Като че ли има
такава закономерност. Колкото по-високи са цените, толкова по-цинично е
обществото. А най-цинични са управляващите. - Като нямат хляб, да
ядат пасти! – думите са на кралицата на Франция – Мария Антоанета. По
време на Френската революция я обезглавяват /16.10.1793 г./. Най-вероятно скоро ще бъдат „отрязани главите” и на членовете на
Комисията за енергийно и водно регулиране, които така вдигнаха цените на
природния газ, топлата вода, парното и т.н., че народът вече точи
гилотината. А когато народът иска нечия глава, управляващите политици му
я поднасят, за да има мир и спокойствие.
За да има мир между управляващи и избиратели! За да има помирение! Такъв е животът! Спомням си за един стар и циничен виц. Но наложен от живота. И мъдър. Внуче пита дядо си: - Дядо, защото мама и тате, когато се скарат вечерта, още на сутринта се помиряват? А ти и баба, когато се скарате, не си говорите от Коледа до Великден? - Как да ти кажа, дядовото?... На нас, с баба ти, ни умря помирителят… Такъв е животът! Няма ли помирител, няма мир! И полека, полека народът се топи и изчезва. Българският народ! Казвам това не защото милиони „помирители” вече са зад граница. Защото и други ще избягат. Не им се ядат „пасти” в България. Искат и филе, искат и кашкавал, искат и… хляб! Заминават и не се връщат! Защо? Защото няма кой да помири българските партии. На българските партии им умря помирителят! Така и не намериха поне няколко общи идеи, които да обединят народа. Та да знае той защо и докога ще живее в лишения, в нищета, в несигурност… Карат се! Ядат се! Хапят се! Късат живо месо един друг… И всички са прави! Всички са най-умните! Всички са най-справедливите! Всички са най-талантливите! Всички са най-способните да управляват!... Всички са елит на българския народ!... Господи, спаси българите, спаси България от нейния политически елит! То не беше вражда между комунисти и антикомунисти. Между фашисти и антифашисти. Между русофили и русофоби. Между българи и цигани. Между патриоти и антипатриоти! Между евроатлантици и евроскептици… Всички са в мъртва хватка – сини, червени, зелени, жълти, оранжеви, виолетови… И не се усещат, че вече са една безцветна глутница, неспособна да нахрани и облече народа, неспособна да помогне на българския бизнес, неспособна да помири брат с брата… Импотентна политическа глутница! В която един друг се кастрират президенти, премиери, министри, съдии, прокурори, депутати… Кастрират един друг вече учители, лекари, журналисти, строители… Та дори и клошари!... Такъв е животът! - Да припомня: - Как да ти кажа, дядовото?... На нас, с баба ти, ни умря помирителят… Животът си иска помирител! България се нуждае от помирение. За да оцелее! Нужни са мъдри, умни и уравновесени хора начело на държавата. Не ни е нужна безлична, безцветна, самоунищожаваща се, но и самопроизвеждаща се политическа глутница. Помирението вече е задължение на синовете и дъщерите ни. Могат да го направят. Защото те са във възрастта да правят деца! Да правят и политика, и бизнес, и изкуство, и още, и още… И най-важното – да осигурят хляб на народа! Няма нищо по-важно от хляба! Такъв е животът!