Решено е да вземем под наем поне 12 500 машини.

Паричките, които ще броят за тези машини данъкоплатците /офейкалите вече зад граница около 3 милиона няма да плащат, а и колцина ли ще се затичат да натиснат бутончето/ са на първа ръка 12-15 милиона лева. После парички за специалисти, за това, за онова… и хоп около 30 милиона лева. За здравето и благоденствието на 240 депутатина. Разделете 30 млн. на 240 и ще получите скромната цифра от 125 000 лева за всеки депутатин. Това е първото перо от неговата машинно-демократична себестойност. Богага държава сме. Пари бол.
Проблемът е, че машинките ще вземем под наем, т.е. паричките ще отидат в джоба на чуждоземна фирма. Богата държава сме. Можем да храним чуждоземни фирми. От тях някога падат и комисионни.
Проблемът е, че машинките са поне втора употреба, което означава, че и изборите ни се очертават като втора употреба.
Проблемът е, че европейска Хорандия се е отказала от същите тези машинки, защото било доказано, че лесно се манипулират да правят… правилния избор. Но какво пък толкова, някой може ли да каже, че България днес е държава втора употреба?
Някой може ли да каже, че политиците ни не са втора, трета и т.н употреба?
Някой може и да отрече, че всеки ден болни деца, млади жени и мъже не се молят със сълзи на очи по вестници, радиа и телевизии за животоспасяваща помощ за лечение?
Някой може ли да отрече, че пенсионери, дали живот, труд, талант за тази държава, с по 200 лева пенсия не могат да си купят лекарства, да си платят ток, за да им е топло, да си купят вода, за да поддържат нормална хигиена, не могат да си платят дори погребението?
Може!
Благодарим на българския съд, че ни сложи на гърбините още 30 млн. лева за машинно гласуване, от което няма да се ползват поне половината от имащите право на глас.
Благодарим на ЦИК! Благодарим на политиците, които ни натресоха машинките втора употреба!
Сега е наш ред – на избирателите, да размислим с кой пръст на коя ръка да гласуваме. Не че няма някои да гласуват с десетте си пръста.
Каквото повикало, това се обадило! – казва народът.
Дрехи – втора употреба! Коли - втора употреба! Домове – втора употреба! Дори и любовниците са поне втора употреба!
Машинки за гласуване – втора употреба! Избори – втора употреба! Политици – втора употреба! Законодателство – втора употреба! Правосъдие – втора употреба! Евроинтеграция – втора употреба!
Само животът ни е един и няма как да го употребим още веднъж, поне още веднъж!
Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ