Пролет е… И падат и слани… Тук изгоря ябълка… Там кайсия… Праскова, череша…
Изгоряха Реформаторският блок, Нова република, Да България, ДОСТ… И тъй нататък, и тъй нататък…
Слана попари цветчетата на Воля, но листенца оцеляха и ще я има партията на Марешки.
Слана попари цветчета и на ДПС…
Обединените патриоти на Симеонов, Каракачанов и Сидеров не напълниха приготвените щайги за депутати, но са на пазара за коалиция с високи цени за реколтата си…
Буйно разцъфтя БСП, два пъти повече ябълки ще върже, но… мечтаната златна ябълка на властта отново зрее в градината на ГЕРБ.
А на мнозинството на народа изобщо не му пука за сланите в градината на Народното събрание.
Такъв е животът!
С тежка слана попари България Комисията за енергийно и водно регулиране с шеф Иван Иванов от Реформаторския блок, най-мразения днес управник в страната ни. Като че ли шоковото поскъпване на природния газ, на парното, на топлата вода, на електроенергията, на навързаните с тях хранителни стоки и услуги, на целия жизнен стандарт, е най-голямото отмъщение на т. нар. гражданска десница за това, че мнозинството българи я изхвърлиха извън борда на властта. Дебелата слана на КЕВР обрече на погубен геноцид пенсионери, инвалиди, безработни, млади семейства, интелигенция, хора от малкия и среден бизнес… Милиони и милиони българи, които живеят все по-зле и по-зле дори от най-тревожните си сънища.
Дебела слана попари европейските ни мечти за по-достоен живот от годините на социализма и първоначалното разграбване на държавата.
Мнозинството от народа се интересува ще цъфнат ли дървените налъми на предизборните обещания на партиите? Ще може ли с обещаните космически доходи да си купи толкова хляб, здраве, образование, колкото на 31 март? Или ще псува на майка политици и експерти, които ще ни тъпчат в главите сравнения, че вдигнали двойно пенсии, заплати, стипендии… Преживяхме вече в жанвиденовата зима как с космически доходи затъвахме в космически мрак и безнадежност…
Такъв е животът!
Пролет е! И не ми се пише колонка, още повече на Димитър Дуков.
Не ми се пише за дебелата слана, изгаряща мечти и надежди. Пък било то и евроатлантически. Не ми се пише за зейналите пропасти на мизерия и отчаяние. Но…
Такъв е животът!
Радвайте се, че виждате слънцето… Че чувате пролетната омая на птичките… Че пред очите ви разцъфват цветя и овошки… Че чувате невинния смях на деца и внуци, дори и по скайпа… Че дишате…
С надеждата да живеете поне миг, два, ден, година в един по-добър, по-достоен, по-справедлив свят!
Дай, Боже!
Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ