ЛАЕ МИ СЕ, БРАТКО, ЛАЕ МИ СЕ… - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 10:47 EEST

ЛАЕ МИ СЕ, БРАТКО, ЛАЕ МИ СЕ…

2017-02-16 @ 00:35 EET

Преди години имаше такъв виц. Две кучета се срещат на българотурската граница. Дебелото българче пита турчето: - Що идващ в България, братле? Турчето отговаря: - Гладно съм, с една коричка на ден не се живее… А ти, братле, що ще дириш в турско? Я с какъв лъскав косъм си, охранено, здраво?... Българчето завило висо: - Така е, сито съм, имам си къщичка, работа имам, ама ми се лае, много ми се лае…
Нещата са така… И не са така…

Близо три милиона българи заминаха от България. На първите им се лаеше… Следващите вече заминаха, за да работят, за да си купят къщичка, за да изживеят единствения си живот по-добре, отколкото в демократична, евроинтегрираща се, полетяла към светлото си бъдеще… с опърпани криле България.
Сега в България всеки има право да лае. Ама много да лае. Някои от лаене дори забравиха, че са скачали, за да не ги заклеймят, че са червени. И дори посиняха от лаене.
За какво лае днес българският политик, особено преди избори?
Най-вече лае, че няма пари. Че докато е ръфал кюфтенца, пържолки, ребърца в президентството, в парламента, из кабинетите в министерствата, из коридорите на общини, агенции, областни управи, посолства, делегации и т.н., та докато е преглъщал с отлежало уиски и винце, с млади любовници и перспективни девици и момчета, все не са достигали пари да свърши държавната си работа. Все не са му достигали пари да асфалтира пътищата, да боядиса сградите, да купи техника за болниците, за лабораториите, за училищата, да изплати достойни пенсии…
И тези, които все се оплакват, че не са им достигали пари, докато са управлявали, та тези си построиха нови скъпи жилища и вили – в България и по света, издигнаха собствени хотели – в България и по света, изпратиха да учат и да живеят децата им – най-вече по света, натрупаха стотици хиляди и стотици милиони евро и долари в личните си сметки – в България, но много, много повече по света, пребродиха планетата да търсят дърво, от което да берат пари за българския народ. И все не намират това дърво. И все го не намират. И все го търсят…
И лаят. Лаят предизборните си речи. Лаят предизборните си обещания. И все по-ожесточено. Колкото все по-близко са изборите за т. нар. Народно събрание.
Ала има и една друга истина. Тя е от векове. Дори от хилядолетия. Мастиите, така казвахме някога на уличните кучета, лаят, лаят едно срещу друго, та дойде време и се разгонят. И видиш тук било, там било мастиите се таковат с удоволствие, другаде без удоволствие, а дори и се заклещват. И се дърпат едно наляво, друго – надясно, пък са едно цяло. Докато охлабят жилата, казваше баща ми бай Дяко, лека му пръс, че не доживя голямото лаене в България.
Няма пари в България!
Няма и да има!
Поне за Добрич мога да го кажа така, че да ме разберат мнозинството от тези, които са около 50-те години.
Няма го обувният завод Добрич. Нямя я ЗЕНА – заводът за електронна и нестандартна апаратура. Няма го завод „Добруджанска мебел”. Няма го Заводът за електронна и нестандартна апаратура. Няма ги Строителният комбинат, Машиностроителният комбинат „Метал-Маяк”, почти нищо не е останало от Млекокомбинат „Сердика”, изчезна Фуражният комбинат, изчезна Автокобинатът, изчезна знаменитата „Родопа”, изчезна „Калорима”, дума се не чува за шивашкия завод „Орлов”, за знаковата кооперация „Мир”… Цигани копаят кабели от пистата на летището. Изклаха и бременните крави и овце в комплексите… В хоров лай за реформи, за свободни инициативи, за приватизация в името на народа, за загриженост за идните поколения изведнъж се оказахме с все по-голяма липса на поколение, на работа, на идеи, на сигурност, на вяра в бъдещото.
Толкова силен е лаят на политиците, ще вече и листо не остава по обрулените дървета, от които падаха пари за държавата, за болниците, за училищата, за читалищата и театрите, за спорта, за инвалидите, за пенсионерите, за обикновените хора…
Лай, българино! Днес свободно лаеш по телевизии, радиа, вестници и най-вече в интернет!...
Лай, българино, но прочети, докато си поемаш въздух, какво е казал Дон Кихот на Санчо Панса за свободата. Прочети, ако поне знаеш да четеш.
Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ

Сходни връзки
Димитър ДУКОВ Още от Коментари

ЛАЕ МИ СЕ, БРАТКО, ЛАЕ МИ СЕ… | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats