да бъдем малко по-добри. Да се уважаваме, да си подаваме ръка в трудни моменти. Апелът ми е: ако не можем да помогнем на един човек в беда поне да не си пречим. И тогава, ще видите, хората ще бъдат по-щастливи, по-реални и държавата ни ще просперира. Това е заложбата на една държава – човещината. Вярвам, че много хора разсъждават като мен, но нещо ги спира да си поставят за цел да помагат. Това е истината. Ако не можеш никой няма да ти каже нищо. Но не му пречи на човека да помага на другия. Това е истината в живота.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

Сходни връзки
Още от Интервюта

ИЛИЯ ИЛИЕВ: НЕКА ДА БЪДЕМ ПО-ДОБРИ, ПО-ЧЕСТНИ, ПО-ОТКРОВЕНИ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats