На 28 май 2015 г. България се сдоби с още едно бижу – новата ни национална галерия. За нея си мечтаехме десетилетия. И я заслужавахме. Нарекоха я „Квадрат 500“. От известно време постоянно ни я пробутват като „Българският Лувър“.  Веднага казвам – не пиша тези редове, за да наричаме националната си галерия „Българският Алепо“.

Обидно е да сравняваме националните си светини с подобни чуждоземни.  Българският Лувър. А защо не Българският Ермитаж, Българският Прадо, Българският Метрополитън или Българският Британски музей?... Пълни глупости. Поне защото никъде по света никой няма да сравни свое съкровище с Панагюрското, Варненското, Вълчедрънското, Рогозенското златни съкровища, нито ще нарече, примерно, някаква безценна находка  „Мексиканската Златна маска на Терес?...

Хилядолетия сме имали държава. В един момент дори три вели държави едновременно – Аспарухова, Кубратова и Волжка. И винаги сме държали на името си – България. Побеждавали сме. И сме губили битки и държава. Но винаги сме оставяли след себе си значимо културно наследство. Затова водещи историци в света говорят, изследват и пишат за българска цивилизация.

Живеем в нова историческа епоха – компютъризацията. Можем само да се гордеем с българския корен на първосъздателя й Джон Атанасов. И от това ли да се отречем?

Как да наречем картините на Владимир Димитров – Майстора? Как да говорим и пишем за него? Българският Веласкес, Гоген, Пикасо?...

Имаме си Кирил и Методий, Паисий Хилендарски, Ботев, Вазов… А защо френските крале са падали на колене пред Рейнското евангелие? А защо Четириевангелието на цар Иван Александър наричат Лондонско евангелие?...

По логиката „Българският Лувър“, бихме могли да „сътворим“ и други имена. Например, промишлената зона на Добрич можем да наречем „Добруджанският Алепо“… Тухла върху тухла не остана от не един и не два завода. Парче желязо не можеш да откриеш там.  Така е из цяла България. На днешните Алепо и Мосул заприличаха стотици села и малки градчета… Къде? В България, в днешна България. Сами си я алепохме и мосулихме…

Във въздуха трептят нежни нотки на започващо ново възраждане на българското и България. След като проумяхме, че все по-бързо изчезваме като нация и народ. Не дай, Боже, в този глобализиращ се свят да изчезнем и като държава. Връщане назад няма да има. Няма да можем да изричаме дори „Българският Лувър“… Какво ще им говори тогава на бъдещите поколения някаква си дума като българският? И тогава едни други хора на тази земя най-вероятно ще назовават галерията „Квадрат 500“. А за картините на Владимир Димитров просто ще казват: Това са картините на Майстора. Както ще си останат за векове Панагюрското, Варненското, Вълчедрънското и Рогозенското златни съкровища, маската на Терес…

Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ