„Алфа рисърч“: Новият президент Румен Радев встъпва в длъжност с много високи обществени очаквания – 51% позитивни оценки, срещу
2017-01-27 @ 09:51 EET
София. Регулярното тримесечно проучване на Алфа Рисърч NOVA ALPHA INDEX
се осъществява съвместно с Нова телевизия. Проведено е в периода 14 –
22 януари 2017г. сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна.
Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните
социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко
стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица. Алфа Рисърч
носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния
сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.
Регулярното тримесечно проучване на агенция Алфа Рисърч, осъществявано
съвместно с НОВА телевизия, Нова Алфа Индекс, очертава следните основни
тенденции в обществените нагласи в първия месец на 2017г.
Отшумява директният ефект на президентския вот върху подкрепата за
политическите сили и техните лидери, който през декември беше довел
почти до изравняване между основните конкуренти ГЕРБ и БСП.
Новият президент Румен Радев встъпва в длъжност с много високи
обществени очаквания – 51% позитивни оценки, срещу едва 10% отрицателни.
По-висок старт е имал единствено президентът Петър Стоянов – 67%, месец
след началото на своя мандат. Сред привърженици на президента Радев се
открояват подкрепилите го най-твърдо в изборите симпатизанти на БСП, ДПС
и Обединените патриоти. Десните избиратели, най-вече тези на ГЕРБ и
Реформаторския блок, все още споделят повече резерви към държавния
глава.
Равносметката на българите за 10 годишното членство на България в ЕС е
подчертано положителна. 56% са на мнение, че страната ни повече е
спечелила, отколкото загубила, 27% са на противоположното мнение.
Единственият момент в този период, в който позитивните оценки бележат
рязък спад, е февруари 2014г. (едва 37% са били убедени, че страната ни
печели от членството).
И след десетгодишно членство в Евросъюза обаче, основните проблеми пред
българите продължават да бъдат – ниските доходи (58%), корупцията (46%),
битовата престъпност (41%), емиграцията на млади българи в чужбина
(35%), неспазването на закона (27%). Обратното, състоянието на
инфраструктурата и безработицата, от ключови проблеми преди години днес
вече слизат в дъното на класацията (10%).
Може да се предполага, че от позиционирането на партиите спрямо тези две
основни линии – от една страна, постигането на максимална ефективност
от европейското членство на България (качество на живот, законност и
отговорност на институциите ) и от друга, преодоляване на
най-чувствителните обществени проблеми, ще зависи резултата, който те ще
постигнат на насрочените за 26-ти март парламентарни избори.
Персоналната подкрепа за политическите лидери, както и електоралните
нагласи, измерени през януари, не могат да служат като прогноза за
изборните резултати след два месеца. Това се дължи както на неяснотата
за формата, в който ще се явят част от партиите, така и на политическата
динамика, която ще бъде рамкирана едновременно от предизборната
кампания и от действията на новия президент с назначеното от него
служебно правителство. Те обаче очертават изходния ресурс, с който
разполага всяка политическа сила.
Сред партийните лидери с относително най-висока подкрепа остава
Б.Борисов (32.3%), следван непосредствено от лидера на ВМРО
Кр.Каракачанов (30.7%), който запазва инерцията от президентските
избори. Следващата „двойка“ се оформя от лидера на БСП К.Нинова (25.2%)
и другият кандидат, набрал скорост в президентската кампания В.Марешки
(24.3%). Сред лидерите на старите и нови партии в дясно относително
най-висока подкрепа събира Хр.Иванов (11%). М.Кунева, Б.Лукарски,
Н.Ненчев и Р. Кънев имат лична подкрепа около 7%. Ако изборите бяха следващата неделя, новият парламент би се оказал в
патова ситуация, близка до тази през 2013г. В бъдещото Четиридесет и
четвъртото Народно събрание не би имало партия със самостоятелно
мнозинство, а възможните коалиции биха били доста трудни. ГЕРБ (32.6% от
гласуващите) води с 3.8% преднина пред БСП (28.8%). Обединените
патриоти постигат резултат близък до този на президентските избори
(10.7%). ДПС, което обикновено се представя по-слабо в проучванията има
7.8% подкрепа. Ако обаче и на парламентарните избори активността е
висока, то може да остане в рамките на тези граници. С няколко десети
над бариерата от 4% би била новосформираната партия на В.Марешки, но
тепърва предстои да се види как ще се развива нейната подкрепа. В
условията на започнала вече поляризация и челен сблъсък между ГЕРБ и
БСП, фрагментираната десница стартира от „под прагови“ позиции – с 3.8% и
най-близко до парламентарно представителство за момента е
Реформаторския блок, 2.3% за Да, България; 1.4% за формация около ДСБ.
Подобна е ситуацията и с по-малките партии в ляво – 1.9% за Т. Дончева и
1.4% за АБВ.
При тези параметри, които отразяват както известно слягане на
електоралните турбуленции, породени от президентския вот, така и
пренастройването на вълна „парламентарни избори“ формирането на кабинет
би се оказало сложна задача. Ако част от десните избиратели останат без
свое представителство в парламента, се отваря път към нарастващо влияние
на популизма и национализма.
Интересен парадокс, който регистрира настоящото проучване е, че типа
управление, който тя би могла да произведе, е в сериозно противоречие с
обществените очаквания за политическия профил на бъдещото правителство. В
момента най-голям дял от хората (36.6%) биха желали след изборите
страната да има дясно-центристко управление около ГЕРБ и други партии от
този спектър. 27.3% предпочитат ляво-центристко управление около БСП.
11.5% виждат съюз на Обединените патриоти с ГЕРБ, а 8% - на патриотите с
БСП. Най-малко желани са коалиция ГЕРБ – БСП (5.3%) и повторно
управление на БСП и ДПС (4.2%). Макар и много слабо популярна,
коалицията ГЕРБ-БСП се подкрепя основно от симпатизантите на левицата,
като реакция на пакетирането им с ДПС.
Изрично трябва да се подчертае, че динамиката, която се наблюдава през
последните месеци – между партиите, вътре в партиите, и между центровете
на власт, създават предпоставки и за по-сериозна мобилност в оставащите
два месеца до изборите. Възвръщането на политизацията и повишеният
интерес към политическите актьори са в състояние съществено да променят
картината до датата на предсрочните парламентарни избори. http://www.focus-news.net
„Алфа рисърч“: Новият президент Румен Радев встъпва в длъжност с много високи обществени очаквания – 51% позитивни оценки, срещу | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.