Моето поколение не е загивало по окопите на войната. Желая го и на днешното поколение. И на бъдещите поколения на България. Моето
поколение е поднасяло цветя пред паметниците на хиляди загинали българи
във войните след създаване на Третата българска държава.
На 14 ноември /2 ноември стар стил/ 1885 г. започва Сръбско-българската война. Завършва на 3 март /19 февруари стар стил/ 1886 г. На 2 август /20 юли стар стил/ 1903 г. избухва Илинденско-Преображенското въстание. В ноември е удавено в кръв… На 26 септември /нов стил 9 октомври/ 1912 г. започва Балканската война. Поредната трагедия завършва на 17 /30 май нов стил/ 1913 г. Войната слага фактически край на господството на Османската империя на Балканския полуостров. И след победата на съюзниците България, Сърбия, Гърция и Черна гора, типично по балкански започва Междусъюзническата война. От 16 юни до 18 юли 1913 г.срещу България се бият Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя. Краят е първа национална катастрофа за Третата българска държава. Още не са излекувани раните на осакатените, още не са изсъхнали сълзите по убитите и започва новото клане – Първата световна война. В нея участието на България е от 14 октомври 1915 г., когато Царство България обявява война на Кралство Сърбия, до 29 септември 1918 г., когато със Солунското примирие страната капитулира. И пак убити, ранени, осакатени… И отново национална катастрофа. На 1 март 1941 г. България нарушава неутралитета си във Втората световна война и преминава на страната на Тристранния пакт, Оста /Рим-Берлин-Токио/, позната още като Фашистката коалиция, срещу която се бият СССР, САЩ, Великобритания и още много държави, сред които и съседна Турция. На 9 септември 1944 г. приключва първият етап на участието на България във войната, след който държавата ни се присъединява към победителите до нейния край на 9 май 1945 г. И пак убити, избити, ранени, осакатени, безследно изчезнали… Българите тачим началото само на една война, позната ни като Илинденско-Преображенското въстание… В забрава сме оставили началото на най-значимата война, довела до създаването на Третата българска държава, която българите наричат от нейния първи ден и до днес Освободителната Руско-турска война. Грехота е да обричаш в забрава този, който те е създал… Такъв е животът! Не дай, Боже, да те забрави и този, който те е създал! Такъв е животът! На 12 април /стар стил/ 1877 г. руският император Александър ІІ с манифест, прочетен в Кишинев, обявява война на Османската империя. Във войната са привлечени Румъния, Сърбия и Черна гора, както и Лейбгвардейският финландски пехотен полк. Диамантът в короната на Освободителната война е Българското опълчение. Връх Шипка, с героичното Орлово гнездо и знаменият най-български паметник на върха всеки ден ни връщат към трагедията, героизмът, победата и раждането на Третото българска държава. Към днешната ни Родина и Отечество България! Такъв е животът! Поне на признателните българи! По нов стил обявяването на Освободителната война е на 24 април. Навършват се цели 140 години. Ще се намерят ли признателни българи да положат по стрък цвете пред паметниците, трасирали създаването на Третата българска държава? На Шипка, в Русе, Плевен, Стара Загора, София, Пловдив… И в Добрич? Да се поклоним пред началото на една война, без която днес нямаше да я има България… В която загинаха хиляди и хиляди, за можем свободно днес да се наричаме българи. От мен – ПОКЛОН! Такъв е животът! Димитър ДУКОВ