ГЛОБАЛИЗАЦИЯ НА… РЕГИОНАЛНИЯ РАЗПАД

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 00:35 EEST

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ НА… РЕГИОНАЛНИЯ РАЗПАД

2017-02-17 @ 10:08 EET

В памперсния период на т. нар. демокрация в България особено много се громеше съветизацията. Сините памперси дори направиха синя лимонада, с която се чукаха из коридорите на парламента. Някои и в депутатските апартаменти в скъпите хотели в София. Дори изпитваха оргазъм, когато приватизираха предприятията, които произвеждаха продукция за Съветския съюз. Разпродаваха техниката, продукцията, закриваха после фирмите, изхвърляха работниците на улицата и с ограбеното поемаха най-често към столицата или т. нар. бели страни – към Западна Европа, Канада, САЩ…

И ни убеждаваха в светлото бъдеще, което ще ни огрее с глобализацията.
И както се очакваше, те светнаха, а съдбите на стотици хиляди хора изгаснаха. София светна. Провинцията изгасна.
Ако тези редове ги пиша за читатели из цялата страна, мнозина могат и да не ме разбират, защото не познават близкото минало и отчайващото настояще на Добрич и Добричка област. Приказките на българските демократични феи Александър Йорданов, Александър Божков, на Муравей Радев и Надежда Нейнски, Иван Костов, Бакърджиев, на цяла плеяда скакалци отдясно, отляво, сини, червени, жълти и зелени, бели, пъстри… Та приказките останаха и още се реят из обещанията, най-вече предизборни, докато цунамито на глобализацията на практика помете Добруджа.
Глобално се обезлюдяват села и градчета, а областният флагман Добрич вече наброява 60 000 души, след като бе преминал 120 000. Статистиките ги оставете настрана. Окръгът, макар и да стана област по европейски – в обозримото бъдеще само може да си спомня, че е наброявал четвърт милион…
Няма ги животновъдните комплекси по селата. Няма ги цеховете па селата. Няма ги кооперациите. Вече ги няма и някои села.
Няма ги заводите и фабриките. Хората на средна възраст помнят плаващите графици, препълнените автобуси, реката от работници към индустриалния квартал в пиковите часове, работата на три смени, детските градини в предприятията, училищата, които не можеха да поберат учениците и все се строяха нови… Помнят, макар и с болка, битката за общинско жилище, макар и да се пускаха годишно около 2000 апартамента…
Носталгия!
Е, няма как да има носталгия за по-бедния живот, за опашките за банани и портокали, за комбинациите да си купиш лека кола, нафтова печка или по-качествен телевизор, за трудностите да идеш на екскурзия в Париж, Западен Берлин, Рим… Камо ли да отидеш да учиш или живееш в Англия, САЩ, Белгия…
И това го имаше!
Но имаше някаква вяра в хората за един по-добър утрешен ден!
Сега надеждата ни е децата ни да избягат от тази глобализирана страна, да си намерят добре платена работа някъде по света, да ни изпращат по някой долар от там, да виждаме тях и внуците ни по скайп, да ни купят билет за отиване и връщане, да не ни забравят… Но и да не пръскат пари да сложат цвете на гроба ни.
Всяка една идея е добра, когато направи живота ти по-добър!
В дебелите книги пише, че в Китай през 10-и век централната власт отслабнала, в резултат на което започнало бързо развитие и стабилизиране на регионите, станали основа на по-могъща държава.
Ако кажа, че надеждата е в по-слаба власт в София и Брюксел, ще ме окачат на въжето.
Тогава нека кажа, че надеждата е в децентрализация на властта и икономиката.
Затова, когато преди изборите някой ви убеждава в глобализацията и силната централна власт, попитайте го какъв бизнес има, с какви пари живее, къде са децата му, какво е направил за нови работни места в Добрич и Добруджа.
Грубо казано, какво лично е сторил за спиране на регионалния разпад, какво конкретно би могъл да направи, за да използваме и развиваме природните дадености на нашия край, както и на остатъчния /останалия да живее и работи тук/ интелектуален потенциал.
Такъв е животът!
Поне преди 26 март 2017 година.
Димитър ДУКОВ

Сходни връзки
Още от Коментари

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ НА… РЕГИОНАЛНИЯ РАЗПАД | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats