Тази сутрин България осъмна в бяло и
червено. Баба Марта дойде. С нея и най-българският месец. Най-свежо е в
детските градини, в училищата. Всяка дете е с мартеница. И по-големите
сме закичили мартеници. За здраве и по-добър живот. И най-възрастните
милват пискюлчетата с надежда живи-здрави да се радват на деца, внуци и
правнуци… По-традиция българинът завързва мартеница и на домашния си
любимец, на животните в двора… И една голяма мартеница в дома си. За
здраве и късмет.
Милиони хора на Балканите днес ще закичат мартеница. В Румъния… В Молдова… В Украйна… В Гърция… В Македония… В Сърбия… И по още много земи, където някога е било българско. Мартеницата е част от огромната българска цивилизация, дала през хилядолетията на милиони и милиони хора по света култура, писменост, религия… Казват, че сме тръгнали от Памир, преминали сме през цяла Азия от Китай, та до Апенините и сме създавали село след село, град след град, държава след държава. Могъщи. И толерантни към народите в тях. Градили сме и със сила, и с добро. Били сме и господари, и роби. Падали сме и пак сме се вдигали на нозе… Такъв е животът на всеки велик народ, преминал през бурите на хилядолетията. Но не сме си сменяли името. Винаги сме си били българи. Легендите твърдят, че сме избрали бялото и червеното от времето на Аспарух, на създателя на поредната българска държава – тази на Балканите, по поречието на Дунав. Където днес се вее трибагреникът на днешна България. Живеем в трудни времена. Няма оцелял народ, който да не е преборил трудности и трагедии. Фактът, че днес ни има хиляди години, откакто сме се появили за пръв път в летописите и в картите на света, означава, че имаме силите и опита на историята да преборим и това трудно време. С мартеница на ревера, на блузката, на детската и бебешка ръчичка… Дълбоко в душите си! Иначе няма да бъдем българи! Звучи малко романтично. Дори много романтично, ще кажат някои. Дори повече от наивно… По-добре романтично, отколкото трагично! Първи март е. Всеки истински българин по света е с мартеница. Цялата България е в мартеници. Моята България. Твоята България. Нашата България. От която всички искаме да е една мартеница, която да ни носи здраве и по-добър живот. Но и тя се нуждае всеки българин да вплете в нея и своите нишки в бяло и червено. Червено – кръв и живот! Бяло – чистота и щастие! Погледнете и знамето ни. Започва с бяло и завършва с червено. А в средата народът ни е поставил зеленото – като символ на живата природа и равновесието. Такъв е животът! Честита Баба Марта!