ИМЕН ДЕН?... - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 20:20 EEST

ИМЕН ДЕН?...

2018-02-20 @ 07:13 EET

Майка ми Стефка и баща ми Дяко са ме кръстили Димитър. Благодарен съм им за името ми. Гордея се с него.
И жена ми Сабина се гордее с името си.
И синът ми Георги, и дъщеря ми Йоанна се гордеят с имената си.
И снаха ми Татяна, и зет ми Светослав са горди с имената си.
Внуците ми се казват Мартина и Виктор. Хубави имена. Да ги носят със здраве и с достойнство!

Интересен народ сме българите. Имаме и бели, и черни дни, а и страници в историята си. Но в едно сме единни – да уважаваме и да празнуваме имените си дни. А с тях да почитаме и род, и вяра, и история.
Имената ни свързват с Христос. С Йоан Кръстител. Със светците Петър, Димитър, Георги, Стефан, Никола… С историята ни – Тервел, Кубрат, Симеон, Калоян, Асен, Ивайло, Пресиян, Самуил… С нежност и любов - Лилия, Виолета, Мила, Теменужка… С красотата на Елена…
Тежки времена са минали за народа ни, когато са ни вземали деца и са ги наричали с чужди имена. И са ги възпитавали да убиват българи. Тежки времена преживяхме, когато и ние отнемахме имена и наричахме с наши и пеленачета, и младежи, и възрастни хора…
Тежки времена е преживял българинът. Идвали са поробители и са ни отнемали имената на градове и села… А с това са искали да отнемат и родовата ни памет. И историята ни. И културата ни. И ние сме правили същото. И търсим български следи в Памир, Китай, Индия, Афганистан, Кавказ, Русия, Украйна, Молдова, Румъния, Турция, Гърция, из цяла бивша Югославия, в Унгария, в Италия… И не само там… И се гордеем, че има дори река в Латинска Америка, наречена България.
Именият ден за българина е нещо свято. Пиша тези редове в деня на гибелта на Левски. И тези, които носят името Васил, Веска, Василка се гордеят с имената си, с името на идола на българите. И на никого не му идва и наум за Василий Българоубиеца. Ние си се гордеем с българския Васил, с Дякона, с Апостола, с Левски и на Васильовден сурвакаме не само за здраве и плодородие, но и за величие на държавата ни, за доброто на България.
Пиша тези редове и с болката за един забравен имен ден. Именият ден на Добрич!
При социализма се правеха археологически проучвания и в град Добрич. Историците доказаха, че градът ни го е имало и в римско време. Откриха стара римска баня и стена... Бас хващам, че малцина добричлии знаят къде се намират те. Но за това вина нямат младите, нито обикновените хора. Вината е на управлявалите този град. Някога. И днес. Историците не можаха да открият името на града ни от онова далечно време. Вярно, издирваха го, а и във Ватикана го търсиха, и в турските, и в гръцките архиви. Не го намериха. Дай, Боже, един ден да го открият. Дай, Боже, историци и управляващи да не забравят да го търсят.
Историците обаче откриха друго – името на града ни за първи път се споменава в един съкратен регистър от 1521 година като село Хаджиоглу. Далеч, но много по-близо от римско време. В навечерието на Освобождението градът е наброявал около 12 000 души, които са живеели в 9 махали - 4 турски, 1 татарска, 2 български, 1 арменска и 1 циганска. Така казват историците. След 27 януари 1878 г. /Ден на Освобождението на Добрич от турско робство/, много турци се изселват, а от пределите на Османската империя, от Северна Добруджа, Тракия, Македония се преселват тук… Тежки времена. За едни радостни и изпълнени с надежда. За други – с отчаяние…
Покойната Вяра Панайотова написа: ”Добрич е един от малкото наши градове, който три пъти по време на османското робство получава временна свобода и след това три пъти преживява отново връщането на поробителя. Това става в резултат на руско-турски войни, в които местните хора вземат наистина активно участие. Първото освобождение на Добрич, тогава Хаджиоглу Пазарджик, е по време на руско-турската война от периода 1768-1774 г. Датата е 16 юни 1774 г., когато руските войски, под командването на генерал-лейтенант граф Каменски, с участието на местните хора, превземат града. Следващото освобождение на нашия град е на 5 юни 1810 г. - по време на поредната война между Русия и Турция /1806-1812 г./. Тогава отново войските на ген.-лейт. граф Каменски навлизат в града, а българите за втори път помагат на своите освободители при схватките им с турците. Пълното сломяване на турската съпротива става факт с пленяването на Сераскир Пехливан, който е предводител на турците. За съжаление, впоследствие в града отново е наложена турска власт. Жителите на Хаджиоглу Пазарджик за трети път са зарадвани от свободата на 21 юни 1828 г., когато градът е превзет от отряда на генерал Акинфиев, тук пристигат руските войски и лично император Николай I. Интересен е фактът, че през зимата на 1828-1829 г. в днешен Добрич функционира дори руска администрация.”
На 27 януари 1878 г. Добрич отново е освободен и завинаги отхвърля турското робство. През 1894 година градът наброява 12 000 жители - 6 000 българи, 3 000 турци, 2 700 татари, евреи, арменци, цигани и други.

На 19 февруари 1882 г., с указ на княз Александър Батенберг, град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван на Добрич. Името е избрано свободно от жителите на града през 1881 г. - на общоградско събрание на площада, който днес носи името „Свобода”, преживял тежки времена и по време на двете румънски окупации /до 1916, а след това до 25.9.1940 г./.
От 19 септември 1990 г. с президентски указ е възстановено старото име - Добрич, след като няколко десетилетия /1949-1990/ носи името Толбухин.
ИМЕНИЯТ ДЕН НА ДОБРИЧ Е 19 ФЕВРУАРИ 1882 ГОДИНА.
Дължим на нашите деди на 19 февруари да отбелязваме гибелта на Апостола на свободата. Но и да честваме имения ден на Добрич. Вчера се навършиха тихо и в забрава 135 години от преименуването на Хаджиоглу Пазарджик на Добрич. Тогава добричлии са ликували и са се почувствали истински българи – цели четири години след Освобождението на града ни.
Дължим на добричлии от онова време признание. Поне с едно скромно тържество. На което да почетем историята и името на нашия Добрич, изживял и мъка, и надежди, и радости… Нека уважаваме, обичаме и почитаме името на Добрич като нашето собствено име! Добрич го заслужава! Именият ден на Добрич може и задължително трябва да бъде ден на единението на неговите жители, които да забравят на този ден лошотията и различията и да откриват общите цели и интереси в името на добруването на Добрич. То се съдържа и в името на града ни.
Кой да го организира ли този имен ден? Затова си имаме кмет и областен управител, Общински съвет, патриотични организации, безчислен ред институции… А и граждани на град Добрич, които живеят тук или някъде, някъде по света.
От мен – толкова! С надеждата догодина на 19 февруари да се намерят родолюбци, които да кажат: ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН, ДОБРИЧЛИИ!
Такъв е животът!
Димитър ДУКОВ

Сходни връзки
Още от Коментари

ИМЕН ДЕН?... | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats