И вчера из социалните мрежи се рееха писания, че в предизборните програми на партиите се бъркали посоките на политиката ляво-дясно. Нямало ляво, нямало дясно… Нещо като „В 6 на въртележката“. Детски жаргон от оно време за побъркана работа.

По-възрастните помним зората на прогнозите за времето по телевизията.  Метеоролозите се гордееха, че познават дори 45 % какво ще бъде времето. Докато им казаха в ефир да дават обратната, грешната според тях прогноза. Тогава поне ще познавате 55% им рекоха…

Нещо подобно се случва тези дни с обещанията на лидерите на партиите и кандидатите им за т. нар. народни представители. Обърнете им хастара /подплатата, опакото, обратната страна/ и ще ви стане ясно, кое не е ясно, кое не е дясно, кое не е ляво, кое е мъгляво…

За лявото, за центъра, за дясното в политиката има фундаментално обяснение и то е: в чии ръце се намират основните средства за производство и как става разпределението на печалбата, на събраните данъци... В дебелите книги по философия, по политология това е описано надълго и нашироко. Българинът обаче е синтезирал вековните мисли в  една: - Дай ми, ти, Солунската митница…

Младите българи днес са наясно, че предизборната кампания цели едно – овладяването на Солунската митница. Наречена още в България като Народно събрание.

През последните 25 години да сте видели някой  действащ лидер на българска политическа партия да е написал поне една книга, в която да изложи собствената си философия за развитие на държавата? Хайде да не е философия. Да е идея. От топчето на конеца до върха на иглата.

Няма как да видите. От командировки, от разходки по студия и редакции, от рязане на ленти, от пресконференции и речи по събрания, от оплювки и забърсване на плюнки, от съставяне и разваляне на коалиции, от подлагане и разлагане, от нареждане и пренареждане на листи, на бордове, на плетене и разплитане на интриги, на политиците ни не им остава време да укротят безвремието. Дори да прочетат що е то политика и има ли тя място в България.

Вече тридесетина години България е в магията „В 6 на въртележката”. Бясно се върти според духалката на вятъра. Като турбина. Като центрофуга. Като евроцентрофуга. Всеки бяга да се спаси в центъра, където няма ляво и дясно, а има власт и пари. Стотици хиляди, милиони дори,  центрофугата мачка в периферията си като пенсионери, безработни, малоимотни, инвалиди, фалиращи фирмички… Някои от тях имат щастието да излетят в т. нар. бели държави. Други се мотат между лявото и дясното, има дори седнали по на два стола да чакат разкрачени слънцето да изгрее между краката им.

Такъв е животът.

В 6 на въртележката.

От въртене образите наоколо избледняват, сливат се, посивяват… Няма ляво, няма дясно… Има мръсно сиво. Ако ви се струва лъжа, капнете на един пумпал по точка червено, синьо, зелено, жълто, черно, бяло… И каквото искате още – по една точица за всяка една партия в България. И завъртете пумпала. Всичко ще се слее в мръсно сиво… Този цвят се казва „ В шест на въртележката“.

Като пиша тези редове, вън се сипе чист и бял мартенски сняг… И докато падне върху калните улици, мръсните покриви и междублокови пространства, някои в опит да оцелеят като градинки, и докато падне – стапя се. И потича една мръсна вода… Към солунската митница…

На 26 март заповядайте „в шест на въртележката“.

И да не дойдете, пак ще ви завъртят.

Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ