Когато съм се родил, майка ми е била на 37 години.  Не знам защо, но никога не съм й казвал майко. Казвах й мамо. Може би, защото много я обичах. Изгасна на 86.

Когато съм се родил, баща ми е бил на 48 години. Не знам защо, но никога не съм му казвал татко. Казвах тате. Може би, защото много го обичах. Изгасна на 91.

Заедно мама и тате живяха над 50 години. Заминаха си един след друг. Като лебеди. До последно всяка вечер, може и да са били дори скарани, си стиската за лека нощ ръцете. Може би, защото имаха трима сина.

И братята ми изгаснаха. Бяха по-големи от мен. И на тях никога не казах батко. Бате им казвах. Може би, защото много ги обичах.

По телевизията една плеймейтка каза откровено, че е опитвала с трима мъже едновременно. И било неописуемо удоволствие… След време единият от тях й предложи пръстен. После се разведоха. Тя влезе в телевизионния бизнес и дори поиска да стане политически коментатор. Жълтите вестници писаха, че има за любовник депутат, но не посмяха да кажат кой е. Не казаха и от кого е детето й.  Сега е хванала за онази му работа бизнесмен. И твърди, че са щастливи. Особено доволен бил, когато му правела свирка сутрин.

В гробищния парк в Пловдив има един помпозен паметник.  На млад човек е. Казват, че бил успешен наркодилър. Докато го убият.  Оставил две деца – момче и момиче.  И красива съпруга. С нея за наследството му още спорят две едроцицести мацки. Майка ми би ги нарекла курветини, пиростии, мастии, хаймани, мръсници…

В друго време е живяла тя.

Та, тези уважавани многократно от много мъже жени искат своя дял от наследството на господин Х. Едната има и дете от наркодилъра. И е звезда от творческия елит на България. Има си и нов любовник. Но и той се бори редом с нея за наследството от господин Х. Пари са това. Не му и пука, че семето на наркодилъра е мокрело хубавите бедра на бъдещата му жена…

Една новоизлюпена кандидатка за народен представител има богата история от комуникации с бизнесмени, творци, а от скоро и с видни политици.  Една партия вярва, че общителната госпожа-госпожица ще й донесе много гласове на изборите за парламент  на 26 март т.г.  А и пари има… И пред нея… И зад нея… Италианска им работа. Някога и знаменитата порноактриса Чичолина беше депутат. Евроинтегрираме се. Пред Чичолина мнозина мълчаха и проектозаконите, които внасяше, се гласуваха с консенсус.

Знаменити са т. нар. Черни вдовици на България. Грижат се и за паметниците на мъжете си, които ги застреляха рано-рано, и за младите си любовници, и за семействата си…  Дори и за министри, дипломати, та и за министър-председатели… Способни вдовици. Талантливи. Някои все още и красиви. И най-вече богати… Лека им пръст на геройски загиналите им съпрузи.

Мама и тате не бяха богати хора. Но ни завещаха чисти имена. И обич.

Мама е имала първи съпруг. Той умрял три месеца след сватбата им. От скоротечна туберкулоза. Тате е имал първа съпруга. Раждали им се мъртви деца. После се родил брат ми и майка му умряла.  Мама и тате се събрали като вдовци. И с едно дете. Родил им се и средният ни брат. После и аз, изтърсакът в семейството ни. Труден живот живяха, но ни научиха да се обичаме и уважаваме един друг. И да не се делим.

Сега мама и тате спят вечния си сън. Така се случи, че тате е с брат ми и втория баща на майка ми. Първият е бил убит в Струга, за да я има България. Мама е с майка си. И с разказите на баба за баща й, който тя загубила като дете. Мама и тате са далеч един от друг. Стотина метра ги делят. Но когато задуха вятър, си изпращат един на друг от листата, които покриват от време на време вечния им дом. И си казват един на друг, че се обичат. И с братята ми си говорят…  Вече не ги интересуват нито Черните вдовици, нито наркодилърите, нито кой ще става депутат…

Такъв е животът!