“...Трябва да сядаш да пишеш само когато чувствуваш, че си студен като лед.”   
Антон  Павлович Чехов

       ...Вече няма да “прокарам “ в приятелски разговор с Карата, че неговото кредо за прекалените емоции ,които пречат на професионализма в медицината е проверена истина в една друга хуманитарна сфера.Преди десет години,когато спасяваше в МБАЛ “Царица Йоанна” живота на приятеля си Жоро Колев,имаше моменти  на разочарование-”Ама защо не ме успокоява този човек!”Само ,който не е търсил в болнично заведение сведение как е прекарал нощта близкият му човек, само той може да ме упрекне,че се опитвам да откривам личността на човека Димитър Карадимов в баналности. 

    ...Продължавам с баналностите! Тъщата на Карадимов-управителка на книжарница “Максим Горки”, поръча “да надглеждаме “ младото лекарско семейство по време на круиза и така попаднахме в една каюта. Кого да напътстваме?Този мъж-планина, железен в решителни моменти, благ – в избраните от него за раздумка?. Обсебена от спомените на тези десетилетия приятелство, родено в онова чаровно лято,фриволността отстъпва на светла и сякаш помъдряла в годините тъга.От сутринта на девети март, когато ,Господи, пак го търсех за помощ ,все още в първите часове на безвременната му смърт,напразно се опитвам да преодолея болката с молба за  п р о ш к а. Тази молба –тя също винаги остава  безвременна, защото пропускаме моментите на признателност.  

   ...Нека все пак се опитам да пресея  от това толкова битово “ искрено и лично” знаците, които чак сега осъзнавам.Нека те допълнят по човешки ,изстрадан начин значимата биография на проф.Димитър Драгомиров Карадимов.

      - В последните месеци на онази белязана за нашето семейство 2006-а година бях свидетел как се трупаха пред кабинета му хора ,които разпознавах  като съграждани, а колегите от екипа му къде на шега, къде поизнервени ги успокояваха с думите “Добруджанци, почакайте –ще ви приеме!”Карадимов е от Търговище  няма начин и от този провинциален край да не са търсили “нашето момче,което ще ни помогне в Голяма София”.

    - Пак в оная есен, когато осъмвах и замръквах пред КАИЛ, станах неволен свидетел как сравнително младо семейство даде съгласието си за донорство на сина.Един устремен да срещне минута по рано приятелката си младеж останал под трамвая. До сутринта продължи в съседната,отделена със стъклена врата ,животоспасяваща операция на други три живота.Години по-късно проф. Карадимов стана председател на Етичната комисия по донорство и трансплантации към МЗ.Той беше пределно сдържан , но всяка негова дума тежеше с неподправена сила.

  - В тегави минути спомняхме крайбрежния булевард в Кан, а по-често онова кошмарно навлизане в залива на Неапол при невероятен ,според моряците , щорм.На кораба всичко изпопада. Ние с Ели не мръднахме от каютата. Мъжете изчезнаха ,а когато се прибраха през смях обясняваха как шашнали готвача,очаквайки обяд.Минаха години, за да науча, че при това” изчезване” д-р Карадимов помагал на пасажерите и физически, и със съвети, но най-вече двамата гледали да не падне някой през борда. 

  - В последните дни на февруари т.г. разчиствах претрупания си архив и попаднах на една публикация от 1975 г.на в.”Добруджанска трибуна” ,в която шефът на медицинската Водноспасителна служба д-р Карадимов на Северното Черноморие съветваше как да се пазим от морски инциденти.Отделих я с намерение да му я предложа с уверение,че все още е актуална и трябва да се ползва не по-малко от публикациите му в специализирания печат в областта на анестезиологията  и неврореанимацията. Не стигнахме до това –Георги Колев ми забрани “да занимавам приятеля му с журналистически изцепки”.  

  -...А всъщност Митко Карадимов беше “пишещ човек”, член на онази удивителна гилдия медици,които са в състояние да развълнуват с документалните си разкази читателска аудитория от класа.Е, не съвсем като Антон Павлович Чехов, но с истории, изтръгнати от самия живот.

  -Интересувах се от продължението на тези негови занимания ,уверявайки го,че в далечната старост ще има време да ги развие, но нека си води записки.Успя отново да охлади ентусиазма ми.Подари ми книга за лекарските грешки-действителни мними, написана съвместно с приятел- юрист.Каза ми,че автографът е предназначен за дъщеря ми –анестезиолог, защото “Ти нищо няма да разбереш от нея!” Беше преди доста години, но допълнението към тези думи бяха знаменателни,че идва една вълна на ровене в здравеопазването, което е справедливо,разбира се, но в повечето от случаите ще откриваме поле за печалби на недобросъвестни адвокати,които ще подсторват и търгуват с човешката болка.

Е, това време настъпи!

  -Достатъчно пространното житие на “момчето от Търговище, което достигна необозримите за делничните ни оценки върхове на  академическа и практическа дейност, трябваше да има  признанието “Почетен гражданин на Добрич”.Мислехме ,че има време за осъществяването му. Не остана такова, но това винаги късно се проямява.    

    - Една сутрин,когато с молитва  сбирах сили пред стъклената врата на КАИЛ в

“Царица Йоанна”, дежурен лекар избърза да я отвори :”Ама не сме църква, бе госпожо!” ...Дали!

           ПРОСТИ НИ ,ПРОФЕСОР КАРАДИМОВ, ЗАБЛУДАТА,ЧЕ ЛЕКУВАЩИТЕ НИ ЛЕКАРИ СА ДЛЪЖНИ И ВЕЧНИ!

                                         Мариана ИВАНОВА